Вчера отиваме в метро, минаваме в сектора за малки електроуреди и гледам деня на намаленията -20% на всички малки електроуреди. И аз така се заглеждам в пекарните. Не че имаше кой знае какъв избор 2 мулинекса, 1 тефал и 1 аляска. Избрах единия мулинекс и викам на мъжо - или взимай и бегай или се разкандърдисвам.
И той хоп в количката и да ни няма. Платихме си и ще ходим да я пробваме, отвори кашона извади гаранционната карта и упътването, извади машината и изведнъж реши, че ще си ходим. Дойдохме си вкъщи и той ще пробва машината, отваря я, включва, ама мандалоооооооооооо, машината не работи.
Оле моя мъж го прие твърде лично, толкова посърнал не го бях виждала отдавна.
Сутринта станал в 6.30 и отишъл в Софето в Метро да върне машината, дали му друга.
Прибра се и ся като звънка на приятели за рецепти, като чете из нета, заровил се в книжката, направо това не е моя мъж.
Та с две думи ся ми прави хляб, а аз протривам ръце доволно около него.
Иначе за протокола и моята е като на Мини и Лиско.
п.п. мъжо пита как да измери брашното.
Ох сшъ спукам от смях, той пита, не аз. Сложил брашното на око, в рецептата пише 600 гр., това да кажем колко мерителни чаши е.
за сега толкова после като има въпроси повече, пак ще питам, че аз за сега нямам де