Здравейте момичета.
Доста съм объркана и пускам тази тема за да си изясня плюсовете и минусите за кръводаряването чрез вашите мнения.
Често ми се случва да подмина някой зов за помощ с насълзени от безсилие очи.
Финансовото ми състояние не е от най-добрите,но пък желанието ми е огромно.
Така се роди идеята ми да даря кръв.Но...не съм запозната с последствията(ако има такива)
Как се отразява на организма този процес?Има ли рискове?На какъв интервал се прави?
Доста въпроси на които надявам се да намеря отговор тук.
Моля модератора да извини невежеството ми ако не е на място темата.

Аз също не съм давала кръв,но много ми се иска да го направя.доколкото знам не само че не е вредно а дори е полезно за организма,разбирасе не по-често от един път годишно поне така съм чела.Мисля че темата ще е полезна.

Давала съм кръв 4 пъти в живота си. Не мисля че е вредно, но някой ми беше казал че организма привиква към отделянето на кръвта и по-нататък ако спреш да даваш се получава някаква аномалия, че организма иска да изхвърли това количество, което му е излишно и реагира по някакъв начин, но не помня как. Не ми е ставало лошо като давах кръв. Ставах и си тръгвах без проблем. Напоследък обаче съм ту с ниско, ту с високо кръвно и не смея да давам. Моят мотив да давам кръв беше същият -  да помагам на хората в беда. Имаше и някакво мото "Дари кръв - спаси живот" . Мисля, че то допълнително ме стимулира. Също така правят пълни изследвания на кръвта и ако има някаква болест мисля, че ти се обаждат, за да ти кажат.

Има болести, при които е противопоказно. Аз съм с ниско кръвно и досега не съм давала. При последната акция пробвах, но не ми позволиха да дам. Ако всичко с инвитрото е наред и  родя се надявам да мога да давам кръв след като се възстановя.
Тук се обсъжда даряването на кръв за деца, болни от Таласемия майор http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=334527.0;topicseen

mira_mimi Благодаря за инфото.
Направих връзка с авторката на темата от бг-мама и в петък ще се срещнем в кръвния център.
garga и аз съм чувала подобна теория,че организма привиква към това,че се обновява кръвта ,но и аз не намерих компетентен отговор.
Дано някой по-запознат се включи и разясни.

При даряването на кръв се попълва една много сериозна анкета, плюс това те преглежда и лекар, заключението е негово. Така че, ако има наистина проблем за организма на дарителя до даване на кръв няма да се стигне... Това, което си спомням, че беше важно - да не си боледувал скоро, да не страдаш от анемия, да ли си боледувал от хепатит, имаш ли скоро операции, имаше и още, но не ги помня.. Иначе да е вредно самото кръводаряване, ако си здрав, не. Все пак се взима бая количество, така че шоколадът, вафлите и количката, които дават, са защото има нужда. Възможно е да ви падне кръвното, да не се чувствате добре на следващия ден след кърводаряването, поне при мен беше така, "мотаеше ми се главата" сериозно и се позадъхвах при по-бързо качване по стълбището ... По принцип по кодеск би трябвало да имате право на два почивни дни, ако въобще някой ги признава тези неща..., казвам го повече да имате предвид и да се пазите поне в същия и ден след... Мислила съм си за даряване още (моето единично беше по семейна нужда), но се опасявам, че не съм добър кръводарител. Ще помоля, ако някой знае или разбере кои кандидат-кръводарители се отказават като неподходящи, да драсне два-три реда...

Когато преди години ходих на БЧК заради шофьорската книжка, един доктор (дали не беше и професор, който ми изглеждаше много начетен човек) каза, че това с главозамайването и т.н. странични ефекти след кръводаряването е на психична основа. В смисъл такъв, че човешкия организъм няма никакъв проблем да дари дори повече от тези 500 мл. кръв, която вземат. Дори обясни нещо, че всеки има не помня колко но поне литър излишна кръв, която циркулира някъде в задните части на човек и е готова да заеме веднага мястото на дарената. Говоря по спомен от преди няколко години, но човека наистина си изглеждаше много знаещ и вдъхваше респект. В подкрепа ще кажа, че съм давала кръв около 4 пъти и наистина никога не ми е ставало лошо - ставах и си тръгвах.

Ще се размина с кръводаряването утре защото лелката ме навести и трябвало да изчакам една седмица.
Все пак милата дама от бг-мама ме покани на среща за да се запознаем.
Предполагам ще получа повече инфо и ще споделя.
 

