Здравейте, момичета.
Не съм си помисляла че ще започна да пиша в темата, но...
След като родих, започнах да пуша по малко. Бях много напрегната, имах тежка следродилна депресия. Цигарките бяха моето бягство, моята минута на самота и немислене за никого и нищо. И така... малко по малко, докато стигнах до 15 на ден.
Мислех си- мога да ги откажа, просто НЕ ИСКАМ.
Миналия петък си забравих цигарите на работа. Разбрах чак като се върнах вкъщи, разтреперах се, търсих и рових в чантата поне 10 пъти, сякаш могат да се скрият кой знае къде... И.... се закучих, че няма да дам нови 3.40 този ден. Закучих се до понеделник. Казах си-като отида на работа, ще си ги допуша.И така, в понеделник отивам на работа, и естествено първо съзрях кутията на перваза на прозореца. Казвам на колегата, че не съм пушила близо 3 дни, и той ми каза- не почвай! Аз- о, да, ще изпуша една. Той( от месец не пуши, а пушеше по кутия)казва- недей, аз обаче запалих. Беше ужасно, смърдящо, и непознато, сякаш за пръв път ще пуша...заболя ме главата, прилоша ми,- абе съвсем като начинаеща...и я угасих.Не пуших повече този ден. И после вкъщи си помислих за евентуална мотивация, която да ме поддържа да не си помисля да си купя нова кутия... и тя се оказа- парите. Няма да давам пари за тези неща. С тези пари аз мога да купя нещо на децата, нещичко за себе си, а защо не и нещо по-голямо, ако ги заделям всеки месец...
Искрено се надявам това да е ключа към моя успех.
Пожелавам успех и на вас!
П.с. Между другото кафето наистина имало по-хубав вкус без цигара...