sixsens, точно така, както си го описала, съм се чувствала и аз, години наред. При мен "сатурновата дупка" около рождения ден, се слива с коледната депресия и двете заедно ми правят декември най-мрачния месец в годината (после ме държи и през целия януари). Коледните празници не са ми "светли", "изпълнени с надежда",... дрън-брън.. Изпълнени са само с подтискащото усещане, че още една безуспешна година си отива. Казваш си "дано следващата да е по-добра" и си вярваш все по-малко...
Но, не знам как се получи,... тази година имам всички основания да съм още по-отчаяна и депресирана от предишните, обаче, нещо в мен се съпротивлява на мрачните мисли и лошото настроение. Не, че много ми се празнува, но поне ще направя нещо вкусно за хапване и ще украся в къщи... заради самата украса, без да мисля, че къщата ми е празна и може никога да не е пълна.. Няма да му мисля много, дали е Коледа, просто са "някакви" празници и почивни дни.
Само не знам, как ще избутам задължителните гостувания при семействата. Като си помисля само за коледните баници с късметчета, в които задължително има "бебе" и направо ми прималява. Как няма надежда, да се сетят, да измислят нещо по-неангажиращо този път.
Преди поне имаше с кого да споделям "късмета", но тази година зълва ми роди една малка, сладка племенничка, така, че познайте гадната хартийка, клечка или каквото е там от баницата, на кого ще бъде пробутана...
Ох, айде, стига съм писала, че ще ми се изпари "твърдото" решение, да не се оставям на тази Коледа да ме скапе
А понякога имаме нужда друг да вярва вместо нас.
Да, точно така е...
И да ни напомня, че (все пак) има надежда.