Nina,
точно на това и аз се надявам. Може би се страхува, че може би проблемът е в него и дали ако (не дай се боже) има проблем, жена му би останала с него. Мъжествеността е в основата на увереността у мъжа. И тогава заявление от жената :"Без мъж мога, без дете не". Ще го разсипе напълно, за това съм за откровен разговор, максимална любов и взаимно подкрепяне...и дано съм права! Логото "На всеки проблем има решение" може да стои в основата на този разговор.

когато заговорихме сериозно за забременяване, и изследвания след Х срок, моето мило в един момент ми изтърси "Ама като си направим бебе, ти нали няма да забравиш, че и аз съществувам????"   и другото "Ама ти нали не се омъжи за мен само, за да ти направя дете"       Останах като гръмната, честно ви казвам!!! И идея си нямах какви глупави мисли се въртят в милата му главичка...

...

Явно така мислят почти всички мъже....
Рали, не се учудвай мила.... това май е "масово" явление...

Диалог между нас...: "НИе като си имаме бебе, ти нали пак ще ме обичаш толкова много?"
или пък в друг разговор
"Като дойде бебето, ти сигурно него ще обичаш много повече от мен."

Такива диалози се въртяха в началото на опитите ни, държа да подчертая. Сега не е така. Казвала съм и съм ПОКАЗВАЛА колко държа на него... и че искам в щастието да сме ДВАМАТА. Заедно.

Ех, мъже.... какво да ги правиш..... страхуват се че ще делят любовта ни между тях и детето...
И хич не си дават сметка как всъщност обича женското сърце
Да не би майките които имат 2 деца, да не обичат първото си, защото вече имат второ...
Риторичен въпрос.... Ама върви го обясни на някой мъж...
Просто се СТРАХУВАТ....

Мелроуз, моя съвет също е за ОТКРОВЕН ДИАЛОГ. Така както са казали и другите момичета.
Но в този разговор, като седнете да си говорите, дебело....ама много дебело му подчертай ... и го повтаряй дори да ти омръзне на теб самата, че какъвто и да е резултата от изследването му, това в никакъв случай няма да означава Край на нещо си. А това само ще ви посочи пътя за вашата Борба.

Избрала си го за да живееш с него. И искаш ЗАЕДНО да се борите за щастието си. Кажи му го. Защото мъжете ги е страх точно от това.
Че ако се открие проблема при тях.... това в техните очи значи "ПРОВАЛ". А те не обичат да се провалят.
ОБясни му, че дори да се открие някой малък проблем, това В НИКАКЪВ случай не значи, че няма да може да имате ваше дете. Може да стане малко ПО-трудно и малко ПО-бавно... Но му го кажи, че ти ще си до него, каквото и да бъде.
От това което си написала, разбирам, че ти не би се отказала от човека до теб, дори да се окаже че при него е проблема, нали?
Остава само да му го обясниш на него... (понякога обаче трябва да им се обяснява дълго и обстоятелствено, като на малко дете)
Къкъвто и проблем да има, начини да се преодолее ИМА.
Кажи му че имаш нужда от неговата ПОДКРЕПА.
Такъв един диалог няма да стане само с 1 единстен разовор. Трябва време, упоритост и настойчивост. Понякога дори и тактиката... говориш, говориш... после за известен период спираш с говоренето, сякъш тоя въпрос е приключен за теб. На мъжете им трябва врема да си преосмислят нещата. Не трябва да "пилиш" само на тази тема... говориш, казваш, оставаш време за размисъл, като изтече, пак повдигаш темата.

* Идеята на Мели, да отидеш по овулационно време да ти вземат секрет, след като сте кексвали, я намирам за много разумна, като на първо време. ВСе е нещо, пред нищото.
Мериш си овулацията, например с тестове, както и по фертилната слуз може да предположиш кога е. Разбира се най-добре е с УЗИ, ама и другите средства вършат горе-долу работа.
Доколкото знам, най-добре е да се прави пост-коиталния тест от 6 до 9 часа след акта.
Поне ще се види има ли живи сперматозоиди. Докато успееш да го убедиш да се изследва.
И като правите спермограмата, пускайте и миробиологията заедно, да не дава 2пъти матерал. И ако може да е с морфологията по Кюгер.
Проучи ги предварително как точно са изледванята във важта "чужбина".

* Варианта с донорската инсеменация, без той да знае ... някак си ми се струва... Нечестна ... бих казала.
Мелроуз непрекъснато би се терзала че има тайна, коята само тя си знае...това ще й тежи, и дори би засенчило радостта й от това да бъде майка. Аз поне така бих се чувствала, и за това така предполагам...

* Ако избере варианта да бъде сама и да бъде майка.... бащи много ще се намерят (предполагам).

Мелроуз, сигурна съм че ще успееш да го убедиш. Просто ако трябва СМЕНИ подхода.

Имаш подкрепата на всички нас в клуба.
Успех, миличка .... и пиши.

Аз не го разбирам и може и да са силни думи но ако ми прави номера 4 години го зарязвам без да ми мигне окото и то не защото може би плоблема е в него а защото е егоист.

