Зори, Виктория допреди около месец спеше навън в количката. Сега се тръшка и иска постоянно да е изправена, почти седнала /а е още мъничка/ и да зяпа. Иначе рев. Ако случайно й се доспи навън пак настава ужас.
Последните две-три седмици заспива като клякам и ставам с нея продължително време и на включен сешоар. Само че вече не ми издържат коленете, тя е близо 7 кг. Никакво друго люшкане и друскане не помагат. Пея, танцувам, на музика, без музика, в креватчето, с биба, без биба, чета приказки, пробвам на светло, на тъмно...абе общо взето съм изчерпана

...Значи ще чакам, търпение...дано премине.
Благодаря!

При мен всичко е наред, докторът не откри нещо притеснително. една кратка терапия предписахме за подсигуряване и мое успокоение и така.

Гадния бебешки пубертет отдавана дойде и при нас. Чак такива 40минутни истерични кризи, каквито описвате,  нямаме, но знае ли се Но ситуацията, описвана от Мешко, при нас е почти ежедневна. Прибираме се от разходка, ествствено аз нося съоръженията за играта, както и накупени някакви неща от супера, и като се заинати диването, че няма да върви, като се тръшне на земята, а най-обича, когато съм най-натоварена, да каже "носи ме" и ей тези последни 20 крачки до нас сме ги извървявали и за час! Нищо не помага в кризисните ситуации, нищо - поне при нас. Нито да обясниш със спокоен тон, нито молба, нито заплаха, нито игнор, нито скарване, нито шамаросаното дупе. Имам чувството, че детето напълно се изключва от околния свят в това си състояние и по никакъв начин не можеш да му повлияеш, докато не отмине. Лашкам се м/у различни опити в това да се държа адекватно и да дам най-добрия си принос във възпитанието, но истината е, че нямам идея как точно трябва да се държи човек. Интересното е, че преди да имам деца, имах доста конкретни виждания и теории за родителството и възпитанието на децата, в момента знам много по-малко от когато и да е било. Може би - хайде, да не е веднага като закове на три, но все пак след тази възраст на един по-ранен или късен етап, се очовечват и се получава по-ползотворна комуникация - съдейки поне децата на приятелите ми, които са на по 4,5,6 и т.н. И особено по племенниците, израстнали пред очите ми - много преди Мона да се роди, съм се възмущавала и озадачавала как е възможно 3ма души да обличат едно 2-3годишно дете, как се позволяват такива тръшканици и изобщо що за разглезени деца. Сега обаче, няколко години по-късно, в същите тези деца има голяма промяна в добра посока. А и аз вече съм имала неведнъж опита как трима души слагаме памперс на моето дете.

Също сме много агресивни. Скубем, бием, с голяма сила, даже озлобление и като питбул - не пуска. Най-вече към нас, но усещам, че ще се прехвърли и към околните деца. Преди време беше пусната тук специална тема за агресията в малките деца, че е плод преди всичко на недобро родителско възпитание. Тогава се изказах само на теория, това, което съм чела в разните книги, но сега, след като вече и ние достигнахме тази възраст, отчитам, че тази агресия се появи съвсем естествено и спонтанно - разбира се, че не подстрекаваме у дома това поведение и не сме му дали тласък. На този етап не приемам, че това е критерий да обявиш едно дете за "лошо, злобно", или "зле възпитано". Просто явно се изисква не малко време да се насложат малко по малко пластовете на възпитанието и да се "заличи" тази първичност (не случайно след като симона хубаво ни е разказала играта, баща й възкликва - това дете ли е, животно! ).

За неспането и реването само като види,че отиваме към леглото му,а и след като го оставех продължаваше да реве и така и сестра му не можеше да спи всичко продължи няколко месеца до към 11 и половина месеца и изведнъж един ден детето млъкна спря да се сърди да реве даже си мислехме,че може да се разболява толко странно ни се видя.
За температурата при Розеолата потдържаше я поне 5 дни със сваляне и качване.

tzvetenze, супер, че всичко е наред с бебето. Хайде сега се успокой и се радвай на новия живот. Като си спомня колко прекрасно се чувствах през бременността и така ми се иска пак, ама засега сме още на начални разговори по въпроса, пък ще видим
Разсъжденията ти по отношение на отглеждането на децата се покриват изцяло с моите. Аз бях изчела толкова книги, свързани с детската психоанализа и с възпитанието, работила съм практически с деца почти 1 година във връзка с дипломната ми работа и имах толкова ясни убеждения и възгледи за разни въпроси, но Мия разби на пух и прах всичките ми знания и теории. Толкова пъти съм изпадала в абсолютно и безнадежно отчаяние, слагайки един прост памперс...А колко често си мисля колко безсилна и неспособна майка съм покрай тези истерии, защото ако не мога да се справя с дете на 2 години, какво ли ни очаква по-нататък!? Но напоследък наистина виждам положителна промяна при Мия, стана по-сговорчива, повече хитрува и много често правим сделки за някои неща , но все пак не се стига до онези ситуации отпреди.

