Албенче, спокойно. Аз пък намирам и нещо хубаво в случая, че Криси я хванаха лудите сега, по това време. Поне се запролети, повечето време сме навън сред деца, на взъдух, в двора, много си играе и няма много време за истерии. Представям си ако сега започваха студове и трябваше да сме повечето време вътре....ужас
Тя само като заспива прави истерии, от една седмица насам и то не всеки път. Дано да минем леко.
Здрави да са, ще го преодолеят. И ние.

Бени, само да дам пример за "няма". днес, целият диалог със сина ми се свеждаше до следното:
- аз казвам някакво изречение
- той го повтаря същото, но слага отпред едно "няма". ако му е дълго - разделя го на 2-3 части и отново пред всяка част старателно турга по едно "няма".

аз таковата да кажа за краставиците, ревността де при мойте
ами за сега няма такова чудо, дано да няма и за напред. 

а за градините и приема ми е една друга болна тема, ама вече не мога да говоря за ова без да псувам, така че ще се въздържа

Това с недигането просто не виждам как да стане, пазиш се, разбира се, доколкото е възможно, но аз се надявам, че е било някакво безобидно и временно състояние това кървене и всичко да е наред. Щото Мона ни ме пита лошо ли ми е, яла ли съм, тежко ло ми е и т.н.

Бени, споко бе, иди в някои познати с дете на сходна възраст и ще видиш, че ще станеш свидетел на ситуации същи като вашите. Това, дето го описваш, у нас е такова ежедневие, че вече не ми прави впечатление.  Сутрин и вечер се обличаме и събличаме със следната хитрост - казвам й "иди си избери дрехи/пижама" и тя ходи, рови в чекмеджетата, всичко преобръща, донася си от всичко - знае, че и трябват понче, бузка, боди, чапки и т.н. и само така се облича. Панцес (памперс) си носи сама също - иначе абсурд да го сложа, но аз се надявам и да го махнем съвсем скоро, поне има изгледи. Е, после имам три чекмеджета за оправяне, ама го предпочитам пред гонениците из целия апартамент да я облека.
Комуникацията ни е изцяло в императивен изказ (от нейна страна, разбира се) - мамо, ела тук, седни, стани, донеси. Днес сутринта на закуска - бъркай млякото!

Благодаря на всички за хубавите пожелания!

КОгато се налага, и чудеса от храброст се измислят. След прокървяването в 6-та седмица (та до 12-та някъде) и отлепянето на плодния сак (именно заради вдигането и носенето на ръце!), единствения ми шанс да се гледаме с Валери беше да го науча сам да се качва в леглото си като му слагах две възглавници на нашата спалня, от тях върху повивалката и от повивалката в леглото му. Като спря да ми минава номера и да не мога да го убедя колко е интересно тва катерене минахме на вариант да спи на спалнята при мен следобедния си сън. Научих го сам да си прибутва табуретката до банята и да се качва на нея, за да му измия лицето и зъбите. Научих се да му сменям памперса докато е прав, да се храни по места, където да го стигам без да го вдигам и т.н. Навън избирах кратки маршрути и всеки път му обяснявах най- подробно че не мога да го нося и трябва да ходи сам или да си кара камиончето....Естествено, че имаше на два пъти леки истерии, но така и не съм го носила. Та до сега. Не е лесно, но не е невъзможно

Сега като го питам "Валери, ти ще ставаш ли батко?", той ми отговаря "Не съм батко, Валери съм!". Едва вчера си беше легнал и по едно време заявява "ох, бо(л)и ме колемчето, имам бебе!", което е първи сигнал, че започва да осъзнава поне нещо.

Има претенции не само към неговите дрехи, а и към моите. Види ли ботуши и обувки с виско ток - намъква се в тях. Облека ли панталон и не му харесва - "мамооо, смени го! махни го сожи дуг!"

Обаче едно не мога да разбера, упорито говори в женски род, а аз още по-упорито го поправям. Дали е защото по цял ден ме слуша и копира или му е по-лесно да говори така?!