Аха - много е лесно нали? Особено ако живееш в чужбина и предполага се, че нямате много близки хора наоколо. Нещата не са черни и бели, има толкова  много нюанси на сивото.... За другите цветове пък да не говорим.

Човека явно го е страх от много неща.... дане го оставиш, да не разделиш вниманието си, да не чуе лош резултат....

Защо винаги ние да се опитваме да ги разбираме и оправдаваме,защо великите мъже да не занесат сперма за анализ,а ние да правим всички сложни изследваниа.

Според мен проблема не е в самия акт на даване на материал.
Проблема идва след това.
"Ами ако от изследването се окаже че ми има нещо".
Според мен така разсъждават мъжете.
И за това отлагат и се дърпат.
Не че не обичат жените си, не че не ги уважават.
Просто ги е страх.
Мъжете са сигурни когато Владеят ситуацията.
Ако има проблем в сермограмата им.... за тях това е "шах с пешката".
Не знаят как да "излязат" от тази ситуация.
Не знаят какво трябва да направят.
И за това си заравят главата в пясъка. По щраусовски.
Грешен подход. Ама вече казахме че те расъждават различно от нас жените.
За това трябва ние да им кажем и покажем че изход има от ситуацията.
Статий, мнения, истории на успели момичета, които са преодолели подобен проблем.

Просто мъжете са си от друга планета.
Трябва ние да се научим да им говорим на МАрс-ианския им език.

Мили момичета, как въобще можете да съветвате жената да направи зад гърба на съпруга си донорска спермограма (това е сходно на идеята да кръшне, та да хване), направо съм потресена!!! напълно съм съгласна с мнението на Сигнус и Лан, за една истински пълноценна връзка трябват отношения, основаващи се на любов, взаиморазбиране, съпричастност, откровеност и доверие.  Не споделям и идеята за "открадване на сперма".  Най-добре е да говориш с мъжа си, да му дадеш да разбере, че ти искаш да бъдеш майка по един или друг начин и че ако той не приема това може действително да те загуби, това ще го вразуми.  На някои мъже им трябва повече време, за да осъзнаят заблудата и грешката си, това че 4 год. се е правил на разсеян е много неприятно, обидно, недостойно и т.н., но това не ти дава основания да слизаш на подобно низко ниво, недей да лъжеш и да градиш връзка на лоша основа, това ще я срине, рано или късно, по-добре си тръгни от него, ако друго решение няма, отколкото да вършиш нещо толкова гнусно зад гърба му.   Освен това всеки човек греши, не съм съгласна с мнението на Джами, че е почти задължително, заради периода от време, той да знае, че има проблем.  Това далеч НЕ Е задължително; на някои мъже им трябва година и половина да преодолеят несигурността и страха си, че нещо няма да им е наред, на други - по-дълго време; има всякакви случаи - може пък човекът да е дълбоко религиозен.
Във всеки случай, каквото и решение да вземеш, ти пожелавам успех.  Но все си мисля, че искреността и откритостта в междуличностните отношения в дългосрочна перспектива се оказва по-добрият вариант, поне за себе си съм го разбрала.

По тази логика и жените трябва да неправят нищо,че кой не се притеснява дали проблема не е в него.След като той не разбира жена му през какво преминава за тези 4 години изобщо не го оправдавам.На нея да и се трупат болести от нерви, защото щяло да му се нарани мъжкото достойнство.Ако в най трудниа момент немога да разчитам на него че то закакво ми е.

понякога проблем е и самият акт на даване на материал. никои не ни обясни как се дава материал. аз разбрах от вас. мъжът ми като дете е бил много слаб (тои и сега е слаб) и са го водели почти непрекъснато на лекар, навсякъде са му бъркали и какво ли не не са му изследвали. За него проблем беше как точно ще му вземат сперма за изследване. Къде ще му бръкнат и колко ще го боли.  Звучи абсурдно, но е факт.
Има и друг момент - маструбация на обществено место. Ние също ходим на преглед, но никои не ме е карал да изпитвам удоволствие.
Не го оправдам съпруга и, но с написаното, искам да и помогна при бъдещия разговор.

Meli,
винаги много внимателно чета и много ценя мненията  ти, в този случай обаче не съм съгласна с теб.
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца.

Само да поясня, че когато се взима влагалищен или цервикален секрет по друг повод - за микробиология, дори и за цитонамазка, пак се виждат сперматозоидите. В този смисъл не виждам да има кражба. Няма никаква злоупотреба, нито с генетичния материал, нито с емоциите на човека.

tochica,
подкрепата трябва да е двустранна, знам че звучи абсурдно, но напълно е възможно той да не съзнава, че постъпва егоистично и да си мисли, че отдава цялата подкрепа, която е нужна. Няма да се учудя ако и той си живее в неговия ад, още след първите изследвания, които тя си е направила: "Не е проблемът при нея значи е при МЕН", "Тя може и да не остане с мен ако разбере!","Стерилитетът при мъжа е неличим" - о да, много мъже си мислят дори това! "Не съм истински мъж.", "Тя постоянно за това говори значи за нея е важно и аз не мога да и го дам" и всякакви глупости! Ако жената иска до себе си партньор, трябва да го "излекува" от всякакви страхове и да застанат рамо до рамо в борбата!

