Момичета, искам да ви питам нещо. И по-специално тези, които са били на фраксипарин и аспирин по време на бременността.Имахте ли някакви проблеми с цикъла след раждане?
На мен ми дойде вече за 3-ти път (въпреки,че не съм спирала да кърмя), и ми продължава вече 18-ти ден.Може ли това да е следствие на дългия прием на аспирин и фраксипарин?

аз съм била на аспирин и фраксипарин. нямах проблеми с цикъла. не може да е от това, защото за 1-2 месеца след спиране на тия лекарства, ефектът им изчезва. отиди на гинеколог.

Марти как е? Мина ли пубертета 
Да са здрави само, де!

ба, минал... беше много разредил, но ето днес ни сервира една истерия за закуска и една за вечеря. от ония, ужасните, дето траят по 30-40 минути и ти пилят с банциг в преуморения мозък.

истината е, Нине, че на тая възраст Макаренко още не работи...

Цитат на: Nina в Април 03, 2009, 02:23:35 am

Марти как е? Мина ли пубертета 
Да са здрави само, де!

ба, минал... беше много разредил, но ето днес ни сервира една истерия за закуска и една за вечеря. от ония, ужасните, дето траят по 30-40 минути и ти пилят с банциг в преуморения мозък.

истината е, Нине, че на тая възраст Макаренко още не работи...

Ех, тоя Макаренко. Случака от вчера.
Храним се - Вики във столчето, мама срещу него подава с лъжицата. Като се понаяде диването , е отработил страхотен номер: пресяга се и с все цяла сила си плясва ръката в купата с храната. Веднъж казах - не, втори път, трети път. На четвъртия го пернах през ръката. Последва рев и още по-настойчиво пляскане в купата, пак перване с обяснението, че колкото пъти посегне така, толкова пъти ще има съответна реакция. И кво направи диването - пресяга се, аз го чуквам по ръката, той бърчи устни и не реве и в следващия момент тръгва да ме гали по ръката с усмивка. Аз тамън си помисля, че му е минал мерака за пляскане в купата с ядене и пак отново.

Аз бях на терапия с аспирин и проблеми с цикъла след раждането, не съм имала.Единственото, което забелязвам е, че преди се точеше до 7 дни,а сега се "излива" всичко за 2-3 дни.

Макаренко, отдавна присъства в нашият бит.Определено, НЕ работи. Само обяснение и спокоен тон, му е майката, но само ако го можеш 

Абе и ние си имаме пуберски истерии, обаче вече втора вечер, се буди между 3 и 5 ч. сутринта с рев,който преминава в истерия. Питам се аз, ся тва кво е:
1. Дали нещо го боли, мъчи - мисля няма такива индикации
2. Дали е сънувал кошмар - мисля няма от какво, освен поредното посещение при педиатър
3. Дали си търси залъгалката, защото вечер заспива и спи без биберон от 4 нощи, всъшност от тогава се почнаха и истериите.
4. Дли ни предстои поредното разболяване, че опита ми го подсказва.

Аре ми кажете, как се справяте бе хора. Повтарянето на всичко с НЯМА, дори и да го иска, не ме притеснява. Обаче тва тръшкане и търкаляне по улиците, на всевъзможни места, както и истериите ей така за "спорта" според нас, защото определено неразибрам за какво реве, нещо немога да го понеса спокойно и затова изтрещявам и аз.

Айде лек ден.

Ех Перденце, ще отмионат лека полека истериите. Аз имах една такава случка с тръшкане и търкаляне на улицата: Мия не искаше да се прибира и се тръшна, аз обаче носех кукленската количка и голям пакет памперси, та не можех да я грабна и да си ходим. Толкова безсилна се почувствах, че и аз се разревах в някакъв момент и се обадих на баща й да дойде да я прибере, защото не мога да се справя с нея...Напоследък, да чукна на дърво, не сме имали такива изживявания, искрено се надявам вече да са отминали. Нали всички казват, че на 3 годишна възраст децата изведнъжа рязко се променят и започват да проявяват доста по-голямо разбиране към онова, което се иска от тях.
Цвети, страхотна новина! Много се радвам за вас. Не се притеснявай, всички ще стискаме палци, и наесен да се похвалиш с едно прекрасно момченце  .
Мисли позитивно и всичко ще се нареди благополучно.

