Ели, приветствам те за решението ти. Желая ти късмет. Ще ти пиша на лични. Напълно те разбирам.

Eli_,
Много смела жена си ти. Възхищавам ти се и те поздравявам за силите, които си имала да вземеш такова трудно решение!

Melrose,
След прочетеното, аз не съм сигурна, че съпругът ти не иска деца. На мен по-скоро ми се струва, че по някакви негови си патриархално-архаични причини не иска да се меси в работите на дядо Боже и не иска да прави нищо, което прадядо му не би направил. Тъжно и жалко е, че все още има хора, които не могат въздух да си поемат без съгласието на родата си до 9 коляно, но явно е факт. Напълно възможно е и със сестра си да е говорил така, защото се срамува, че имате такъв проблем, не защото не иска деца. Само че, ако той не направи минимално усилие сега да бъде твой истински партньор, това ще прави комуникацията с роднините му в бъдеще още по-трудна. Защото точно по този патриархален аршин вие вече сте на възраст, когато е мнооого подозрително да нямате деца. Няма как да го крие вечно, а като излезе наяве, каква според теб ще бъде семейната присъда? Че "виновната" си ти, щото в българския език от преди 100 години има грозната и унизителна дума "ялова", но мъжки аналог няма. Е, питам те сега, ако този човек те обича и държи на теб, ще позволи ли такова нещо да се стовари на главата на съпругата му? Особено пък ако е било предотвратимо с най-елементарно изследване, което ще отнеме 10 мин и което правят милиони мъже по света, без от това да страда мъжкото им достойнство. Така ли поема отговорност един глава на семейство? Според мен трябва да го помолиш да почете точно тук, пък после ти ще знаеш, че си направила всичко възможно и ще можеш да прецениш какво да правиш оттук нататък.

Не е срамно да нямаш деца, както не е срамно да си болен от диабет. Просто такива неща се случват на хората и понякога точно на нас от всички хора на света. Но е много наистина срамно за едни съвременни хора да погубват любовта, доверието и младостта си заради такива архаични предразсъдъци.

Melrosе, аз мисля, че съвета на Мели е много уместен. Да съгласна съм, че е  добре и той да те подкрепя в борбата, но сугурно му е необходимо повече време. "Тук някой ще реагират остро", но не е ли така, взимаме важни решения, въпреки че сме на били на различни мнения. А всичко останало /какво казал на сестра си или на някого другиго/ - това е от страх или някакъв срам, който също е безпочвен, но човек не си програмира чуствата и емоциите. Щом го обичаш и искаш да живееш с него - бори се, рано или късно и той ще се влючи в борбата!
А може да се окаже, че проблем няма /това ти го желая от все сърце/!

Еличка,  
Всичко ще се подреди, ще видиш  Наистина няма смисъл човек да влага толкова много във връзка, която не може да му донесе щастието, което заслужава.
Ей, аз колко партньори съм сменила, но ето, дочаках си сегашния

Merlose, съжалявам за неприятностите ти. Мисля си, че има голям проблем в обществото - трябва да има малко образователна кампания и по тоя въпрос - спомням си, че в час по биология ни каза учителката, когато така и така, по-добре момчето да излезе, да потича крос, да му мине
Маструбацията е много естествена част от сексуалния живот на всеки човек и сега да ми се явят тези даскалици от това поколение да ми обяснят как да накараме мъж ти да отиде да даде сперма за изследване чрез маструбация, без да се чувства неудобно!!!
Добре де, на него не му ли се е случвало да маструбира (едва ли!!! но сигурно се чувства неудобно ), не ви ли се е случвало да гледате порно заедно и въобще други освобождаващи мероприятия?

Иначе момичетата са ти дали много добри съвети. Да добавя някой друг и аз: кажи му, че в 50% (даже вече над) от случаите проблемите са при мъжа, тези проблеми нямат никакви външни проявления и нямат много връзка с това как е било в семейството. Тези проблеми се преодоляват по един или друг начин. Мисля, че при маструбацията можеш и ти да присъстваш, ако така ще се чувства по-добре - т.е. не само да присъстваш, сещаш се де  Май съм чувала, че има и някакви специални презервативи, в които може да се вземе материала при полов акт?
Освен това, ако хич не го убедиш, защо не започне да приема витамини и антиоксиданти - няма да му навредят и може да му подобрят показателите, независимо какви са те.
Или пък защо не му кажеш, че поради "неизяснен стерилитет" лекарите горещо ви препоръчват инсеминация - надявам се няма да се дърпа, а и резултатите ще станат ясни?

