Момичета, помогнете ми, как да се справя с болката.

Изгубихми двете бебчета в 23 г.с., и сега се обвинявам непрекъснато.

Ходите ли на психоаналитик, би ли ми помогнал, по принцип трудно се доверявам на непознати, дайте координати на някой, който би помогнал.

Не мога да гледам ведро, опитвам се заради мъжа ми, заради себе си да не плача, но то е по-силно от мен.Не знам на какво да вярвам, на какво да се надявам, толкова ми е отчаяно.Гледам да не го показвам на мъжа ми, да не го заразя с песимизъм, голяма опора ми е в момента и през цялото време, докато лежах, благодарение на неговата подкрепа, успях да издържа.

Как се справяте с болката, какво правите.

Миличка, много съжелявам за това, което ти се е случило! Няма думи вероятно с които да те успокоя или дори да изкажа съжелението си за това което ти се е случило!!! Ако наистина мислиш, че психолог ще ти помогне тогава отиди, ние в БГ много много не им вярваме, но може би помагат! Кажи от кой град си евентуално някой да ти даде координати на някой доктор!

миличка, трудно е в този момент, но нищо не ти пречи за твое успокоение да посетиш психолог. нямам координати, но мисля, че при такова деликатно положение всеки ще ти помогне адекватно. пожелавам ти вяра и кураж. доброто предстои. прегръщам те.

Само времето лекува болката. Аз бях в 24 седмица когато се случи и много добре те разбирам. Празнота и пак празнота,но така май не ти помагам. Прегръщам те силно и ако имаш нужда да поговорим,аз съм насреща. Не се крий от мъжа си поплачи с него, той е човека който най-добре те разбира.И трябва да вярваш че следващия път ще износиш и ще родиш,просто повярвай.

Времето ще излекува болката ти.

Това, което ми помагаше по-бързо да се изправя на крака, беше правенето на планове - кога да е следващия опит, какви изследвания до тогава... Също си помагах с музика, с многочасови разговори с приятелка, както и с поплакване.

Ведро няма как да гледаш сега, но трябва да гледаш напред. Дано се възстановиш по-скоро и физически и психически, защото борбата продължава, нали така?! 

Прегръщам те!

Мила знам че е тежко обаче сподели го с мьжа ти и той сигурно има нужда сега да говори с теб наплачете се двамата нали затова сме се сьбрали -и в радост и в болка да сме заедно.Пьк и ти си толкоз млада времето лекува а ако наистина имаш нужда от психолог в клиниката има-обади им се.

silvanchence, много съжалявам за загубата ти  . Момичетата са ти казали, поплачи си и пред мъжът ти, той не е толкова слаб, а и това е нещо което трябва да преодолеете заедно. Пожелавам ти скоро да се възстановиш и да започнеш следващата битка която да има успешен край! 

Миличка, много силно те прегръщам!!!
Времето наистина лекува, но и мойто мнение е да споделиш с мъжа ти и двамата заедно да изживеете това!
 

Здравей миличка. Не знам защо се случва това Не знам дали си чела какво стана с моите момченца - родих ги в 26 седмица и само едното остана живо. Всеки ден се моля да стане това, което е най-добре за него - на моменти не знам дали да живее е най-доброто, свива ми се сърцето като го гледам и вече толкова сълзи изплаках, колкото през целия си живот не съм плакала. Разбирам самообвиненията ти и въпросите, които си задаваш - дали не можех да направя нещо повече. И аз минах през това и пак от време на време се прокрадват тези въпроси... Знам, че каквото е трябвало да става е станало, разумът ми казва, че съм направила всичко по силите си - лежах, пазех се, храних се здравословно и си вземах лекарствата, дупето ми вече месец след раждането продължава да е изтръпнало от инжекциите, но... Божа работа е всичко и не всичко зависи от нас. Плачи си като ти се плаче - поне за малко олеква. А кога ще мине болката не знам. Може би никога. Силно те прегръщам и ти пожелавам да имаш силата да надживееш и това.
p.s. За психотерапевт бих ти препоръчала д-р Първаново от КИРМ Плевен.

Къраж миличка!Боли,много боли,но само времето ще притъпи болката.
Сподели това което чувстваш с мъжа си,поплачете си заедно.Плача помага,помага на болката да си отиде!
Силно те прегръщам

Милинкото ми .
За Пловдив мога да съдействам...

  Прегръщам те силно. 

Ужасно съжалявам  ! Гадно е ! Поплачи си, така болката не изчезва, но поне не я таиш в себе си. За съжаление нещата са непоправими и единственото което можеш да направиш в случая е да си изживееш мъката, да се стегнеш след това и да продължиш.

Силванче, съжалявам за загубата ви, миличка.
За болката не зная лек... Аз много плачех, и по улиците съм вървяла, с тъмни очила, и сълзите ми капеха изпод тях.. но от болката не можах да се скрия. И като ми се събереше много, пред мъжа ми съм си изливала душата, все едно се изповядвам...Той ми беше голяма подкрепа, и най много ме успокояваше.
И аз съм мислила да се обърна към психолога в клиниката, но нагласата ми бе, че външен човек не може да ми помогне.
Не, има лек за болката ви- това са вашите бъдещи дечица.
Обсъдете с док за какво трябва да внимавате повече следващия път. А следващ път ще има, и то скоро, вярвайте в това!
От сърце ви желая успех 

Мила, много съжалявам за това което се е случило....
Защо има толкова мъка, защо се случват такива неща???????!!!!!!!
Няма лек за такава болка, просто в един момент ще свикнеш с нея..... Когато имаш и други дечица (дай Боже това да стане скоро) пак ще ти е мъчно за тези....
Наистина съжалявам,миличка, че си в този ад сега..... 

И ако имаш нужда върви при психолог

Много, много съжалявам за загубата ти
Преди 4 месеца и аз загубих моите близнаци. Бях в 24г.с. Болката от загубата е жестока. Аз лично не потърсих психологическа помощ, но определено имах нужда,затова и моят съвет е да потърсиш такава. Аз не исках да отида на психотерапевт, защото знаех,че това няма да промени всичко,което се е случило,а единственото,което исках е дечицата ми да са живи и отново да ритат в коремчето ми. От днешна гледна точка обаче ми се струва,че може би по-добре щеше да бъде ако бях потърсила психологическа помощ.Изкарах 3 месеца в пълна агония на душата,а може би разговорите със специалист биха могли да помогнат поне малко в подобна ситуация. Това,което научих аз е, че не трябва да се опитваш да бъдеш силна. Плачи,викай,чупи,говори за всичко,което си преживяла... Знам,че сега си в ада и няма думи,които да те успокоят. Знам и,че идват и по-хубави дни,но за съжаление трябва да минеш през днешните... Прегръщам те силно...

 .