Като прясно родила със секцио, трябва да кажа че лапаро или секцио, болклата е съвсем като ПМС, има много фактори де, кой го прави, как го прави. Аз съм за и двете раждания, всяко едно си има своите предимства, но... както каже лекаря. Бях готова да ставам още вечерта, но реално станах да ходя към 9.00 сутринта по-малко от 20 часа след операцията. Освен лекото подърпване и ПМС друго не съм усетила.

Ами да си кажа и при мен как беше. Много ме беше страх от раждането, какви ли не варианти мислих секцио, епидурална упойка..само и само да не ме боли. Сега осъзнавам голямата си грешка - видях в болницата за какво става на въпрос при момичетата след секцио, боли и още как! А нашата бебка сама си избра как да се появи като реши да дойде на бял свят 3 седмици преди термин. Тъкмо се уговорихме същия ден с доктора /беше четвъртък/ в понеделник да отида да направим тестове за упойка / спряхме се на естествено раждане със спинална или епидурална упойка, тъй като нямаше предпоставки да е секцио/, прибрах се вкъщи към 19,00 часа и ми почнаха контракциите, преди това д-ра ме беше прегледал и ми каза, че нямам никакво разкритие и няма да раждам скоро Ама аз си имах контракции и преди това и докато се чудя това истински контракции ли са или лъжливи отидох в болницата в 0,20 часа с пълно разкритие, родих в 0,50 часа! Немога да кажа, че не ме е боляло, ама нямаше време за никакви упойка, за което съм много щастлива, че така се случи. На другия ден си ходех без проблем и всичко останало.. Не съм раждала секцио, нямам коремна операция затова не мога да го сравня. Имам само една лапароскопия и мога да кажа, че раждането болеше повече, но то е само един миг..щастието после е ОГРОМНО!!!

Верно бе, тази тема мине не мине и пак се почва...
Въпреки, че разбирам момичето, защото и аз като бях бременна непрекъснато четях за.. и против..
Бях страшно уплашена от естественото раждане, и не толкова от болката, колкото от епизиотомията, но по-големият ми страх беше от секциото. Всъщност имам фобия от рязане. Остана варианта естествено раждане, като непрекъснато си правих някакви масажи на перинеума с разни масла, за да не се наложи епизиотомия.В крайна сметка се оказа, че не мога да родя нормално.
След секциото на 6-тия час започнах да се раздвижвам,по съвет на една възрастна сестра от реанимацията/след като ме успокои, че няма как да ми се порне шева /
На другата сутрин, се изправих от раз, без особена болка. Момичето до мен припадна 2 пъти докато стане, защото отказа изобщо да се движи.
От другия ден, стиснах зъби и започнах да се изправям директно на коремна преса.
На изписването вече нищо не болеше. Още около месец само придърпване сутрин след дългото лежане за около месец.
Изпитвала съм много по - силни болки от ПМС отколкото от секциото.
Неприятни са ограниченията след секциото- за носенето на тежко, невъзможността за правене на коремни преси/пробвах на 3тия месец-после не можех да кихна от болка/ и т. н. Сега 6 месеца след раждането корема още е леко увиснал и направо съм ужасена дали ще си върне предишната форма.

Аз мисля, че е добре да ги караш едно по едно :DИначе става малко като нероден Петко...
 
Както се вижда от постовете на момичетата, не винаги това е въпрос на избор. Понякога колкото и да искаш да родиш нормално, е в интерес на бебето и/или майката да се предприеме оперативно родоразрешение.

Абсплютно съм съгласна.
Аз преносих бебката с 4 дни, бях на преглед на 27-ми ноември и  установихме че имам вече някакво разкритие и родова дейност, преибрах се вкъщи, на 28-ми към 11 сутринте ми текнаха водите и бегом в болницата. Сложиха ми система за ускоряване на разкритието, изведнъж както си нямах почти никакви контракции така се сгъстиха, че от време на време дъх неможех да си поема. Аз исках да си родя естествено и докато получих 5см. разкритие си изпитах всички болки на естественото раждане, само че тогава започнаха да се губят тоновете на бебка и веднага ме вкараха в операционната/оперираха при пълна упойка, така че нищо не съм разбрала/, иначе тъкмо ми бяха сложили епидуралната и вече не чуствах болка-само натиск.
Родих накрая секцио-прекрасната си принцеса, след това боли, все пак си е операция, но мисля си, че всичко се забравя. Даже и сега чат пат ме опъват шевовете, но резултата е налице. Добре че решиха така, беше се омотала беба в  пъпна връв, като в калбо прежда, така че в нашия случай решението е било най-доброто възможно.
На теб желая успех с бебеправенето и дано бързо да стигнеш до момента на избор как и къде да раждаш

На мен темата ми е много полезна, въпреки че както се оказва, не сме ние тези които решаваме 
 
Fifa, отново да ти благодаря! Ти си знаеш защо 

Да и добре че на места лекарите ценят новосъздадения живот и не се церемонят да чаката като едно време докато се роди естествено. Моята сестра се е родила морава и за малко да я изгубим точно заради пъпна връв, така че традициите са много страшно нещо когато от това зависи човешки живот.

Аз съм за секциото
Родих секцио /по спешност/ и зная какво е. 
Но имам и доста познати, които си раждат безпроблемно,бързо и сравнително безболезнено.
Зависи от бременността и тялото на жената.

По принцип съм ЗА нормалното раждане, въпреки че родих с планово секцио.
След секциото се възстанових изключително бързо, болеше първите два дни, болката беше търпима /както по време на менструация/, 8 часа след операцията вече не исках обезболяваща инжекция. Детето от 5-ия си ден след раждането спеше върху корема ми. Усещането от операцията обаче остана доста дълго, но не като болка.

