Здравейте момичета,
Още вчера написах цялата история, но в момента в който се опитах да я изпратя дира ме попрецака, затова сега сядам да я пиша на ново.
Нещата се развиват в 6 години, като през първите си живеехме със заблуждението, че има шанс и че ако поопитваме още малко ще стане. Малко, малко, но времето си минаваше и нищо не стана. И така през 2002 година се озовах случайно в Нета в клуб Проблемно.Започнах да чета и за кратко време попих доста информация.
След като се почувствах информирана в достатъчна степен започнах да действам. Направих си изследвания на хормони, цитоманазки и мъжа ми след доста увещания направи спермограма в МА. Последната като при повечето момичета правили там се оказа доста добра и за доста време ни вкара в голямо заблуждение, защото всички търсеха причината в мен и аз си живеех с тежката мисъл, че съм виновна (ужасно глупаво, но така беше).
Съвсем в началото под давлението на моите близки отидох и при 1 доктор в Монтана от където съм, които ме увери че няма как да не станат нещата при нас с една стимулация. Тогава на базата на 1 спермограма и малко хормони ми каза да пия Клостил, после следваше прегнил и след него дуфастон. Схема, която почти на всички е позната до болка, ама не винаги действа, както стана и при нас тогава.
За доста време се люшках м/у страха и крайното отчаяние.Чудех се защо точно на нас и къде каквото чуех като природосъобразни методи и ходене до разни места го правех. То не беше жълт кантарион с водка, вани със сено(смешно, ама и това било помагало), след това вече не се сещам какво още правих, но наистина нещата в тая посока са доста. Подлагах се и на хомеопатия, но нямах нерви да дочакам и да видя дали някога ще подейства, защото около 3 месеца нищо не стана.
И въпреки, че нищо не ставаше някак си не исках да се отказвам. Бях без работа и това позатрудни доста нещата с изследванията, защото се налагаше да посъбера пари преди да правя нова крачка, а това костваше време. Време, което не исках да похабявам, но нямах избор.
Някъде в началото на 2003 година след доста съвети от различни страни се насочихме към Тина Киркова. Отидохме там и се озовахме при д-р Янакиева. Тя прегледа мен и каза, че съм ОК на пръв поглед .Взе ми материал за цитонамазка, мъжа ми направи там спермограма и имаше още някои изследвания, които са си рутинни, но в момента не се сещам какво точно правихме. След това д-р Янакиева ни изпрати в МА да си направи изследване за хламидия при ,най-добрата по нейните думи специалистка, д-р Петрова. И естествено ние отидохме.
Няма да крия разочарованието си от тандема на двете и некомпетентността на д-р Петрова, която ни изкара с хламидия и двамата. Нещо, което след доста време се потвърди, че въобще не е било така. Тя ни предписа щедро антибиотици и ни изпрати отново обратно при д-р Янакиева да ни каже все пак тя какво да пием.
Ядосана от малко мърлявото отношение на докторката аз веднага на следващият ден независимо от това, че нямахме никакви средства взех пари на заем и направих кръвен тест за хламидия, който беше отрицателен и при двама ни.
От многото прочетени неща знаех, че ПСР теста е по-точен, но пък ако сме имали толкова стара и голяма инфекция от хламидии, както твърдеше д-р Петрова нямаше как да не се види и на кръвния тест.
Направих си аз изводите и когато отидохме с мъжа ми да вземем вече готовите изследвания от Тина Киркова започнах леко полеко да си задавам въпросите на д-р Янакиева, която като много други д-ри ми излезе с тезата, че кръвния тест не можел да покаже хламидиите и т.н глупости. А защо се прави такъв тогава?Както и да е тя ме поядоса доста и аз нея също, защото най-открито и заявих, че двете ни лъжат, което е глупаво и гадно,но явно това не я смути особено. Написа ни рецепта за доксициклин и каза да го пием 2 седмици и ще се оправим. И така ние си тръгнахме.
До тук добре, но при втората спермограма на мъжа ми се оказа, че е с олигоспермия, а след преглед при д-р Кацаров се оказа, че е с варикоцеле и чудесните показатели на първата спермограма не бяха вече ника чудени, каквито със сигурност не са били и в началото. Последва операция и голямо чакане нещата да се оправят. И те се оправиха. Последователно направените спермограмипоказваха, че нещата влизат в нормални граници. Пиенето на магарешки бодил, а после и билките на Кирчева, през която също минахме помогнаха доста за левкоцитите, които той имаше доста и това показателите на спермограмата като цяло да се подобрят.
След това подобрение аз отново започнах с ходенето по доктори и реших да се спра най-накрая при 1 въпреки, че някак си не можех да имам доверие на никого. Никой от досегашните ми лекувщи доктори не ми се струваше надежден и затова си направих списък с нови, при които да мина и да видя какво представляват, за да реша къде ще съм. Направих обиколка при Коларов – не ми хареса, Щерев-също отпадна, накрая трябваше да отида в Тина Киркова при Динчо Георгиев, но преди това бях написала в списъка си д-р Владимиров. И така след ходенето при д-р Владимиров най-накрая някак си повярвах, че може и да успеем и реших да продължа да ходя там, но винаги с 1 на ум, че като не ми хареса край и си тръгвам.
Въпреки, че повечето момичета при него си оставяха папките аз до последно си държах моята в мен и всеки път му я носех и после, ако има нови изследвания веднага контролирах какво ми е казал и какво пише в Нета по въпроса. Доста изморителна процедура, но ми беше писнало да ме лъжат и предпочитах да съм на щрек.
