Ще си позволя и аз да взема отношение по темата.
Дадох сина си на ясла уж в най-добрата детска градина в града, в който живея. Причините бяха финансови, нямаше как повече да си остана вкъщи. Аз също си мислех, че вече на Стефко му е скучно с мен и съм му дала, каквото съм могла, че е достатъчно общителен, че ще научи много неща и т.н. От всякъде ме уверяваха: "всички деца свикват, и той ще свикне". В крайна сметка, не мисля, че стресът, на който подложих детето и себе си, беше добро решение. Разбираемо е, че е непосилно две жени да се грижат за около 30 дечица, но (поне при нас беше така) персонал с отношение "на Гьоринг" едва ли помага за адаптацията. Не ми се ще да описвам подробности...
Въпреки че ситуацията при теб, Бени, доколкото разбирам, е доста по-различна, все пак на твое място бих отложила посещението в подобни заведения.
Изхождайки от личния си опит, аз съветвам всички майки в обкръжението си, които искат да дадат децата си на ясла, преди да го направят, да обмислят, ама много добре, ситуацията, и да го направят в краен, ама наистина в краен случай. Дадох сина си на държавна ясла на 1 г. и 11 м., като се отказах от идеята на втория месец (освен адаптационните, имаше и здравословни проблеми). Дадох го на частна детска градина на 3 г. и 2 м. и разликата е от земята до небето, въпреки че пак имаше рев и все още свиква с порядките.
Fussii, май си чела "Изкуството да бъдеш родител". Това ми е една от любимите книги и мога да кажа, че съм прилагала доста от съветите в нея и определено имат невероятен успех при нас. Основните принципи в теорията на Додсън са много логични и напълно съвпадат с моите разбирания за възпитание и обучение, никога не съм си и помисляла, че една книга може да е толкова важна за възпитанието на сина ми, но това е факт.
Тази книга е една от причините да приемам това, че съм "обслужващ персонал", като най-нормалното нещо на света. Главното, на което ме научи, е да се поставям на мястото на детето - дори в най-критичните ситуации. Не че винаги успявам, но съм убедена, че подходът ми е правилен. Поне така беше с първото дете. Сега ще проверявам правилността на теориите и практиките с второто.