Мда, и нашия пубер посяга Тя не се тръшка, дано не започне де, ама като й се скараме или й откашем нещо посяга и удря дивнаето му с диване и това само на нас, на деца не посяга Аз таковата, макаренко не го ползвам, ама баща й вече 2-3 пъти пробва с пошляпване я по дупе, а снощи и по ръката след като му плесна един шамар, ами ефект нямаше. След 5 мин. пак му посягаше...
Деса много крещи, като й се скараме застава на контра и започва да крещи с все сила - няма, няма пък, не и т.н. Голям е инат, незнам как ще се оправяме занапред...

Цветенце, и моят съновник казва,че ще се разминеш с лошото!
Пожелавам ти лека и спокойна бременност!

Цветенце, честито! И не го мисли този сън - на хубаво е.

Много ви се радвам на всички, които сте се решили на второ. Моят мъж и той иска, но на мен не ми стиска още   А и все още сънувам кошмари от бременността си  

Тръшкането и агресията са на дневен ред и у нас.
Като се тръшне не му се впечатлявам толкова, оставям го на земята докато му мине, но пък той не се наранява - съвсем внимателно сяда и започва с програмата  
Другото, обаче, ме притеснява. На нас с баща му ни раздава шамари. Ако възкликна, че боли започва да се хили и удря още повече. За това обяснявам спокойно, че ме боли и го отдалечавам от себе си, не че пак не се хили де  
Лошото е, че много бута или дърпа децата   По-големи, по-малки - не подбира  
С това, ако ми кажете как да се спарвя...

Всички болни дечица да се оправят. Аз само да кажа, че онзи ден пак казаха за грип който започва с температура няколко дни, отминава и после се връща с кашлица след няколко дни. Ние го минахме де.
Цвети, много се радвам за теб и знам, че сънят е просто сън и че всичко ще е наред с малкото човече!

А, това с 3-те години който го е казал, жестоко е излъгал. Не се променят толкова нещата, ами стават по-лоши, по последни наблюдения. Да не ви плаша, ама и  като се съчетае с ходенето на градина, нещата съвсем стават страшни.
Вчера имахме истерична криза, която трая 1 час. Накрая нямаше глас от реване и тръшкане и след като събрах всички играчки и му казах, че отиват на боклука, малко се укроти. През цялото време повтаряше "Мамо, не животните на боклука, моля те дай ми тигъра". След 1 час му попремина малко и ме повика. Гушнах го, каза ми "Махай се, не те искам". В момента, в който го върнах в леглото му обратно, се извини и каза, че не искам да се махам, прегърна ме, каза "Много съм уморен" и заспа. Аз за наказание го събудих след това след около час и половина, за да се научи, че има час за спане, а не той когато реши. Днес стана даже много трудно за градината.
А откакто ходи там, непрекъснато се бута, посяга, крещи, дисциплината е ужасна

Цветенце, и при мен новините достигат бавно, носи ги гълъб, а времето още е лошо и се бави... ЧЕСТИТО!!! Нищо лошо няма да се случи, подсъзнанието ти си играе с непозволени неща, това е! И аз съм сънувала един куп безобразности, които в будно състояни никога няма да си призная, че ги мисля, но насън се отприщват страхове, страшища и чудовища, това е тяхното време. Забравяй сънищата, това е! Успех!

