При мен, след 15 години усърдно (2 кутии) пафкане, някак си от самосебе си стана: хем ми се щеше да ги спра, хем тогава нямах много стимул (беше преди около 4 години)... По случайност започнах отново да плувам (като дете тренирах - някога мнооого отдавна:-) и щях да си изплюя дробовете още на първата дължина. След като излязох от водата само от мисълта за цигара лошо ми ставаше. То това усещане премина, разбира се, но с увеличаването на дължините и упорството, накрая взе, че стана - за пръв път без да изпитвам глада и навика, без да кача килограми, без да се наложи и кафето да спирам. А в последвалите години установих, че мога да си позволя да запаля цигара някоя вечер с приятели и чаша вино, без това по никакъв начин да ме накара да повторя на следващата сутрин; така, допреди да разбера за стерилитетните си проблеми, си пушех по пуретка на 1-2 седмици. Сега вече не, разбира се. А и много помага компанията - колкото повече непушачи, толкова по-лесно