Според мен е най-добре раждането да протече според медицински показания и преценка на лекаря ти, но без крайности.
Има жени, които раждат нормално и след това по 3 месеца не могат да ходят и да седят нормално.
Има и такива, които раждат безкръвно с два напъна.
Прага на търпимост на болка също е важен фактор.
Много зависи и кой как ще си свърши работата.

Има ли някой тук, който е родил едно и също дете и по единя и по другия начин да дойде да каже и за болките и за възстановяването.

Има. Аз. Или поне така реши лекарят, който водеше раждането ми, понеже накрая ми връчиха сметката - двойно - 900 за "нормално" и 1200 за секцио. Т.е., връчили я на баща ми, който платил без да възрази, но му обяснили, че понеже съм раждала нормално, са ме чакали дълго с пълно разкритие, а после и "двойна работа" около секциото. Уви, в момента не мога да го докажа и да осъдя проклетниците, защото нямам документи за второто плащане, а баща ми бил толкова шокиран от факта, че съм се разминала на косъм, та не спорил. 

Та, понесох си контракциите, стоях около 5 часа с пълно разкритие, а последните 2 - и с напъни. Боли като нищо друго на света, а не е да не съм свикнала с какви ли не болки. Като не се получи, ме срязаха. Ако имах избор, пет пъти щях да понеса болките от контракциите и напъните, само и само да се откача от секциото, възстановителния период и т.н. Поне според мен е несравнимо по-ужасно. 

Но всичко е толкова индивидуално, а и при факта, че синът ми се роди здрав и отлично екипиран, не усещам порив за истинско мрънкане 
 

Аз родих с планово секцио по медицински причини-имам доста тежка операция на единия бъбрек и така решиха лекарите.Единственото за което съжелявам е че не видях детети си веднага а след 2 дена.Такава беше тогава организацията в АГ-Русе майката в реанимация на 2 етаж а бебето на 4 етаж.И да искаш не можеш да отидеш да го видиш,а в реанимация бебетата не се носят.Възстановяването ми мина много леко-забравях всички болки като си видях детето.

против ако няма медицински причини

За секциото поне при мен мина леко до колкото може да се каже за операция.Не съм имала проблеми вървях си на другия ден, боли си но то кое не боли. :wink:Важното е бебчето да е живо и здраво

Всеки сам да си решава.Аз мисля,че не е добра идея.За това има Природа и щом така е решила,значи го можем.Моето раждане продължи 31часа,като родилните напъни траеха около 2ч.Буквално контракциите ми започнаха във вторник през ноща около 3ч и родих в четвъртък сутринта в 9и20ч.Болки си имах от начало до край,просто разкритието ми не вървеше.Накрая бях на ръба на изтощението,но повярвайте имах страхотно раждане.В мига в който ти дадат малкото същество в ръцете,забравяш що е болка и всичко което току си преживяла Адреналинът и еуфотията те заливат с такава сила,че се чувстваш в безтегловност от щастие... Пък и час след раждането вече щъках из стаята...

пп При нас секциото не е по избор,а по мед показания и преценка на следящия гинеколог.Лично мисля,че немедицинско лице не може само да взима решение за или не да расжда със секцио.Това е операция,и за плода също е неподготвена емоция...

Против, освен по медицински показания.
Но, ще видим когато дойде и моя момент 

Аз съм за.

При мен раждането беше с планово секцио, защото с тризнаци няма как да е по друг начин.
Имаше болка, но не мога да кажа че е била толкова силна, че да не мога да стана или да ходя. Най-неприятно беше първите 3 дни, след това с всеки изминал ден нещата ставаха все по-добре. След 6я ден вече бях ОК. На мен лично по-неприятно ми беше непрекъснатото кръвотечение след секциото. Гадна работа...
Сега, ако трябва да раждам отново, пак бих избрала да е със секцио. Докато бях в реанимация и чувах как пищят раждащите по нормален начин и след това на шиенето...косите ми настръхнаха. Освен това не се знае като родиш нормално дали няма да имаш някакви големи разкъсвания, които кой знае как ще бъдат зашити. Защото знаем че има доктори, и доктори.
Така че, аз съм "за" секциото!

Аз съм твърдо за нормално раждане, освен ако няма предпоставка за секцио. Има ли такава, спорът е излишен, важна е безопасността. Аз преносих сина си и бях под наблюдение. Слагаха ме на системи, но контракциите ми бяха неефективни. Когато водите ми изтекоха, родих след 4 часа без епидурална. В родилна зала прекарах не повече от 10 мин. За съжаление имах други усложнения, но това е друга тема. Сега /ако го докарам дотам/ бих предпочела да родя нормално.
Между другото, в Америка се практикува при най - малкото нещо секцио. Мои познати дори ги убеждаваха преди да започне раждането.

Аз съм за секцито. Стигнах до това решение след две кошмарни лапароскопии преди около 10 -11г. Такъв ужас преживях, че ми се искаше само да не ме боли като раждам. Нямах медицински показатели, решението си беше мое. Секциото мина много леко, възстанових се много бързо. Фактор за бързото възстановяване може би бяха малкото качени килограми. Вече дори белега не се забелязва.
Възхищавам се на всички които раждат нормално, ясно е, че това е най-добрият вариант.
Важно е да се чувстваме сигурни в решението си за да можем да сме спокойни и да се насладим на толкова дългоочаквания момент 
Успех!

Аз все още не съм раждала , но съм с две ръце за нормалното раждане освен ако не се наложи секцио но там преценят лекарите.Смятам че каквато и да е болката се забравя веднага щом видиш малкото човече а и след нормално раждане се възтановяваш по-лесно.След секцио може дори да не можеш да се радваш и грижиш пълноценно за детенцето си защото все пак това е операция и трябва да се пазиш много след това.Това емоето мнение.