(не случайно след като симона хубаво ни е разказала играта, баща й възкликва - това дете ли е, животно! ).

Ясин пък един ден възкликна, ама вяло възкликна, да не си помислите, че беше въодушевен от екшъна - Нине, имаме си змей! 

Ще им мине. Аз обаче се чудя докато Кристина мине през всичките видове пубертети - бебешки, детски, тинейджърски, дали при мене в следствие няма да се форсират нещата и бодро да премина в най-близко време в критическата, а после неусетно да ме зачука деменцията 
Не знам, ама ако зачезна, да знаете, че за да ви забравя си имам медицинско оправдание!
Иначе - не ви забравям!!! 

Цвети, писах ти че ще се убедиш, че с бебчо е всичко е ОК.Сега спокойно се любувай на кака Симона, че след като се роди бебчо, ще се заформи една сестринска ревност.

Много точно Мешко и Цвети описвате истеричните кризи, с пълни пазарски торби, играчки е все още с лятна количка, даването точно тогава ще реши да се тръшне и истеряса. Обаче Антоан си ги избира все опасни и най мръсни местата за тръшкане.Иначе го оставям да се дере търкаляйки се, а аз от страни стоя и гледам само, обаче като ми кипне ... Изтрещяла съм от всякъде, то мойто ни се води, ни нищо, а за капак и болестите дето ги борим... незнам аз ли съм некадърна майка или детето ми е инатлив кривиндел, та на моменти, за съжаление чести, света ми е един крив, крив...

Момичета, някоя от вас да е попадала на тестове за първи клас (имало и такова чудо ), че една приятелка ме помоли да й намеря ако мога?

Момичета, някоя от вас да е попадала на тестове за първи клас (имало и такова чудо ), че една приятелка ме помоли да й намеря ако мога?

имам комшийка начална учителка, ще питам.

Стефи, на пл.Славейков има всичко - да потърсят там.

днес се видях с майката на едно детенце от детската площадка, с която не се бяхме виждали от есента. нейното дете не беше класирано за ясла чрез ИСОДГ и тя ми беше казвала, че са много назад в списъците. сега я питам как решиха проблема с яслата, мислейки, че евентуално са го записали на частна. и с изумление научавам, че детето е записано и ходи в едно държавно ОДЗ в квартала! така тя ми каза и за друго детенце от градинката, което беше също назад в списъците, сега и то ходело на ясла в друго ОДЗ пак в квартала... щях да падна! направих си труда тая вечер да разгледам класиранията за въпросните ОДЗ-та - изобщо не са обявявали свободни места от юни 2008-ма нататък, както и очаквах.
наивниците цяла година чакат по опашките за "електронно и прозрачно класиране чрез системата", а в това време хората си уреждат децата. казвам го за информация, че явно не са толкова стриктни и прозрачни нещата...

Tzvetenze, понякога в съня се проявяват подсъзнателните страхове. Явно е само това и страшно се радвам за новината! Честито, но и много се пази - като те четох преди малко със сълзи се смях на ситуациите, които описваш с Мона, но се старай да не я вдигаш, още по-малко да я носиш

Мише, и за теб същото, + честито сърчице!

Зори, Валери беше по абсолютно същия начин - темп. 39.9-40.2 като аз не мога да давам хексалгин заради фамилна обремененост и слагах свещички ефералган, а след 3 часа давах нурофен. Най-много я сваляше до 38.5 - 38 и то до час след лекарството, а после пак нагоре. От чорапи ревеше, но с ваната с топла вода решавахме проблема доста успешно. Но направих грешката да дам антибиотик естествено без диагноза щото просто нищо друго му нямаше. На третия ден темп. падна и се появи обрив, който също изчезна за три дни с антиалергични капки или от самосебе си. Така и не стана ясно розеола ли беше или алергична реакция от антибиотика. Изчакай!

