Давай Фусинда 

Fussii, споделяй всичко интересно прочетено по въпроса
И ние почнахме яслата, втори ден днес, с подробности за сега няма да ви занимавам - да понатрупаме още някой ден Но с две думи, въпреки че при нас рев липсва (засега), определено усещам, че е много чувствителен период за детето.
Вчера, разказвайки ми как е минал първия ден (с насочващи въпроси от мен), на г-жата викаше "друга мама".

С две уговорки 

1. Това което съм чела е свързано с травмата от изоставянето при осиновени деца
2. НЕ ДАВАМ СЪВЕТИ, само казвам какво съм прочела

Има няколко периода,в които малките деца, независимо дали са изоставени от раждането си или не,изживяват страха от изоставянето.Първият период е 7-8 месец (условно естествено, вторият 2години, после съм забравила .
Практическите правила, които дават:
Когато излизаме от стаята казваме - „Ще се върна след малко“. Винаги предупреждавайте и винаги изпълнявайте обещаното. Ако се налага детето да тръгне на детска градина – започвайте тренировки с излизане от стаята, после от дома. Нека детето да остава при възрастен, който не е част от семейството.
Когато тръгват на детска градина, е възможно децата да реагират агресивно към родителите. В детската градина - ангелчета, в къщи истерии и тръшкане. В такива моменти се препоръчва или да го оставяме само да си отреагира или да прилагаме така нареченото "отразяване". В смисъл - "Знам, че си ми ядосан, защото те оставям в градината, но там на теб също ти е приятно. Аз винаги те взимам невреме и пр."

Много стана объркано и разхвърляно, ама неподготвена ме гепихта. Ще си преговоря в къщи и в понеделник ще докладвам

Да тоЧно така го описват и по нашите книги ,тоЧно за това към 8 месеца като стана(тоя период на страх да не изгуби мама ) ,не си позволявах да оставям на никого(даже и таткото не можеше да я успокои) ,много тежко изживяваше всяко мое излизане от стаята ,ама с много  игри и упражнения го израстнахме,Че еди какво си като изЧезне то се появява отново  и като навърш годинка тотално се промени ...

Благодаря ви момичета, благодаря Фуси,

Тази седмица ходихме двете в ДЯ, значително се отпусна, играе, забавлява се, но все окото и е в мен, като ме загуби за мъничко и се почва гайдата.
Бе не мога да си го обясня това, тя наистина е страшно контактна. Пример, миналата събота ни дойдоха 2ма приятели на гости. Не ги познавапе изобщп. На петата минута беше на коленете на единия, заливаше се от смях и го тормозеше. И изобщо - кудето и когато сме се събира ли с хора винаги е много отворена към всички и не се държи никога за мен, напротив, ходи да прави бели.
Само в ДЯ се лепи за мен и тръгнели лелката да и говори нещо, вика НЕ, Не и бяга към мен.
Да си призная започва дори да ме изнервя собственото ми дете, като гледам другите деца на същата възраст как се държат, а нашата се е лепнала за мен, яд ме е на нея. Не съм права . знам, но ми идва вече в повече. Като прибавим и мъките с храненето и, и това, че по 1 час я приспивам, и на обяд и вечер. Имам чувството че съм се превърнала във вещ обслужваща и съществуваща само за нея. Изгубих идентичността си. А това не ми харесва.
Абсурно звучи сигурно, на фона на 13те години мъки за да я имам, но така се чувствам в момента.,,,

...Да си призная започва дори да ме изнервя собственото ми дете, като гледам другите деца на същата възраст как се държат, а нашата се е лепнала за мен, яд ме е на нея. Не съм права . знам, но ми идва вече в повече. Като прибавим и мъките с храненето и, и това, че по 1 час я приспивам, и на обяд и вечер. Имам чувството че съм се превърнала във вещ обслужваща и съществуваща само за нея. Изгубих идентичността си. А това не ми харесва.
Абсурно звучи сигурно, на фона на 13те години мъки за да я имам, но така се чувствам в момента.,,,

Сори за спама, но немога да се въздържа. Бени мила и аз съм абсолютно на същият хал, като теб, плюс добавка нон стоп боледуванията на Тонино, плюс пълната липса на помощ от близки и ...
Мобилизация му е майката и търпение, още някоя друга годинка и всичко ще си дойде на мястото. Така се успокоявам аз де.

