Момичета, отчаяна сам вече! Отчаях се от съпруга ми. 4 години опити за дете, резултат никакъв. При мен нияма причина за безплодие. Всичките лекари, които съм посетила ми казват все едно и също 'ъЕла с мъжа си''. Да, ама той не иска и да чуде за лекари, изследвания, спермограми.... Проблемът не бил при него, бил сигурен в това. В неговото семейство всички зачевали и раждали без никакви проблеми. Обичаме се с мъжа ми, живеем от години в чужбина, имаме хубава къща, професии, но липсва детето. Съпругът ми казва, че ако не ни е писано да имаме дете, то никакви лекари и лечения не биха ни помогнали. Не знам какво да правя. Объркана сам. Сигурно и това което ви пиша ви се струва объркано, но така и ми е в душата. Идея нямам какво да правя. Обичам съпругът ми, но искам и дете. не мога да си представя живота ми да продължи по този начин дълго време. Ще се побъркам от мисълта, че трябва да избирам между съпругът ми и това да бъда майка. Не знам как да постъпия. А и съпругът ми не иска и да чуе за осиновяване. Моля ви дайте ми съвет какво да правия. Да се оставя на съдбата или да предприема решителни действия, Ниякоия от вас попадала ли е в подобна ситуация. Горещи благодарности на всички, които са прочели моят проблем и ви желая много късмет и дано скоро да гушкате своите дечица.

Мила Melrose, не се притеснявай, голяма част от нас сме били до една или друга степен в тази ситуация. На мъжете им е много трудно в началото да се пречупят - страх от навлизане в много лично пространство предполагам, страх да не изкочи  там проблемът и да го понесат тежко, страх да не ни загубят ако се окаже, че не могат да ни дадат това, което най-много желаем. Аз лично моят го подсещах всеки месец в продължение на година и половина, докато отиде да направи спермограма, все отлагаше - казва рано е още, дай да видим сега ако не стане тогава и така всеки месец  и след всеки месец измисляше причина и се дърпаше, докато открих "клуб Проблемно забременяване" в Dir пред три години и половина (леле кога мина това време   ). Там момичетата ми дадоха импулс да действам сериозно, може би иначе щяхме да загубим още време в напразно чакане, защото именно в спермограмата се оказа проблема при нас и всякакви изследвания на мен при това положение се оказаха безсмислени. В крайна сметка вече така свикна милото ми със спермограмите за толкова години и с тази тема, че ми прави впечатление същия този човек ме кефи като започне да говори за сперматогенеза, морфология, левкоцити и т. н. и изобщо не му пука - приема го като обикновено изследване като измерване на температура и изследване на урина. И докато в началото аз водех война с него за всяко изследване и трябваше да го убеждавам по няколко пъти, то накрая вече той беше тласъка на всичко, а аз се бях предала почти.
Поговори с него, обясни му, че това е елементарно и много мъже го правят и винаги то се прави първо, когато се започнат изследвания, че дори и да има някакъв проблем в по-голямата част от случаите се решава само с хапченца, в много краен случай се стига и до операция или по-сложна асистирана процедура. И така ще е ясно като отидеш ти да правиш изследвания, че проблемът със спермограмата е елиминиран в единия случай, а в другия директно ще пристъпите успоредно с другите изследвания и към лечение и решаването му и няма да губите време.

Мелроуз, чела съм и за други подобни истории като твоята. обикновено повечето български мъже упорито се съпротивляват на мисълта да им изследват спермата (нещо, с което в медицината се започва, а не се завършва изследването на стерилната двойка!), защото си мислят, че ако не дай боже се окажат нещо не в ред - о, ужас, не са мъже вече!
обикновено, след активна идейно-възпитателна работа от страна на жената, повечето преодоляват това запъване.
но твоят случай е тежък - 4 години, ти си изръшкала сума доктори, а той вади от 9 кладенеца вода... затова казвам, че съм чувала и за други подобни случаи. обикновено, в такива случаи накрая се оказва, че мъжът ЗНАЕ, че има проблем! знам една потресаваща история за близо 10 годишен стерилитет, когато жената буквално е откраднала сперма от мъжа си (не ме питай как!), за да я занесе на анализ и се оказва, че вътре няма нито един сперматозоид - ни жив, ни умрял!
аз сериозно бих заподозряла такъв мъж, честно...
а твоят мъж е тройно нечестен към теб - 1. те е оставил да преминеш през толкова физически и психически мъки от изследванията, които при жената са мното, тежки, и болезнени; 2. оставил те е да тънеш в неяснота относно причината за вашия стерилитет ; 3. не иска да си осиновите деца, след като е готов с лека ръка да приеме перспективата да нямате свои.
помисли си сериозно доколко държиш да живееш точно с този мъж и да имаш деца точно от него....
ако много държиш - не ни питай нас за акъл, а започни активна психо-обработка. тия глупости с "Съпругът ми казва, че ако не ни е писано да имаме дете, то никакви лекари и лечения не биха ни помогнали", съпругът ти да ходи да ги разправя на кварталните бабички! може да се окаже, че има такъв проблем, който лесно се преодолява с една обикновена и евтина инсеминация дори! хората, като искат деца, успяват дори и при липса на сперматозоиди в еякулата - има методи за вадене на клетки на сперматогенезата от тъканта на тестисите! науката е толкова напреднала, че просто няма какво да коментираме. но явно твоят съпруг просто НЕ ИСКА деца. само дето не разбирам при това положение защо те е оставил 4 години да се мъчиш - сигурно се е надявал просто "да ти мине", а това е доста жестока психоигричка...