И така започнахме с н-ти изследвания при д-р Владимиров. Спермогррама разширена ОК, Тест на Крюгер и МАР ОК. Аз направих наново всички хормони, лекувах раничка, пуснах пак микробиология, направих хидротурбация и какво ли още не. Въпреки всичко направено и лечението на разните бактериии нищо не ставаше, а за капак по 1 време се оказа, че имам 5 см киста в десния яйчник, което буквално ме изкара от кожата ми.
От многото лекарства и нерви, които влагах при борбата закъзах със язва на стомаха, която ми откртиха с отвратителната манипулация гастроентероскопия. И след това пак хапчета и пак чудене и т.н
И така до 2005 година когато на 26 септември след доста уговорки отидохме при доц.Конова, която ни изслуша и най-важното ЧУ какво мислим ние, прегледа много старателно всичките ни изследвания и ни каза какво според нея може да ни е. Насочи ни какви изследвания да направим и част от тях пуснахме още в Плевен, останалата част трябваше да направим в София. Тя потвърди след като прегледа всички направени изследвания моите опасения за лъжливата хламидия и още доста други, за които на повечето „спедиалисти“ им беше по-удобно да не кажат нищо.
Връщайки се от Плевен докато чаках резултатите да излязат там направих ехография на щитовидна жлеза-нищо ОК си беше, изследвах се антиовариални антитела- всичко ОК, антизона пелуцида-нямах. С доста борба и много ядове в МА си пусхме хромозомен анализ, а аз генетични изследвания.
След като излязоха всички изследвания се видя, че на първо гледане аз имам антиспермални антитела, антикардиолипинови антитела и анти бета 2 теста също беше положителен. Не стига това, а се оказа че съм хетерозиготен носител на тромбофилия.
Докато смеля всичките тези неща и някак си намеря пътя към спокойствието беше голяма борба за мен, но стиснах за пореден път зъби. Трябваше след 1 месец да направя контрола на антителата, а междувременно започнах да пия Аспирин протект 100мг а другото което пиех е Енгистол за хронични бактериални инфекции, антиоксиданти, Цитросепт в малки дози.
Нямаше как да си променя гена, но се надявах силно да повлияя на антителата, защото при тяхното наличие трябваше да правя венозни вливания на имуновенин всеки месец, за да имам някаъв шанс да забренея, а парите за това си бяха доста и като сложим към сметката и това, че се налагаше независимо от всичко друго , което пия всеки ден да се бие и хепарин работата наистина стана дебела и аз изпаднах в тотален стрес, поради факта че просто няма как да правя всичко това 9 месеца и че няма от къде да вземем толкова много пари. А и в крайна сметка това, че ще правя вливанията и инсета и какво ли още не не даваше гаранция на 100%, че нещата ще станат.
Но няма да Ви занимавам повече с тези ми терзания за финансовата страна на въпроса, която ни притиска доста всички.
След като сглобих голямата картина и разбрах, че все пак не сме неизяснен стерилитет, както ми казваха всички преди това започна някак си да ми става по-леко, че поне знаех с какво да се боря. В борбата много, много ми помогна и доц.Конова, която търпеливо отговаряше на пороя от въпросите ми и ми даваше разумни съвети. Без нея дори нямаше да достигнем до това какво ни пречи да успеем и аз никога няма да забравя тази жена, която наистина заслужава да носи с гордост титлата си. По-внимателен и компетентен специалист от нея лично аз не съм срещала.
Но да се върна на ситуацията с нас. След 1 месец пиене на аспирин и т.н неща се оказа, че при новите изследвания антителата си кротуват и няма да ми вливат имуновенина. Остана обаче да се повторят и по-натам поне още 1 път същите изследвания, за да сме сигурни, че може спокойно да изключим антифосфолипиден синдром.
По-доволна никога не съм била. Бях страшно щастлива и мислех, че няма как този път вече нещата да не станат. И така с голяма увереност реших да правим инсе. Наложи се обаче да изчакам цял месец преди да го направим, защото последните изследвания излязоха в края на декемви, а януари си е месец с много празници и повечето доктори си почиват.
Продължавах да си ходя при д-р Владимиров и при него бях уговорила да правим инсето, за което почнахме подготовката в края на януари, а на 6 януари беше самата процедура на два неспукани 24 и 23 см фоликули. След процедурата аз доста се постарах с подскачане и какво ли не те да се спукат и така след около две седмици след един отрицателен тест на вторият се оказа че има бледа чертичка и ..............Останалото го знаете.
Всичко стана само с 1 инсеминация с най-обикновенна стимулация, но веднага след като теста показа наличие на бременност започнах хепарина, който да помогне нещата да протекат нормално.Без тази малка подробност сега отново щях да опитвам и да се чудя какво става.
Сега си карам 10 седмица от бременността бия си хепарина, щастлива съм объркана съм на моменти, страх ме е и въпреки всичко се надявам всичко да е ОК с малката точица в мен и тя да не спира да расте и хубавее.
Мислех си и винаги съм се заричала , че няма да спра да се усмихвам когато чудото стана, но в момента наистина ми е доста трудно да си изпълнявам обещанията от преди, защото понякога такъв страх ме хваща и след всичко прочетено няма как да не мисля за доста неща, които някои мами, които не са имали проблем да станат такива никога не са подозирали че има, за да ги мислят .
Хубаво е да стават чудеса от все сърце желая за хората с моя проблем да има повече такива, защото знам какво е да правиш всичко и нищо да не става, знам какво е да копнееш повече от всичко на света да те гушнат две малки пухкави ръчички и да ти каже 1 малък човек МАМО.
Само да кажа, че ника ми в клуб Проблемно е Meri Popins, но тук съм с друг.
