Rommi, и на теб благодаря за топлите думи!...Занеш ли, откакто се регистрирах във форума и пиша тук, се чувствам значително по-спокойна и по-оптимистично настроена. Не че нещо се е променило като физически предпоставки от моя страна, просто тук намерих много топло, приятелско отношение и вярвам, че то е в основата на спокойствието ми сега. Човек може да се бори сам (в случая с мъжа до себе си, защото за бебе трябват двама:), но психически е много по-силен, когато има подкрепата на хора като теб, като Василена, като всички изстрадали момичета тук. Преди няколко седмици, по повод на една икона, която бяхме оставили с мъжа ми да я осветят в една църква, като отидох да я взема и попитах жената в църквата на коя сила трябва да се помоля, за да имам бебе, тя само ме погледна и ми каза "Моето момиче, много си преживяла, много болка ти е минало през сърцето, но ще имаш дете. Всичко това ти е било пратено като изпитание и ти си го преминала. Само малко време още трябва". И аз като Василена мисля, че всички тези неща, които ни се случват, са само за да ни направят по-силни и за да бъдем най-истинските родители след време. Така че няма място за униване, само напред и рано или късно и ние ще станем майчици.