Бени, добре дошла в клуба. мога да се подпиша с две ръце под последните ти изречения, но ме е било срам досега да ги напиша.

абе хора, що си мислите, че само при вас и с вашите деца е така, а? ми всички са така - храниш го по 30 мин., приспиваш го по 1 час, гониш го 20 мин. да го облечеш, седиш с него по 30 мин. в тоалетната да пишка и ака......
няма начин просто, така ще е, докато станат на прична възраст, за да започнат сами да вършат всичко това. до тогава ще сме обслужващ персонал по 24 часа в денонощието.
а това че сме ги чакали много и минали през какво ли не, за да ги имаме не променя факта, че и ние сме нормални хора

Бени, добре дошла в клуба. мога да се подпиша с две ръце под последните ти изречения, но ме е било срам досега да ги напиша.

Няма нищо срамно, нито пък необичайно в тази ситуация. Всяка майка минава през това.

абе хора, що си мислите, че само при вас и с вашите деца е така, а? ми всички са така - храниш го по 30 мин., приспиваш го по 1 час, гониш го 20 мин. да го облечеш, седиш с него по 30 мин. в тоалетната да пишка и ака......
няма начин просто, така ще е, докато станат на прична възраст, за да започнат сами да вършат всичко това. до тогава ще сме обслужващ персонал по 24 часа в денонощието.
а това че сме ги чакали много и минали през какво ли не, за да ги имаме не променя факта, че и ние сме нормални хора

За да не повтарям, цитирам СтефиЗ, защото е предала мислите ми.
За мен изход са търпението и приемането на факта, че това е животът с деца първите години - при всички, наистина всички семейства, макар и при някои в по-голяма, при други в по-малка степен. Казвам си "ами деца са", преглъщам ролята на обслужващ персонал и дори изобщо не я мисля и размишлявам, така хубавите моменти изпъкват повече. Когато ми кипне и дойде в повече и изпадна в изнервено състояние, мъжът ми ме слага на мястото с думите "Това е дете, Цвета", а Мона повтаря едно към едно с неговия тон "Тоа е дете, Цека" и просто няма какво да кажеш

Бени, мисля, че ще отмине това, като се има предвид през колко различни периоди на какво ли не сме си споделяли всички тук, че преминаваме. Може би да поспрете за малко и после пак да опитате. Все ще дойде момент, когато ще предпочете играта пред теб.
Отделно, според мен е много важно да се насърчават децата към самостоятелност в ежедневието си с нас- като не им треперим толкова докато играят навън и не скачаме през глава, щом падне и леко се ожули, за да му помагнем и всякакви други примери от ежедневието - колкото по - уверено в себе си дете създадем, толкова по-добре и за него, и за нас, щом се окаже в нова ситуация.

Ще си позволя и аз да взема отношение по темата.
Дадох сина си на ясла уж в най-добрата детска градина в града, в който живея. Причините бяха финансови, нямаше как повече да си остана вкъщи. Аз също си мислех, че вече на Стефко му е скучно с мен и съм му дала, каквото съм могла, че е достатъчно общителен, че ще научи много неща и т.н. От всякъде ме уверяваха: "всички деца свикват, и той ще свикне". В крайна сметка, не мисля, че стресът, на който подложих детето и себе си, беше добро решение. Разбираемо е, че е непосилно две жени да се грижат за около 30 дечица, но (поне при нас беше така) персонал с отношение "на Гьоринг" едва ли помага за адаптацията. Не ми се ще да описвам подробности...
Въпреки че ситуацията при теб, Бени, доколкото разбирам, е доста по-различна, все пак на твое място бих отложила посещението в подобни заведения.