Нинче, Макаренко ми е любимец, защото съм руска възпитаничка, но не само като жертва на социализма, не, и по други линии!  Уважавам много руската школа по отношение на педагогиката, защото не се залага само на това да се инджойваш на живота, както правят западните и без никакво насилие (словесно най-вече), но и ти си активен творец на нещата от живота. Има баланс между акшъна и консумирането. Дълга е тази тема и много интересна, НО: Макаренко не е само бой, бе!!! Той е ред, дисциплина, организираност, всичко в почти казармена доза, която ако не те убие, щете направи Човек за цял живот.  Докато западняците, като ги гледам,  залагат на ненасилието и на свободното право да правиш избор ти за нещата, което води до развала в много отношения и да много бързо психясване, защото се оказваш все неподготвен за прозата на живота, а много от децата по тази причина напускат училище, без да си вземат и матурите даже, защото са оставени да избират, инфантилността ги преследва за цял живот.
Та, определено съм за руската школа, но в по-леки дози и поднесена с кадифени ръкавици!!! 

Лек ден!

Цветенце, честито. леки и безоблачни месеци до есенната среща.

Не знам дали е вирус,но ние такава температура вдигахме и сваляхме когато малката кара прочутата бебешка шарка Розеола.Даже и педиатърът не знаеше какво е първите дни и мислеше,че е вирус,но след обривите когато премина всичко тогава се усети какво е.

Ох, Зори и Боян е така. Т 39,6 и не стига, че я сваля много трудно, ами и много бързо пак я качва. При него 3 дни е така 
И въпреки, че вече три пъти ми се е случвало, всеки път ми е като за пръв път.
Аз два пъти съм пробвала с компреси с оцет, но при него няма никакъв резултат, освен че и двамата ревем де 
Педиатърката ми препоръча някакви лепенки, за сваляне, но не можах да ги намеря никъде у наше село последния път.
Някой ползвал ли е? Вършат ли работа?
Много болна тема ми е тая температура. Аз вдигам много висока Т и имам ужасни спомени от моето детство.

Ние ползвахме лепенки при Розеолата, от тези на Pigeon. Не бих казала, че имаше особен ефект. Но нищо друго не помагаше също. Това си е характерно за тази гадина.
От майка ми знам, че суров картоф, срязан на две, пъхнат в чорапче помага много.
Трябва да има поне 3 часа между различните илачи, иначе черният дроб отива на кино.
Да оздравяват дечицата бързо.

Цветенце, честито!
Лека и безпроблемна бременност ти желая!

Леле, като гледам това с истеричния рев май не е само при нас...Е, ние сме и малки де, но за сметка на това се дерем като за трима Представям си като стане на 3...

Искам да попитам дали сред нас има майки на бебета, които просто НЕ спят. Виктория заспива всеки път с потресаващ рев, спи след това по 10-15 минути...Вече така 5 месеца близо... Смятах в началото, че причината бяха коликите, но то просто не минава. Повтаря се денем и нощем, тя не се наспива и един денонощен киселяк...
Имате ли идея как да се справя?
Според педиатърката ми имало такива деца и никакъв съвет и идеи как да се справя не получавам...щяло да отмине

Ех, тоя Макаренко. Случака от вчера.
Храним се - Вики във столчето, мама срещу него подава с лъжицата. Като се понаяде диването , е отработил страхотен номер: пресяга се и с все цяла сила си плясва ръката в купата с храната. Веднъж казах - не, втори път, трети път. На четвъртия го пернах през ръката. Последва рев и още по-настойчиво пляскане в купата, пак перване с обяснението, че колкото пъти посегне така, толкова пъти ще има съответна реакция. И кво направи диването - пресяга се, аз го чуквам по ръката, той бърчи устни и не реве и в следващия момент тръгва да ме гали по ръката с усмивка. Аз тамън си помисля, че му е минал мерака за пляскане в купата с ядене и пак отново.

Много ми е познато това. А пък има и друг номер моето диване - като се наяде хвърля лъжичката на земята. Ама засега го отдавам на факта, че обноските й куцат още.