честно казано, ако не държиш детето да е точно от тоя мъж, при положение, че на теб ти няма нищо, сещаш ли се какви други алтернативи има? пък после той гък не може да ти каже, нали в неговото семейство всички мъже оплождат с лекота?! не може да каже - не е от мен, аз съм стерилен!

и за капак на всичко, много съм любопитна този твой съпруг българин ли е или чужденец?

Подзказвам ти вариянт  - доносрска инсеминация. Мъжът ти ще си мисли че е супер МъЖ, а ти ще имаш дете. Хубавото при донорската е че можеш да подбираш донора и да прилича физически на съпруга ти. Тупай си топката и това е.

Melrose мила,
проблемът ти е много сериозен, чесно да ти кажа и моят мъж се дърпаше в началото. Просто ако мъжът наистина иска да има дете, трябва да положиш малко усилия, разясненния, сълзи - това много помага и пак разяснения! Кажи му, че Господ може и да иска да имате деца, но може и да иска да му даде урок...Какви са тези приказки : "В моето семейство никога не е имало проблем!" , с една дума видиш ли "Проблемът непременно е в теб!" . Не може така да се разсъждава, защото така или иначе проблемът си е общ и ако не положите и двамата усилия (навреме, защото възрастта е от много голямо значение) просто може и да не стане. Това последното въобще не ти го пожелавам, мила! Така че действай! И съвсем скоро да се похвалиш с новина...

jam,  не е така душата, не са толкова лоши, просто са от друга планета и не можем да ги разберем явно. Сигурна съм, че моят мъж не го е правил нарочно и не е искал да ме нарани през цялото време на отлагане. И за донорска и за осиновяване сме си говорили доста пъти - е не им е лесно да говорят за това, отхвърлят го на първосигнално ниво в първия момент и им трябва много повече време да узреят, отколкото една жена.

Мила Melrose, четейки това, което пишеш ми настръхва "козинката"....

Разбирам, че на много мъже (включае и моят) им е много трудно да се пречупят и да отидат на изследвания, но това да каже "ние нямаме проблеми и няма да се изследвам" и "не искам да осиновяваме" едновременно е направо ужасно  

Да си кажа честно, и моят мъж отхвърля идеята за осиновяване (засега), но от друга страна, когато решихме да видим какъв е проблема, и като му дадох да прочете материали от тук, разбра, че първото и най-важното за нас е той да отиде да се изследва. Резултатите ни не са от най-добрите, говорим за инсеминация засега, но той влага всичките си усилия в подобряването на своите показатели, защото знае, че много искам детенце, а и той самия иска да си имаме (ама държи да е момиченце   )

Затова не мога да разбера егоистичната постъпка на мъжа ти! Може би ще бъде добре да го хванеш и да поговорите за това, дали той ИЗОБЩО иска да има деца, дали е готов за това, защото от това, което ти пишеш искренно се съмнявам... Просто седнете, поговорете, изяснете си нещата веднъж за винаги, и от там нататък ти преценяваш сама за себе си какво да правиш - дали да останеш с този мъж и да имате детенце (пък било то и чрез донорска инсеминация) или просто живееш с пълен егоист, с който няма да си щастлива, но още не си го осъзнала (съжалявам, че го пиша, но съм преживяла навремето нещо подобно, и не го пожелавам никому).

Но пак ти казвам - диалогът е в основата на нещата.

Успех миличка и ни пиши как се развиват нещата. Винаги можеш да разчиташ на помощ и подкрепа от нас.

jam,  не е така душата, не са толкова лоши, просто са от друга планета и не можем да ги разберем явно. Сигурна съм, че моят мъж не го е правил нарочно и не е искал да ме нарани през цялото време на отлагане. И за донорска и за осиновяване сме си говорили доста пъти - е не им е лесно да говорят за това, отхвърлят го на първосигнално ниво в първия момент и им трябва много повече време да узреят, отколкото една жена.

