Няма как да си планираме живота, когато зависим от трети лица и какви ли не непредсказуеми обстоятелства. За това е редно да си продължаваме напред, а когато дойде време за процедура тогава да му мислим. Аз не почнах работа лятото, защото тогава ми се искаше да се откъсна от всичко и да се насладя на природата, а и търчах с иглите подир мъжа ми като лична мед сестра. Но ако трябваше да решавам есента да речем, не бих се замислила да започна работа или там каквото ми поднесе животът като възможност за реализация. Как да го планираш, дори да си самофинансирахме изцяло опитите, представете си някоя инфекция или задържан фоликул или нещо по-сериозно и така отидат още 3, че понякога и повече месеца преди старта...И аз се опитвах всичко да планирам, ма усещам как месеците си минават, че и годините...
А това, че одобряваха за 4 месеца беше много временно, имаше доста прескочени заповеди иначе като чета средно след 6 месеца се обаждат, докато си вземеш заповедта, докато ти дойде цикъла...минат 2 месеца от обаждането и ето ти ги минимум 8 месеца...