Щом гледа, когато е сам, този сайт, не е безнадежден случай. Просто му кажи да се стегне, че това е медицински въпрос и няма нищо общо с ничия сексуалност. Милиони мъже по света правят това изследване и не се притесняват.
Сигурно знае, че в стаичката няма да го безпокоят, чисто е, има списания, видео, може да си носи от вкъщи и т.н. Може да си мисли за теб  Моят любим така ми прави вятър, че си мисли за мен  
Само за информация моята половинка отиде да си направи сп-ма почти в началото, и понеже има доста проблеми, досега е дал материал за изследване над 20 пъти, но и двамата го приемаме за напълно нормално и въобще не се е наложило да го убеждавам. Това за мен е подходът на интелигентния човек.
Надявам се и твоята половинка да узрее най-сетне, че няма нищо по-естествено от поредното медицинско изследване, а даже е и приятно - не като при нас жените.

От сърце ви желая успех

Момичета, вече съм сама! Снощи си събрах багажа и го напуснах... Не мога да обичам мъж, който мен не обича, които гледа как всеки месец живея с мисълта и надеждата, че този път е станало, а след това да ме гледа как страдам и как плача. Не мога да продължа да живея по този начин. Разбрах, че не мога да го накарам насила да отиде да си направи спермограма. Не мога вече да търпия роднините му, които постоянно ни подпитват за бебе. За съжаление той не ме разбира, че го напуснах не  за това, че не мога да забременея от него, а за това, че не иска да направи най - елементарните изследвания! Сега вече наистина не знам какво да правя. Много ми е тежко, но трябваше да предприема тази крачка. И аз я предприех благодариение на подкрепата ви. За мен тия значи много. Сега плача и съм още по - объркана от преди, НО вътрешно в себе си чувствам като че ли е паднал ниякакъв товар от мен... но в същото време много боли.

Поздравления, добре дошла в клуба на разделилите се с половинките.
От личен опит ти казвам - много често мъжете не вдяват за какво става въпрос. Все пак живота продължава... аз лично почвам да се осъзнавам вече коя съм и каква съм...Все едно , че досега живях в кошмар и се събуждам стресната, уплашена , но и облекчена, че е свършил.

Мила Мелроуз,

надявам се, че си взела решението обмислено. Важното е, че си направила това, което си преценила за правилно. А също така е важно, че си имала силите и възможността да го направиш.
На морална подкрепа винаг иможеш да разчиташ от жените в този форум, единствено съжалявам, че си далече и не можем да ти помогнем с друго, освен с писани думи. Но и това никак не е малко!
От сърце ти желая щастие и късмет в живота оттук нататък! Пиши винаги, когато имаш нужда!

Май съм чувала, че има и някакви специални презервативи, в които може да се вземе материала при полов акт?

Точно така е, има специални презервативи, които могат да се купят от център по репродуктивно здраве, да се прави секс в къщи и след това да се занесе съдържанието на презерватива в лабораторията за анализ.

Освен това спокойно може да се каже на мъжа, че жената ще направи посткоитален тест, това е стандартно и рутинно изследване в хода на изясняване на причините за липса на деца.

Мила Мелроуз, следя темата и искам да те уверя, че тук във форума има прекрасни момичета, които ако не лице в лице, поне виртуално могат да помогнат за ВСИЧКО.
Направила си важна крачка, сълзите са си включени принципно в подобен развой на нещата. Не унивай, не се закопавай и не пускай филма отново и отново, ти си правила хиляди компромиси,а не може целият ти съзнателен живот да е само репетиции...
Като изпуснеш едно такси, зад ъгъла чака друго. Желая ти късметът да е Карлсон, който живее точно на твоя покрив!!

