Благодаря ви на всички. Нямате представа колко е важна подкрепата ви - на хора, които знаят колко желани са децата ни. Прави сте, че не всичко е свършило. Не и докато малкото ми момченце се бори. Иска ми се да вярвам, че братчето му бди над него и му помага. Като ходя да го видя не смея да плача пред него. Опитвам се да бъда силна, да се усмихвам и да му давам сила. не знам как да сменя заглавието на темата - моля накой от модераторите да го смени на "Има надежда" или нещо подобно. Той е едно малко чудо и дано Господ го пази.