Обещах ви да напиша през какво съм миналa, едва ли мога да го нарека история, по скоро малшанса, който всички тук имаме и дългия път, който ни е бил отреден да изминем в бебеправенето.
Започнахме опити с мъжа ми през февруари-март 2003 г., но аз още на 2-3 месец реших, че ще имаме проблем. Е проблем явно не е имало, защото през октомври забременях. Може би това беше най-ужасното нещо, което съм преживявала, от емоционална гледна точка, защото се оказа извънматочна бременност. Оперираха ме по спешност, махнаха ми дясната тръба. Операцията ми беше точно на 21.11.2003 г.- деня на християнското семейство. Операцията коремна, нищо работа, нямах никакви болки, усложнения, нищо, но психически бях една развалина и то доста време, може би в продължение 6-7 м. Но живота продължаваше! Аз съм силен човек и след периода на самосъжаление, обвинения, чувството едва ли не, че съм непълноценна, отново си стъпих на краката, както се казва. Имах прекрасен съпруг (и още го имам де
), прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, с които си прекарваме чудесно и т.н. С две думи си върнах усмивката.
И така през септември 2004 г. отидох в новооткрития център на д-р Владимиров, просто ей така, да видя за какво става дума. Е, там си и останах, той ми спечели доверието още от самото начало. Държа да отбележа, че аз съм адски недоверчив човек, мнителен и т.н., но с док се харесахме от пръв поглед
Разгледа ми всички документи, епикризата от операцията, прегледа ме и каза, че не вижда някакъв сериозен проблем. Разбрахме се да изчакаме 2-3 м. и ако още няма резултат тогава да мислим план за действие. През декември започнахме фоликуметрия и така няколко месеца, като се установи, че левия яйчник, който има тръба е ленив и не прави овулация.
Решихме да започнем стимулация с клостилбегит и инсеминация. Направихме три стимулации и две инсеминации, но в двата случая, в които имаше фоликул в ляво, той винаги беше по-малък от тези в дясно и се пукаше 2-3 дни след тях. А относно мита десен яйчник, лява тръба е само по учебниците. И така след неуспешните инсета, аз реших, че не искам да чакам повече, защото това ме изнервя най-много.
Октомври месец направихме инвитро на нестимулиран цикъл, перфектна яйцеклетка, перфектен ембрион, имаше имплантация, положително ЧХГ, но всичко свърши на 21 ден от трансфера.
И така, решихме малко почивка и подготовка за класическо инвитро. Разбира се на мен търпението не ми е силната страна и още след нова година започнах да тормозя док да го правим. Но той прецени, че е трябва да изчакаме месец два и аз се съгласих разбира се, имах ли избор
Събирахме си парички, чакахме си да дойде март месец, в който бях вложила всички си надежди и мечти...
Малко дълго стана, но се надявам да е поне мъничко полезен моя разказ на някой, а аз самата да се науча на повече търпение.
Забравих да изкажа специални благодарности на останалите жертви на моите паранои и истерии, те си знаят кои са