Изхождайки от личния си опит, аз съветвам всички майки в обкръжението си, които искат да дадат децата си на ясла, преди да го направят, да обмислят, ама много добре, ситуацията, и да го направят в краен, ама наистина в краен случай. Дадох сина си на държавна ясла на 1 г. и 11 м., като се отказах от идеята на втория месец (освен адаптационните, имаше и здравословни проблеми). Дадох го на частна детска градина на 3 г. и 2 м. и разликата е от земята до небето, въпреки че пак имаше рев и все още свиква с порядките.

Fussii, май си чела "Изкуството да бъдеш родител". Това ми е една от любимите книги и мога да кажа, че съм прилагала доста от съветите в нея и определено имат невероятен успех при нас. Основните принципи в теорията на Додсън са много логични и напълно съвпадат с моите разбирания за възпитание и обучение, никога не съм си и помисляла, че една книга може да е толкова важна за възпитанието на сина ми, но това е факт.
Тази книга е една от причините да приемам това, че съм "обслужващ персонал", като най-нормалното нещо на света. Главното, на което ме научи, е да се поставям на мястото на детето - дори в най-критичните ситуации. Не че винаги успявам, но съм убедена, че подходът ми е правилен. Поне така беше с първото дете. Сега ще проверявам правилността на теориите и практиките с второто.

Следя темата с интерес, защото ще се наложи да дам децата на ясла 
Верди, и аз съм фен на Додсън  Ако не си чела "Как да приучим децата към дисциплина", препоръчвам и нея.

Айде и аз да се включа... Елена тръгна на ясла на няма и година и 2 месеца и си мисля, че уцелихме точната възраст. Тогава беше на принципа "далеч от очите, далеч от сърцето", т.е. пореваваше малко докато влезе, но бързо се успокояваше и не ме търсеше изобщо, така беше около седмица и после вече си влизаше тихо и спокойно. Мисляси обаче, че ако сега трябваше да тръгне, нямаше да е така безболезнено, вече разбира повече, но за сметка не чак толкова че да и обясниш какво става. Така че може би детето трябва да е или много малко или доста по-голямо за да свикне лесно, разбира се зависи си и от характера на детето... След година и половина ще мога да се изкажа по-компетентно когато и Стефан тръгне на ясла и него няма да мога да го дам толкова рано колкото Ели, а и той като характер се очертава доста различен от сестра си...

Бени, както го описваш, едно е да сте в група с други майки и деца и Дара да се забавлява, все пак си там, а пък вкъщи още повече - нали обстановката й е позната и вие сте наблизо. Яслата едно е ново място, второ ти изчезваш от фона, трето има повече деца, които не са с родителите си и може би държанието е различно, за тях отговарят учителки и обстановката е принципно различна.

Дадох го на частна детска градина на 3 г. и 2 м. и разликата е от земята до небето, въпреки че пак имаше рев и все още свиква с порядките.

Ако имах 10 ръце и с десетте щях да подкрепя това.
Нито ми е трудно детето, нито се гледа трудно, нито се налага, нито иска да доминира... просто перфектното дете. Никой не се оплака от него. Едниственото, което ги молех в държаните детски градини (всиките които сменихме) беше да не го хранят насила. Еййййй стршно нещо ги помолих... насила бутали и когато му писнело той повръщал. А това е най-ужасното нещо на което е способно дете и те го налагали яко. И аз като вас не му вярвах. Вярвах на оная. Е накрая лелката напусна и ми каза, че не само всичко е вярно, а е и доста смегчено. А въпросната дама са я наказали, като са я преместили в друга детска градина. Ако е във вашата?

Така че не ми пука какво ми цитира Шакира от книжките, сигурна съм, че ще запее друга песен когато види реалността в тези заведения.