Киви, ще ти бъда благодарна, ако я питаш дали има такава инициатива и за Варна.
Аз писах преди повече от две седмици на едно момиче от мамата, но още нямам отговор.

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=334527.0
Здравейте,
Първо искам да ви кажа че се зарадвах,че не съм сама в тази инициатива
Факт е че целта ми е да помогнем на пациентите с Таласемия майор.
Започвайки инициативата,не очаквах че ще достигна до съпричатноста на всички ви по начина по който достигна.Киви,благодаря ти за покрепата,това означава много за мен,Както обичам да казвам,хора като вас връщата вярата в доброто,онова искренното,безкористно добро,което на фона на този ужасен житейски водовъртеж,се е запазило вътре в нас по много съкровен начин,и изпъква тогава когато е нужно, за да подкрепим нуждаещите се.Благодарение на Иглика Добрева, Мая Стоицева,Марина Кузманова,тази инициатива по един или друг начин е досигнала и до сърцето на Киви,която я сподели с вас.
Благодарение на Vanq 66 от Варна тази инициатива я има и там.
За да бъдем взаимозаменяеми,ще отговоря на въпросите ви с това което знам и съм изпитала като кръводарител,а благодарение на koisi и информационния сайт за таласемия,който тя създаде за да има по достъпна информация за проблема на Таласемиците,ще се постараем да сме достатъчно полезни за отговори на въпросите си.Това са никове на хората,които в реално време и активно подкрепят инициативата.
Киви благодаря ти,че прояви желание не само да дариш,не само да го сториш,а и да дадеш гласност.
С най-голямо уважение:
Анна

Помня, че учителката ми по биология, която беше редовен кръводарител, казваше как организмът и сам си "искал" да даде кръв по едно и също време на годината. Но това е при редовно даряване. А и има някаква логика да се освежава кръвта, като се даде една част и се изтегли част от депата.

всеки има не помня колко но поне литър излишна кръв, която циркулира някъде в задните части на човек

Извинявай, ама ме досмеша от тези задни части, Гардже Мисля, че едно от местата за складиране беше далакът и май и черния дроб.

Цитат на: garga в Март 26, 2009, 20:51:35 pm

всеки има не помня колко но поне литър излишна кръв, която циркулира някъде в задните части на човек

Извинявай, ама ме досмеша от тези задни части, Гардже Мисля, че едно от местата за складиране беше далакът и май и черния дроб.

Ами наистина не претендирам за точност, но по памет така каза въпросният доктор, даже и за мен беше интересно да го чуя. Но кой знае, не съм лекар .. 
    

Иска ми се да съм ви полезна,тъй като така започнатата тема започва да ми прилича на инициатива и ако можем фа я поскрепим като такава,то ще има много спасени животи реално.
Бих искала да ви дам интересна информация която има общо в темата ви за или против кръводаряването.Ето и отговори на извинението защо не можем да даряваме кръв:
"Мога да се заразя със заболяване."
Нова стерилна игла се използва за всеки един донор, която след това веднага се изхвърля от употреба. Не е възможно да се заразите със СПИН или друго инфекциозно заболяване при кръводаряване.
"Може би боли докато вземат кръвта."
Фактическото вземане не причинява болка. Може да усетите слабо щипване докато вкарат иглата, но това е всичко.
"Използвам лекарства."
Много лекарства, включително противоалергични препарати, витамини, аспирини, противозачатъчни и таблетки за кръвно налягане, не засягат ваша приемливост като кръводарител. Бъдете сигурни, за да кажете на медицинското лице, което ви интервюира какви са лекарствата, които взимате или сте взимали наскоро.
"Аз съм анемичен."
Обучен персонал ще провери капка от вашата кръв преди да дарите. Ако сте анемичен, няма да ви бъде позволено да дарите в този ден. Все пак анемията обикновено не е перманентно състояние. Само защото сте били отложени или са ви казали, че сте анемичен не означава обезателно, че не можете да дарите кръв по-късно.
"Ще вземат твърде много кръв и ще се чувствам слаб."
Ако тежите повече от 50 кг. да дарите кръв ще е безопасно. Взима се само 0,47л  - нищо повече. Имате около 1 литър на всеки 11 килограма от вашето тегло, и тялото ви произвежда нова кръв постоянно. След като дарят кръв повечето хора могат да продължат с нормалната си активност.
"Кръвната ми група е толкова обичайна, че вероятно няма да е нужна."
Не е вярно! Някой типове кръвна група са по често срещани от други, но най-рядката кръвна група е тази, която липсва когато е необходима. Докато цяла кръв и кръвни компоненти трябва да бъдат преляти до няколко седмици, ние разчитаме на на регулярни дарявания от всички кръвни групи през цялата година.
"Другите хора трябва да са дарили достатъчно кръв."
Трябва да се събират по 200 литра кръв на ден за да се задоволят дневните нужди - а нуждите са нарастващи!
Но по - малко от 5% от тези, които са приемливи за дарители даряват кръв. Следователно, животът на много зависи от щедростта на малцина.
"Аз дарявам кръв доброволно, но кръвните центрове се обръщат обратно и я продават."
Кръвните центрове в България никога не са си позволявали да изнасят или продават кръв. Основната им цел е да задоволят собствената ни потребност от кръв и кръвни съставки.
"Твърде зает съм."
Цената на твоя живот равна ли е на час от нечие време? Ако живота на някой друг струва час от твоят живот?