колко години, Сигнусе? 4 години ходене по мъките нима не са достатъчни, за да узрее?
аз не случайно написах, че повечето мъже в началото се дърпат така, но 4 години да се правиш на ударен... не е същото, повярвай ми.

Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно. Моят мъж редовно ми го напомня. Баща ми не е искал да има деца. Е, има две, и много ни обичаше, особено момиченцето на тате. Но, любовта към децата се е появила мноооого по- късно. Мъжете много лесно приемат факта, че могат да живеят без деца. Егоизъм ли е? Липса на родителски инстинкт?
Но, ако те обича, Мелроуз, тои трябва да направи спермограма. За да те направи спокоина, за да ти докаже, че прави всичко заради теб, за да си щастлива с него,...
Може да нямате свои деца, но за да живееш с този мъж щастливо, ти трябва да направиш всичко за него, но и тои трябва да направи всичко за теб.
Първата крачка е трудна. Обясни му подробно какво значи спермограма. Всички мъже са минали през стаичката. Моят вече няколко пъти. Последният път се оплака, че имало само списания и че били от 70-те години. По прическата ли ги разпозна, незнам!  
Отвори нова тема, "как да обясня на мъжа си, как се прави спермограма". Липсва информация. А мъжете са страхливи.
Момичетата ще помогнат. Сигурна съм. Нали, момичета!  

Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно. Моят мъж редовно ми го напомня. Баща ми не е искал да има деца. Е, има две, и много ни обичаше, особено момиченцето на тате. Но, любовта към децата се е появила мноооого по- късно. Мъжете много лесно приемат факта, че могат да живеят без деца. Егоизъм ли е? Липса на родителски инстинкт?
 

Това не е вярно, мъжът ми пръв заговори за деца. Аз малко се притеснявах, защото все още не се чувствам достатъчно материално подсигурена, но той ме убеди. Сега се радвам, че стана така, поне знаем за проблема от рано...

Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно.

Каффе от собствени наблюдения - когато заговорихме сериозно за забременяване, и изследвания след Х срок, моето мило в един момент ми изтърси "Ама като си направим бебе, ти нали няма да забравиш, че и аз съществувам????"   и другото "Ама ти нали не се омъжи за мен само, за да ти направя дете"       Останах като гръмната, честно ви казвам!!! И идея си нямах какви глупави мисли се въртят в милата му главичка...

Та все си мисля, че мъжете са доста несигурни в любовта на жената към тях, и нашето вкопчване понякога в целта да имаме дете ги води до грешни заключения... Много много много трябва да се говори с тях, и да им докажем, че когато имаме дете те няма да са забравени, на втори план и там каквото и да било още....

Мелроуз, предлагам ти един компромисен вариант - след секс веднага при лекаря да вземе влагалищен секрет и да го прати на ембриолога за оценка. Ако е по време на овулацията ти, тъкмо след няколко часа ще ти вземе и проба за посткоитален тест.

Малко е една никаква медицина, но е по - добре от нищо. Правила съм го за мои пациентки, на които мъжете са като твоя. Поне ориентировъчно ще ти кажат нещо. А после вече ще го мислиш.

Meli,
винаги много внимателно чета и много ценя мненията  ти, в този случай обаче не съм съгласна с теб.
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца. После мъжът и може да и каже: "Как можа да постъпиш така - ти ме лъжеш!" или "Как можа зад гърба ми - само за това ли правихме секс!" - и ще е прав. Той сам трябва да стигне до извода, че както тя полага усилия, така трябва и той да положи, а не да бяга от проблема. Откровенният разговор между двамата е решението, според мен. Разговор между възрастни , а не с детински доводи : "Тате и мама не са имали проблем, значи и аз нямам!". Все пак любовта и доворието са в основата на връзката.

Така е Лан,
съгласна съм с теб и аз съм на мнение, че една връзка се гради на взаимно доверие, любов и уважение. Кажи ми обаче къде в този случай е уважението към жената... Тя 4 г. прави какво ли не, а той не си мърда пръста за една спермограма дори. И тогава идва въпроса дали наистина я уважава, защото ти би ли позволила любимия ти човек да се подлага на всякакви манипулации и то не безболезнени, а ти да гледаш от страни и да си казваш на мен всичко ми е наред щото дядо ми има 6 деца.
не мисля, че е нормално такъв вид поведение в една двойка, която е поне средно интелигентна.

Meli,
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца. ............. Откровенният разговор между двамата е решението, според мен. Разговор между възрастни , а не с детински доводи : "Тате и мама не са имали проблем, значи и аз нямам!". Все пак любовта и доворието са в основата на връзката.