Ми ето и на Албена детето. Тя стои там само и само детето да се адаптира, а ония не му обръщат внимание, защото така им е по-лесно. И какво ли си мислят "само да се разкара веднъж тази, да не ни виси на главите, никога повече няма да й кажем, че детето й плаче или не яде"

Нито ми е трудно детето, нито се гледа трудно, нито се налага, нито иска да доминира... просто перфектното дете. Никой не се оплака от него. Едниственото, което ги молех в държаните детски градини (всиките които сменихме) беше да не го хранят насила. Еййййй стршно нещо ги помолих... насила бутали и когато му писнело той повръщал.

Тамара, явно знаеш за какво става въпрос. Все едно си описала нашата ситуация, с тази разлика, че ние не сме сменяли градини, а сменихме местоживеенето си за една година - изнесохме се при свекърва ми (въпреки всички съответни минуси и неудобства), за да може да гледа Стефко, докато стане на възраст за детска градина.

Тамара, не във всички държавни ясли е така. Съжалявам че при вас така се е получило, но в нашата ясла не само че не ги тъпчат ами ги оставят сами да се хранят. Ели там се научи да се храни сама и да пие от чаша. Вярно е че си я прибирам все едно е бъркала в казана, но да ми е жива и здрава, пералнята пере...

Пак се включвам, първо под "обслужващ персонал" мисля Бени, Джам и аз имахме друго в пред вид, но който не знае за какво става въпрос, няма как да разбере. Различни деца, различно се гледат и обгрижват, но както и да е.

Кошмарът ясла/градина според мен най вече зависи от обгрижващият персонал, тоест колко отзивчиви и интересни са те за детето, толкова по лесно ще се адаптира.Не подценявам обаче, емоционалността при всяко дете, която е различна. Факт е обаче, че рано или късно свикват, колкото и емоционално да реагира то.
Аз повече се страхувам от болестите, съгласна съм няма как да не се разболяват, трябва все пак имунитет да градят. Обаче когато деца с бацили изобилстват в детските заведения, няма как моето дете да изгради имунитет слещу бацилите, не визирам вирусите.Тук виновните са много да не ги изреждам, обаче най виновни е персонала от яслите/градините и лекарите. Докато няма ясен критерии по който децата да бъдат проверявани след заболяване дали са здрави, бацилоносители винаги ще ги посещават и така ще се въртим в порочен кръг до безкрай.
Аз много исках Тонино да ходи на ясла, на детето също му понесе добре.Е да ама не ходи, нацвъкаха го със сумати бацили и още се чистим от тях.Как да стане номера незнам.Ние имаме само една частна градина, обаче съм била на много грозни сцени на деца с персонал, отвън на така наречената градина/площадка за игра. Та ми стана ясно как ги обгрижват и там милите душички.

Та в кратце всичко е много индивидуално и няма рецепта за мое съжаление.

Ми ето и на Албена детето. Тя стои там само и само детето да се адаптира, а ония не му обръщат внимание, защото така им е по-лесно. И какво ли си мислят "само да се разкара веднъж тази, да не ни виси на главите, никога повече няма да й кажем, че детето й плаче или не яде"

Тамара, мнооооого си далеч от истината.
1. Не само, че не ме подстрикават да се разкарам,  точно обратно. Казаха ми да стоя цялата седмица, за да не създаваме засега стрес.
2. Дори ми се обаждат по тел, ако след известно време госпожицата, е ревала и не самогли да я успокоят.

Аз бях личен свидетел тази седмица. Деца на нейната възраст има доста, има и по-малки и по-големи. Персонала е един и същ. Е, защо другите деца не реват, само нашата не може без мен. Казаха ми, че при някой адаптацията траела до 3 мес.

Изводът - зависи не само от персонала, а и от детето. Не мога да ги виня, при положение, че съм там и виждам другите деца.

Така че не ми пука какво ми цитира Шакира от книжките, сигурна съм, че ще запее друга песен когато види реалността в тези заведения.

Тамара ,много те моля не се занимавай с мене ,пиши си по темата тихо и кротко ,а каква песен и кога  6те запея ,това не е твоя работа .