Малката подробност е, че времето за жените и мъжете тече по малко по-различен начин. Докато един мъж може да има дете и на 70, жените доколкото ми е известно могат докъм 50 в най-добрия случай.
И тогава ко прайм......
Не е честно спрямо нея ... съжалявам, да не кажа, че е жестоко. Не мога да осъждам никого за това, че мисли за себе си. Склонна съм да се съглася, че тайното донорско инсе е ултра краен вариант. Това не е за всеки, за мен например едва ли е възможно, но пък не го осъждам – за каквато щете ме мислете
А това, което Мели предлага ми се струва съвършено разумно и адекватно, каква кражба, какви 5 лева – не мога да го разбера

Meli,
идеята ми е, че това е просто частично решение и дори тя не може да сподели резултата с мъжа си, защото дори да не е нарочно, той пак ще го приеме като "зад гърба му". И най-вече защото смятам, че тай пак няма да направи никакво усилие, а според мен бягането то проблема му е по-големия проблем и следователно това не е решението.

И какво предлагаш да направи Лан?
Приемаме, че са говорили 388956048436 пъти и той не ще.

И аз мисля като Лан, това не е решението.  Дори, ако реши да отиде, за да вземат от нея сперматозоиди за анализ, поне да му каже за решението си, за да не срещне обвинения, че го е използвала и т.н.  По този начин само ще се влошат нещата и несигурността на половинката ще се засили; ако действа открито и го информира за решението си, той вероятно дори ще я разбере, ще си даде сметка докъде я е накарал да стигне (сънателно или не), заради това, че той не си мърда д-то да отиде да даде материал за спермограма.
Използването на определението "открадване на сперма" е много условно и неточно, разбира се; Фуси, извини ме:)

Фуси, там е въпросът - те може да са говорили, но КАК?

Защото едно е да кажеш "Искам бебе на всяка цена!!!" (със заповеднически тон)

Друго е да кажеш "Мило мое, на мен много ми се иска да си направим бебе, то да бъде нашето съкровище и т.н. "

rally_g
Ето какво предложих аз и подкрепям Мели напълно, въпеки, че се повтарям. Ако момичето постъпи както го съветва Мели и се окаже, че спермограмата(доколкото така може да се установи) е наред?? Тогава момичето ще има основания да задълбочи изследванията, защото невиждам да е написала какви точно изследвания е парвила. Ако се окаже, че спермограмата не е наред има и един термин "благородна лъжа"  и аз се осланям на него понякога. Би могла да каже на мъжа си, че сперматозоидите оцеляват два-три дни и тя е отишла на лекар тъкмо тогава, установили са, че ще трябва той да пиине хапчета и ако всичко след това се орави и се появи чаканото бебче  мисля че мъжът и ще е достатъчно щастлив, за да може да преглътне това, че тя е отишла на лекар и е направила всичко това в името на бебето и общото щастие.

точно така е, адаш:).  От всяка ситуация има изход, както и към всеки човек - подход, който стига до душата му, оголва я  и изкарва най-доброто от него наяве.  Важното е този подход да бъде открит, не се отказвай да го търсиш Мелроуз.

Нинка,
това, което предлагаш като вариант, разбира се, ми се струва по-малкото лошо.  Аз лично обаче, се опитвам да се придържам към максимата "не лъжи, освен ако наистина, ама наистина няма начин последиците от истината да са много по-лоши от тези на лъжата, която ще изречеш".  В конкретния случай, не мисля, че е така.  А принципно, да излъжеш - винаги е по-лесно. Що се отнася до пример за благородна лъжа, това е По жицата на Йовков и историята с бялата лястовичка, колкото и клиширано да звучи, за по-добра илюстрация не се сещам.  Това, разбира се, е само моето мнение.

Лан, така е, никакво решение е. Но все пак е отправна точка.

И за моя мироглед не е най - доброто решение, но пък най - доброто е да отиде и да направи спермограма. След като не иска, и то в продължение на години, това частично решение, което предлагам, е някакъв разумен компромис.

Merlose, напълно те разбирам. Голяма доза егоизъм е от негова страна как и да си  говорим. Щом не иска да се изследва, не знам за другите стъпки как ще е настроен. Послушай Мели и мислещите като нея. Ти имаш мечта, а този мъж изопщо не иска да те разбере. Моите проблеми са следващите след твоя  но както при теб са свързани с егоизма на мъжа и никакви възвишени думи не могат да променят мнението ми.

А опитвала ли си да го убедиш да даде материал в къщи, така часта с ходенето на лекар и т.н. неприятни асосиации да му бъдат "спестени" поне на първо време.
Другото за което се сещам е да се консултираш с психолог, та дори да се консултирате двамата - явно нещата са сериозни. Поне психолога винаги може да ви посети в къщи, без той да знае предварително. Ако не друго, то съпруга ти ще разбере твоето отчаяние и да реши да те подкрепи, най-накрая!