Сигурна е така, Виа, и тепърва ще приспособяваме ежедневието си към състоянието ми по един или друг начин, доколкото е възможно
истината е, че аз едва вчера, при въпросната случка, като че ли осъзнах напълно, че съм бременна. работа + всички емоции, мисли и действия, насочени към симона и тази бременност просто си остана така на съвсем заден план.

Цитат на: kassi в Април 04, 2009, 01:38:06 am

В нашата група по обявен прием са 20, а записаните са 40

kassi, сега проблем няма да имате, защото тия записани няма да ходят реално. в яслените групи повече от 10-15 деца не се събират. проблемът идва като станат за първа група. тогава вече всички записани ходят, защото изтичат всякакви отпуски по майчинство, а и децата са пораснали, и в групите става страшно....

Е, не съм сигурна че е така. В нашата група седмицата, в която моите ходеха бяха 28 деца. 
Джаме, първа група коя е? Тоест ние от наесен ще сме първа група ли, когато станат на 2 години?
Аз също занесох играчки първия ден. Хич не ми харесва там, ама .. нямам 1000лв. за частна градина.
За протокола Християн великан е почти 90см. и 15 кила и половина. Навън хората ги смятат за породени. 

споко ве, добре са ви децата, Деса дето е момиче че на 1г. беше 80 см. и 10 кг.

интересува ме децата ви над 2 години на какво столче седят при хранене?
Мартин вчера си счупи високото столче за хранене и сега се чудим да купуваме ли ново такова или да търсим детска ниска масичка с ниско столче...

дайте акъл?

Нашето столче за хранене е на път да се строши, затова лека полека се опитвам да го приучавам да се храни на обикновен стол и на масата на която се храним ние. Не ми се струва рационално да купувам втори стол, макар че с него е доста по комфортно за момента.

Валери или се храни на нормален стол  с възглавница с нас на масата, или на неговата маса за игра, която е с две пейки и аз сядам от еднта страна, а той от другата. Или го гоня с лъжицата из стаята, но това за вас не важи Не мисля, че му трябва нов стол, но зависи и как е свикнал. А този, който Миша показва е наистина удобен.

Каси, а те еднакво ли се хранят?!
Аз съвети ви давам да не ги вдигате, а Валери е едва 11,5 кг  и 94 см. Ми злояд си е .....

Злояд, не злояд важното е да е здраво детето. Обаче практиката показва, че злоядото дете е и по болнаво.Това важи и за нас.

Виа, различно ядат, но Християн яде повече-да.
Аз също мисля за масичка с две столчета, но чакам заветната 2 годинка, когато надявам се ще спрат да събарят мебели и да се катерят като маймуни по маси и столове.    А пък може от яслата да прихванат нещо хубаво. 
Джам, защо не му вземеш направо маса със столче, Марти си е голямо момче вече. 

ти знаеш Деси от 1 г. на какво седи и се храни. Купихме най-простичко пластмасово столче с облегалка и се храни на ниската масичка в хола. Има и бар столче на което закусваме, имаме три, нейното е с облегалка. Но мисля след година като и Ели започне да се храни да купя нормална висока маса и да се храним всички на нея.

ниска масичка със столче е хубаво да има детето, дори и само за да си седи и да играе на нея - рисуване, мозайки, пъзели..
обаче, да яде на нея ми се струва тъпо. така някак винаги ще е изолиран от големите - там ниско долу и встрани. а и в нашата кухня няма място отделно за такава масичка, значи ще трябва винаги да му принасям в хола да яде, което не ми е удобно.

обикновен стол с възглавница е ОК, ако си непрекъснато до детето, докато яде. иначе има опасност да падне, ако се върти като шугав. а и моят все още маца доста като яде и сядането на обикновен стол на голямата маса означава омазване на големи площи.

така като го гледам, засега май още високото столче е най-удобно за нашата ситуация. в него той си яде удобно, без да ме е страх, че ще падне или ще се омаца, столът си има място в кухнята, ако искам - мога да го доближа до масата и да яде с нас.