Помисли върху това!
www.otbulgaria.com
С най голямо уважение към инициаторите на темата ви:Анна

аз съм давала кръв един път само, заради операция на баща ми. нямах абсолютно никакви негативни усещания след това, 1/2 час след процедурата продължих да препускам по болници и по задачи, подложена на силно физическо и нервно натоварване.
няма нищо вредно или страшно.

С две ръце съм "за" кръводаряването. Правила съм го няколко пъти - единия по необходимост - за майка ми. Когато първия път реших да дарявам ме изгониха - тъкмо бях навършила 18 и тежах 50 кг. Но всъщност никога не съм имала никакви проблеми - световъртеж, прилошаване или каквото и да било. Ставам почти веднага и мога да си тръгна веднага, ако сестрите не настояваха винаги да полежа. Последния път в който дарявах кръв беше сега февруари - реших да съчетая неизбежното бодене за да изследвам хепатитите, Васерман и ХИВ, с нещо смислено. И дарих кръв, а изследванията ми излязоха без пари. Даже късно се сетих, че искат да си закусил, а аз не закусвам. И малко ги излъгах , но пак нищо ми нямаше и се чувствах по-добре от мъжа ми, на когото просто му взеха кръв за изследване. Така че моя съвет е пробвайте поне веднъж. Ако се окаже, че сте като мен и не ви се отразява - правете го.

Дори обясни нещо, че всеки има не помня колко но поне литър излишна кръв, която циркулира някъде в задните части на човек и е готова да заеме веднага мястото на дарената.

Незнам има ли човек литър излишна кръв, ама със сигурност зная, че ако дариш кръв и си с много ниско кръвно/например като моето 90-60/ може и да не станеш от масата.
Иначе и аз съм за кръводаряването, макар че не мога да давам кръв. Благодарение точно на кръводарители два пъти ми е бил спасяван живота.

Няма кой да те остави да даряваш кръв с такова кръвно. Освен него мисля, че изследват и хемоглобин преди да ти вземат кръв. Поне на мен ми боцнаха пръста за нещо преди да ме оставят да дам кръв. Задължително се попълва въпросник преди самата процедура и се срещаш с хематолог.

Цитат на: garga в Март 26, 2009, 20:51:35 pm

Дори обясни нещо, че всеки има не помня колко но поне литър излишна кръв, която циркулира някъде в задните части на човек и е готова да заеме веднага мястото на дарената.

Само ще помоля да не се тиражират подобни глупости. И като тази

Когато преди години ходих на БЧК заради шофьорската книжка, един доктор (дали не беше и професор, който ми изглеждаше много начетен човек) каза, че това с главозамайването и т.н. странични ефекти след кръводаряването е на психична основа

Защото не само няма да мотивират хората да кръводаряват, а обратното.
Искам само да добавя, че когато давах кръв, бях и с ниско кръвно (моето си е такова), и доста под нормалното си тегло, но самата аз натиснах лекаря, защото се отнасяше за живота на сестра ми. Е, и какво - оцелях. Ако е противопоказно за кръводарителя, лекарят наистина няма да позволи кръводаряването. А подобни опасения като стерилност на игли и пр. направо ме изумяват.

За Варна,който желае да дари кръв ,може да отиде в кръвния център в окръжна болница и да потърси д-р Георгиева ,завеждаща кръвения център.
Тя е много разбран човек и отдаден изцяло на работата си!
ani.lucky,Благодаря ти ,че с твоя помощ,дадохме надежда на много семейства!

Оказва се, че ниското кръвно налягане не е противопоказание за кръводаряване. Погледнете тук: Наредба № 12 от 3.05.1995 г
http://pak-az.blogspot.com/2009/01/blog-post.html
Най-вероятно април месец ще правим ИКСИ. Мога ли да даря кръв тези дни?