Перде, нервността на Антоан ще да е от махането на биброната... ако съдя по Валери де.

Нина, Джам, Лейди - мислех си, че днес ми е тъпо, но това беше докато не ви прочетох тук

Като по чудо Валери днес е страшно разбран и добър, чак не мога да повярвам. Готвих онзи ден пилешка супа, от която той изяжда цели две лъжици и вече добива сили стана да си играе. Дърпа татко си за ръката, докато Миро се опитва да хапне малко и той от супата. Обясненията, че татко му също трябва да вечеря и е гладен хич и не важаха, затова Валери се обръща, прави една драматична физиономия и казва: "Остави я тате супата, ужасна е! Ела да си иглаем".
За шамареските и аз съм на мнение, че леко, но демонстративно трябва да му стане ясно, че по този начин причинява болка. Позволявала съм си да го шляпам, но леко, само в отговор на неговата инициатива. Действа: или започва да се дере, или се цупи, а после ме гони да се извинява

Цвете, безоблачна бременност! Много ме радват такива новини.  

Джам, е, добро утро  . В нашата група по обявен прием са 20, а записаните са 40  . И сега чакам да видя моите къде ще спят, защото ако ги сложат заедно-не са познали кво ги чака.

Виа, радвам се, че се запознахме наскоро.  

За шамаренко, пробвала съм, когато ми се качат на главата, но или се смеят, или реват като магарета или почват да се бият един друг след това  .

Просто на тази възраст няма как да приемат бебето като конкуренция, самите те са още бебета и приемат всичко като игра, а така е супер

Мда, виж аз като съм била малко по-голяма, на три години и като са донесли сестра ми у къщи, важно съм се изпъчила и съм казала - аз отивам с баба на разходка, като се върна - това да го няма!
Под "това" разбирайте сестра ми.
Върнала съм се и след като съм заварила "това" все още у нас съм се заканила да го дам на кучето.
Е, след две седмици са се променили нещата, минали сме на - ООО, на кака   
Но истината е, че нашите доста дълго са ме дебнели да не направя беля.

Браво на Стефи, сладката бузанка!

В нашата група по обявен прием са 20, а записаните са 40

kassi, сега проблем няма да имате, защото тия записани няма да ходят реално. в яслените групи повече от 10-15 деца не се събират. проблемът идва като станат за първа група. тогава вече всички записани ходят, защото изтичат всякакви отпуски по майчинство, а и децата са пораснали, и в групите става страшно....

ревността идва по-късно. иначе, разликата със сестра ми е 3 години точно. разказват, че като са донесли бебето в къщи, съм издържала ден-два и после съм казала - "това бебе да го връщате откъдето сте го взели!" 
ама нас явно не са ни подготвяли така предварително за появата на новото бебе. аз помня как една вечер питах къде е майка и ми казаха, че е отишла в болницата да вземе бебе, помня как отидохме на изписването и умрях от яд, че шоколадовите бонбони дадоха на лекарката, а цветята - на майка (надявах се на обратното), помня как исках да пипна бебето и баба не ми даде... обаче изобщо не помня майка си бременна, нито някой да ми е обяснявал че ще имаме бебе и т.н. може би това също оказва влияние.

Мисля, каси, че jam e права. Какво наблюдавам аз в нашия квартал - има майки, които са записали децата си на ясла, плащат си таксата, но реално не водят децата, а си ги гледат все още. Записали са ги, защото за групите в детската градина предимство имат първо децата, които са били в яслата. 

при нас местоработите се попълват в бланката за записване. досега никой не ме е муфтил за нищо, освен в началото на годината помолиха всички родители да дадат по 30 лв за материали (моливи, хартия, книжки).
аз по свое желание съм купувала някои играчки за яслата.

Цветенце, Мишанта, едно голямо, сърдечно честито. Да е леко и безпроблемно до финала.

Нинче, при нас НЯМА, НЕ, НЕ искам, са придружени през по-голямата част и с рев и истерии. Освен това ни командва госпожицата - Седни, Стани, Ела, Вземи ме...
Обличането също става от 2ма души напоследък /от време на време де/ . Постоянно сме в спор, коя блуза, кои чорапи. Сутрин не иска да съблече спалния чувал и пижамата, вечер пък да ги облече  .
Но като ви чета, явно е нормално за възрастта. Аз вече си мислех, че моето дете нещо не е в ред. Поуспокоих се.


Да се оправят бързо болните и да са спокойни майките.