Всеки път е все по-хубаво и все по-организирано
Всички лекари ни поздравиха за добрата организация.
Този път имахме преставители от много повече клиники, което много ме радва.
И сега малко личен поглед, за да ви е интересно да четете
Самоотлъчих се от работа в петък, но традиционно закъснях за автобуса. Златулка сигурно още помни миналогодишните ни премеждия с автогарата
Купих си билет до Бургас, но по пътя разбрах, че Мели и д-р Даскалов пътуват паралелно с мен и слязох в Стара Загора. Там се засякохме в миналогодишния хотел - Железник, пихме кафе с Ледена луна и продължихме бавно и спокойно към Бургас. Вечерта бяхме на рожден ден на близнаците на Донка, където имах възможност да се запозная с някои хора, които отдавна са ми на сърце
Минахме за два часа през Аква, за да занесем рекламните материали и да подредим масите за консултации.
Вечерта ни заведоха в една приятна кръчма в морската градина, събрахме се доста хора, дошли предварително за ДРЗ, за да могат да са максимално полезни.
Сутринта дойде едно прекрасно момиче да ми направи косата (Ваня, благодаря ти!) и след това се появиха и първите несполуки. Ципът на роклята ми заяде и 20 минути не даваше признаци, че може да мръдне нагоре или надолу. ДРЗ беше обречено да се открие от полугола председателка
За щастие, моят инат надделя и успях да се добера до Аква.
Непрекъснато идваха хора, които не бях виждала отдавна и ми се искаше да обърна внимание на всички. Жалко, че времето беше ограничено...
Започнаха да идват семействата за консултация, лекарите също бяха там навреме почти всичките
В един момент координаторите не се виждаха - толкова много хора имаше! Разбира се, бързо овладяхме ситуацията и нещата потръгнаха.
В този момент се оказа, че проекторът, който бяхме наели от хотела е дефектен и няма с какво да показваме презентациите. Наложи се да вземем бързи и доста компромисни решения, за да не позволим ДРЗ да се провали.
Дойде моментът на откриването, а аз все още не знаех какво ще говоря... Все пак отдавна бях установила, че хората не вярват в това, че всички от Зачатие работим благотворително и от сърце. Именно на тази тема беше презентацията ми. Мисля, че успях донякъде да онагледя процесът на работа в сдружението...
Приветствени думи каза и д-р Лорис Мануелян - заместник кмет по здравеопазването в Бургас. С него сме стари познайници от сватбата на сина му, който пък ми е приятел от Софийския Бийтълс клуб
Оттам натаък имам поглед само върху презентациите. Всяка година е така и честно казано малко ми липсва контакта с хората. Но пък не смея да си мисля колко тежка е задачата на координаторите, които стоят на крака с часове, непрекъснато в кондиция и заобиколени от десетки хора, бързащи да получат помощ и консултация.
Този път залата се оказа малка за желаещите да слушат презентациите. Имаше доста правостоящи, както ще видите и от снимките
Дони беше разграфила всичко с изключителна точност, дори се оказа, че подранихме с 10 минути за кафе-паузата, та имах малко повече време да си поговоря във фоайето.
След кафе-паузата останаха много безалкохолни и сладки. Имам чувството, че хората не разбраха, че е безплатно и се срамуваха да си вземат...
След кафе-паузата залата за лекции отново се препълни. Презентациите приключиха навреме и се заехме с прибиране на всички материали. Даже ни остана време малко да си починем преди официалната вечеря.
Купонът вечерта надмина очакванията ми - танци, хора, рок, много нови запознанства, нови членове на Зачатие, нови контакти и партньорства - беше наистина невероятно.
Представих на всички новия управителен съвет - изкарах ги отпред за техен ужас, а Донка още ми се сърди, че й благодарих за добрата организация пред всички, ама тя знае, че това са рисковете да си активен и полезен
Обиколихме после нощния Бургас, поговорихме си на спокойствие и към 3-4 се прибрахме по леглата. Разминах се с фикс идеята си да пия бира с цаца на брега на морето, още не мога да си обясня как така заведенията в Бургас затварят в 12
На другия ден се видяхме на по едно-две-три кафета, направихме си разбор, разбрахме се да се видим скоро и потеглихме. С Мели, д-р Даскалов и тяхната акушерка Таня отидохме до Созопол, където имахме един лежерен, мързелив и релаксиращ следобед. Топнахме краката в морето и с огромно нежелание си тръгнахме. На излизане от Бургас отново си припомнихме,че забравихме фотото - трябваше да си направим групова снимка пред прекрасния билборд за ДРЗ на кръговото.
Нямам търпение за следващото ДРЗ - когато имаш в екипа си толкова много хора, които помагат и се раздават безрезервно, събитието се превръша наистина в празник.
Благодаря на всички координаторки и на техните мъже! Впечатлена съм и щастлива, че хората, които работим за нашата кауза, ставаме все повече
