Пуша си откакто се помня,имам едно 5 месечно спиране,ама заради кафето си ги пропуших пак.Пушеше ми се,кефеше ме и тва си е.Бях спряла ходенето по лекари заради финансов недостиг,но се бях зарекла пред себе си,че тръгна ли на лекар ще спра цигарите.Защото не можех да се примиря,че ще ходя на лекар,ще се надявам да ми помогнат,а пък аз в същото време няма да се напъна и да направя и малкото,което мога.Записах си час за 5 Октомври и разбрах,че това ще е денях Х
Надъхвах се близо две седмици преди това.Казах на всички познати,че ще спирам цигарите,за да ме е срам,ако поддам да си запаля пред някого.Казах на милото и го помолих да ги спре заедно с мен,за да не ме изкушава.Не ми трябваше много да го убеждавам,защото той много преди мен искаше да ги спре.
И така,на 5 Септември започнах да не пуша :DВече месец и половина
В началото ми се допушваше честичко,по няколко пъти на ден.Броях всеки ден,като затворник,но сега все по-рядко се сещам за пустите
цигари.
ОЩе не мога да намеря положителен ефект от спирането,освен това,че осезаемо имам повече пари в джоба,но вярвам,че скоро ще го усетя и чисто физически.
Доволна съм,че намерихме сили да преодолеем този порок и даже по-точно казано Тази зависимост,щото то си е като наркоманията.
И те така,спряхме ги,имам най-силният мотив на света,и вярвам,че ще устискаме!