Вчера се видях с лекарите, които се грижат за Ники. Казаха, че каквото и да се направи, той няма да бъде здраво обикновено дете. Не знам какво да правим, ако ни предложат операция, а тя няма да му помогне кой знае колко, а само ще е допълнителен стрес за малкото ми слънчице. Не знам за какво да се моля вече на Господ - да се оправи ли, да си го прибере на небето ли... Свършиха ми молитвите и вече се предавам - каквото ще става, да става. Боже, как няма една добра новина. Кога ще дойде щастието след толкова много мъка? До сега тайничко се надявах, вече няма смисъл. А не мога просто да забравя, че Ники съществува и да продължа напред. Казват му - идвай да го виждаш, но продължавай с нов опит, с ново бебе. Сигурно е лесно да се каже, но ако ми каже някой как да го направя. Защо Господ не си го взе и него при раждането, защо го спасихме, защо? А е толкова хубав и кротък. Не съм казала и на мъжа си какво ми казаха лекарите. Оптивам се поне него да предпазя мъничко от болката. Само вие, момичета, ми помагате да има с кой да споделям и не знам какво щях да правя без вас. Искам да заспя и като се събудя да разбера, че това е било само лош сън, че не се е случило наистина.