Мислиш ли, че за тия 4 години не е имало разговори, кандърми, молби, заплахи и какво ли още не. Предполагам, че гласът си е намразила.
Съпричастността в тоя случай ми се струва много едностранна. Съжалявам много, обаче писна ми да гледам и да слушам за разни момичета, дето през огън и вода минават, изваждат им матките през носа да им ги поогледат и се подлагат на какво ли не, щото мъжете им ги е шубе. Аз съм убеден антифеминист, ама ще метна нЕкоя тухла четворка....
Лелеееее как ми се качи кръвта в главата (Лан не от твоя пост   , от историята ).....

Мила Мелроуз,
остави ме мен аз съм малко кибритлия. Обаче, дай си сметка, кое е важно за теб. Прецени сама, дай си един два месеца. След това си вземи решението варианти много и няма грешен и правилен:
1. Вариант А - "Убеждаването продължава" - разпечатай му статии от тук или откъдето искаш, обясни ме как стоят нещата. Кажи му колко е важно това за теб, даже направо му кажи - без теб мога, без дете не мога, независимо дали е наше или осиновено (щото него може точно от това да го е страх). Кажи му, че  така, той просто не ти дава шанс и избор
2. Вариант В - "Спасението на давещите се е връцете на самите давещи се" - направи това което те е посъветвала Мели
3. Вариант С - донорска инсеминация
4. Вариант Д - "Империята отвръща на удара", няма да го обяснявам, макар, че знам, че много от момичетата тук ще ми се карат, ама съм готова да спорим много по тоя въпрос.

Едно мога да ти кажа - след четири години самотна борба - не може да изпитваш никакво чувство на вина за "открадване на сперма" или каквото и да е спасяване по единично. Също е много важно да не трупаш негативна енергия и омраза към съпруга си. Просто човека е труден, тежък, но съм убедена, че има и прекрасни качества, заради които го обичаш и искаш да си с него.

Приеми фактите, оцени ситуацията и действай. Успех каквото и да решиш

Lan-че, ако момичето постъпи както го съветва Мели и се окаже, че спермограмата(доколкото така може да се установи) е наред?? Тогава момичето ще има основания да задълбочи изследванията, защото невиждам да е написала какви точно изследвания е парвила. Ако се окаже, че спермограмата не е наред има и един термин "благородна лъжа" и аз се осланям на него понякога. Би могла да каже на мъжа си, че сперматозоидите оцеляват два-три дни и тя е отишла на лекар тъкмо тогава, установили са, че ще трябва той да пиине хапчета и ако всичко след това се орави и се появи чаканото бебче мисля че мъжът и ще е достатъчно щастлив, за да може да преглътне това, че тя е отишла на лекар и е направила всичко това в името на бебето и общото щастие, аз поне съм малко наивна и така виждам нещата. Иначе съм напълно съгласна с теб за доверието и любовта

И моята история е подобна, с тази разлика, че той отиде още на втория месец да си направи спермограма без да знам. От там вече решението е -ако е дал господ. Той се бил примирил и за осиновяване не е съгласен.
Дори и след намесата на майка му, която много иска да си осиновим.
Моя приятелка ме опреква, че аз не съм успяла да го мотивирам. Само , че то отстрани много лесно.

Може би прекалено "отпечатвам" моето разбиране за брак върху мнението ми. Факт е обаче, че мъжът постъпва егоистично и безотговорно. Ако тя зад гърба му "открадне" сперма, той пак нищо дефакто не е направил за това дете и ще продължи да си постъпва егоистично и безотговорно (и според мен не само по въпроса за детето). Понеже аз не мога да живея с подобен мъж, а си мисля че никоя жена не заслужава 4-годишни мъки и безизвестност, за това съветвам Мелроуз да разреши проблема, не да го заобикаля! Сега си мисля, че ако видят сперматозоиди, той ще продължи да казва: "Всичко е в божиите ръце" Ако пък се установи проблем пак си трябва спермограма, за да се назначи лечение - и какво, кръгът се затваря, пак ще е в настоящото положение, дори по-зле, защото ще я обвинява, че е действала зад гърба му!

Ами незнам, аз съм оптмист и мисля по-добрия вариант, пък и смятам ,че всички мъже, както и хора са различни. Немога да не допусна, че той не го изживява вътрешно и сигурно си дава сметка,страхува се, мисли го, но на някои хора им е нужно много време и труд и усилие, за да го признят и се справят с даден пробле. Не го защитавам, нито го упреквам, защото не го познавам, но се поставям и на негово място.
Абе сложно нещо е живота, а мъжете още повече  

аз някак си неразбирам как уж много те обича а няма да си направи труда за 4 години за елементарно изследване.Защо винаги ние да се опитваме да ги разбираме и оправдаваме,защо великите мъже да не занесат сперма за анализ,а ние да правим всички сложни изследваниа.Дори при проблем от тяхна страна за ин витро,всички стимулации са на наш гръб.Аз не го разбирам и може и да са силни думи но ако ми прави номера 4 години го зарязвам без да ми мигне окото и то не защото може би плоблема е в него а защото е егоист.