Мише, много се пази и не се прави на мъж като мен, че лежането в болницата не е приятно изживяване. Викай бабите да помагат, колкото и да действат изнервящо понякога...
А за усмивката знам, че не трябва да се впрягам, а и той се усмихва насън, дори на моменти се хили с глас (
май вчера зъбите съвсем ми бяха опънали нервите). Четох темата за "оценка на моториката" и там пише следното:
III. Социални и ЕмоционалниА. Месеци 1.5-4 – Усмихват се на другите
Но Елена ми е твърде прясна база за сръвнение и явно е вдигнала и летвата много високо, защото при нея всичко се случваше рано. Майка ми ме успокоява с думите "на Стефко първата диагноза е мъж, оттам нататък се гледат другите неща"
При всички случаи след празниците ще му запиша час за невролог. Освен това като гледам, че това умение е в графа "социални и емоционални" и като се знам аз каква съм темерутка, а детето прилича на мен, незнам какво искам от него тогава (с времето ще се оправи, аз се пооправих
).
Миленка, преди си мислех че Ели има ужасни колики, но сега като гледам Стефко осъзнавам, че нейните са нищо спрямо неговите. Той така се дере чак се захласва и никакво носене в каквито и да е било пози не помага. Някой път се дере по половин час, че и повече и това като се случи нощем успява да събуди Ели, а на нея и никнът кучешки зъби и тя ревва и с пълно гърло вика "дай" и си иска млякото. И така в 12 часът вечер отваря "врати" млечен бар "Мама Гери" и сутрин затваря към 8. Което дете се събуди и аз почвам да джуркам млечни шейкове
. Нареждам шишета, дозатори и термоси на повивалника, че да съм бърза, че и двете деца са нетърпеливи... А сутрин елена от "ходене" по барове немога да я вдигна за ясла
Верди, честита дъщеричка да ви е жива и здрава! (вчера не съм видяла линийката
) А оня линк с "нареждащата" майка, доста прилики открих с мен, нищо че са ми малки децата, ама като сложим баща им, който в доста от случаите се държи като дете, ами така изглеждам и аз на моменти... обичам ги всичките... ама да им се не види, не ме слушат
А със зъбите още не е ясно откъде е болката, нямам пародонтоза, няма да помъдрея защото имам зародиш само на един мъдрец... Днес изчовъркаха някаква стара пломба, но не ме боля мястото докато дълбаеше и това било лошо. Сега съм с някакво лекарство, но пак си ме боли и ще видим утре какво ще измисли третата зъболекарка. Отделно по някое време ще ми махнат 2 долни млечни кучешки зъба и като знам колко бавно растът на тия години има да се разхождам като вампирче две, три години може би