Мила Мелроуз,
може би това, че си си тръгнала ще го накара да се замисли, да прецени нещата за себе си и ако истински те обича и желае да бъде с теб, сам ще те потърси.  Ако ли пък не, приеми нещата така, че нищо от случилото се не е случайно и че не е било писано той да е баща на дечицата, които, съм сигурна, рано или късно ще имаш (както и всяка от нас).  Всички сме преживявали раздели, без болка и сълзи не се минава, но времето лекува всяка мъка от раздяла и загуба.  Ти си една прекрасна и силна жена, защото за твоята постъпка (както и за тези на Ели и Лейди Илевън) се иска много смелост, твърдост и себеуважение.  Възхищавам ви се.
Пожелавам ти всичко при теб скоро да си дойде на мястото:)

При мен ми трябваха 3 години да го накарам да се изследва.Не че нямаше желание но явно страха от резултата и неудобство от изследването го спираха.По принцип е добър човек и държи на мен!
Просто му трябваше много време да пречупи достойството си.За нашия късмет спермограмата е добра ,но имаше бактерии които излекувахме!по голям проблема е при мен.
Сега обаче трябва да кажа ,че е станал различен човек!!!От всичко се интересува ,чете форумите повече от мен и с много нешта е по наясно !
Мила МЕЛРОУЗ мисля че трябва сериозно да поговориш с него и да понатиснеш нештата.Ако този човек наистина държи на теб ще се пречупи и ще си направи изследвания.Ние изгубихме много време и вие правите в момента същото!!!!!Това е грешка.!!!!!!!!!!!!
Накарай го да прочете полезни статии по тази тема.Може би трябва да да е понаясно с нештата за да спре да се страхува.И трябва да му кажеш ,че какъвто и да е резултата ти пак ще го обичаш по същия начин как то до сега,
Но трябва да знае че често има дребни проблеми които са лесно поправими..,медицина много е напреднала.Кажи му че сте дължни да  опитате всичко!!!!!!!
Стискам палци да се получи!!!Бори се!

Мелроуз, дано си го обмислила добре, вече 8 години със съпруга ми се опитваме да имаме дете, но не става. И на мен ми е идвало до гуша, но после минава. Ако ти чустваш, че това ти е "последната капка", значи имаш право и те подкрепям, но ако си го напуснала единствено поради тази причина ... та по света има толкова много двойки които се обичат и живеят добре, но поради една или друга причина не са се сдобили с дете.
А относно роднините - хм, че те винаги питат и любопитстват - просто не им спестявай нищо, кажи им истината - та това не е престъпление, още повече от това което си написала - причината не е в теб. А може и да няма категорична такава както е при нас /според мнозина лекари/.
И все пак, ако след тази кардинална крачка която си предприела, се съгласи на изследвания, стискам палци всичко да е наред.

Merlose, хубаво си направила. Това е един катализатор - явно е, че няма какво да чакате и да се успокоявате и пр. Сега, надявам се, той ще осмисли ситуацията, след като нещо се е променило драстично между вас. Понякога мъжете имат нужда от такъв шок, да осъзнаят какво всъщност искат. Ако след известно време не стигне сам до изводите, че е бил голям егоист и невежа, то тогава наистина може би това не е твоят човек. Не е въпросът точно в детето и в изследването, а как действате заедно в кризисни ситуации и какво е съгласен да направи човек заради партньора си, и колко мъка и огорчение може да му донесе, гледайки безучастно.

Наистина много мъже в тези нови условия би трябвало да преосмислят ситуацията, дано и твоят го направи. Ти си направила най-смелата крачка, така че продължавай да искаш отношението, което заслужаваш.

Нека нещата се подредят по най-най-добрия начин за теб!!!


 

Несе отчаиваи миличка добре си направила ,че си го напуснала ако тои те обича и даржи на теб ште те потарси мисли позитивно на нештата можеби садбата нете сварзва с този човек.дано да те потавси и да си направи спермограмата.УСПЕХ ЗА НАПРЕД    

Мила,Мелроуз,виждам че е минал повече от месец,но когато на човек му е трудно всяка подкрепа е от полза - радвам се за самоуважението което си проявила и съм сигурна,че каквото и да стане той също ще започне да те уважава повече независимо дали някога ще го признае.Живота е странен и понякога след такъв момент когато ти се струва,че всичко се е сгромолясало върху главата ти идват неочаквано най-истинските и хубави неща.
Не разбирам жените,които остават с някого само от удобство,страх или по финансови причини.Някъде те чака най-невероятното и хубаво нещо,което не си и посмяла да си пожелаеш.
Само за сведение в скоби ще ти кажа,че имам приятелка,която след 8 годишен неизяснен стерилитет и брак,който в очите на страничните изглеждаше идеален се разведе защото така и подсказа сърцето...и сега има прекрасен съпруг,който я обича и носи на ръце и 2 годишно момченце.Забременя на 2 месец.Понякога някои неща (дори това,че няма бебе)не са случайни,когато човека не е точния...
   Успех и на Ели и Лейди !:balk_21: