Привет и от нашата бойна дружина. Вече сме ученици. Нямаше сълзи сутринта, напротив, нямаха търпение да влязат, явно защото не знаеха все пак къде отиват
. Много деца, много нещо...
Прибрахме ги на обяд, Хриси е хапнал, а Мишо не. Като ни видяха и ревнаха като магарета, сякаш ни се жалваха, даже хлипаха, но след минута вече тичаха и отваряха гардеробчетата наред, криеха се, въобще радост голяма
и т.н. Мишока после цял ден търсеше ядене. Много бърборят, явно ги тресе емоцията, не спират да си говорят двамата, като Християн се кара на Мишо
. Та това е, ще видим утре как ще е, вече ще е по-различно. Ааа, да, едната им госпожа, каза че Хриси им е спретнал номер, преброила децата и едно липсвало, а то казва, голямото
.. скрило се и не се показва
. Та вече са - големият и малкият, ама кво да се прави.
Силви, дано се справиш с проблема, но ако наистина е толкова зле, в болницата ще и помогнат по-бързо лекарите. Знам, че е ужасно трудно, но дано се разминете.
Мини, не се и съмнявам, че ще спретнеш хубава изненада за Ник. Успех!
Джам, идва, идва пролетта, още малко остана...
А и ... Нина, аз по ред такива причини, водя децата само в Таласъмите при Цвети. Знам, че е чисто, топло, в сигурни ръце, изобщо всичко е на шест.
Хубава седмица на всички!