Здравейте, попаднах на много интересни статии за ин-витрото в Германия и в други страни в Der Spiegel 22/2008. По-приятно е, да се четат на нартия, но ги намерих и тук:

http://wissen.spiegel.de/wissen/dokument/dokument.html?id=57119336&top=SPIEGEL
http://wissen.spiegel.de/wissen/dokument/dokument.html?id=57119337&top=SPIEGEL

Погледнете ги, ако ви остане време... Интересно ми е, какво мислите 
Приятен ден!

Прочетох първата статия с интерес, Чандра благодаря за линковете!
Аз не живея в Германия и бях учудена да разбера, че двойките с репродуктивни затруднения в тази страна се борят почти със същите проблеми като България: лошо отношение и недостатъчно финансиране, възрастови ограничения и т.н. Дори са в доста по неизгодна ситуация заради действащия закон за защита на ембрионите, който за мен, преминала през ivf, също е безкрайно непонятен: без право на подпоб на ембрионите и задължителен трансфер до 3-ти ден на всички оживели, независимо от качеството. Това означава ли, че не съществува ограничение до 3?

Съществува ограничени до три. По скоро връщат два, рядко три.
Четох статиите, и двете, но не до край, защото тези неща са ми известни. Нищо ново под слънцето. Една от причините да се откажа от други опити е всичко това. Много пъти преди съм споменавала, че нещата тук не са розови. И мога също да кажа, че успеваемостта, поради изброените причини е ниска. Аз съм сигурна, че в България  успеваемостта е по-висока, и никой не може да ме убеди в обратното. Освен това, тук няма индивидуален подход, всичко е на конвейр. По време на самата процедура много на рядко се изследват хормоните, ( един или два пъти ) което и доведе моето последно Икси да се провали преди пункцията.

Ако аз някога реша отново да опитам, което не ми се вярва на този етап, то този опит ще бъде само в България и никъде другаде.

Съществува ограничени до три. По скоро връщат два, рядко три.

Тогава какъв е подходът на работа при повече от три ембриона, замразяване ли, или пък аритметика  при оплождането?
Не знаех, че в Германия нещата стоят точно така, нищо чудно че - както е описано в статията - процъфтява здравният туризъм в посока Чехия, Словакия, Австрия, спомената е дори България като евтина алтернатива.
Еех, нека да има едно нещо дето да функционира ок в България!
Оси, прегръщам те, ще се радвам да се видим в родината!

Да, всъщност аз за това исках да си побъбрим... - доколко ви се срува рационално решението, да се прави ин-витро "зад (немска) граница"

Оси, не знам докъде успя да прочетеш... но примерно първата статия на мене започна да ми става интересна едва след 30-тия абзац   След следното:

"...Zu Hunderten pilgern deshalb deutsche Paare über die Grenze, nach Spanien oder Belgien, Tschechien oder Polen, England oder in die Slowakei..."

И пак бях с предразсъдъците, че знам достатъчно и имам мнение, ама нещо ме замислиха...

Ето, за да ви заинтригувам  :
"...Die Berlinerin Nadine S. entschied sich erst mit 37 Jahren, ein Kind bekommen zu wollen. Als sich auf natürlichem Wege nichts rührte, ging die Zahnärztin in ein anerkanntes Berliner Institut für Reproduktionsmedizin und ließ sich künstlich befruchten. Einmal, zweimal, dreimal, vergebens.

Vor dem sechsten Versuch - sie war mittlerweile 41 Jahre alt - eröffnete sie dem Klinikprofessor, dass sie es nun in den USA versuchen wolle. Warum denn das, habe der gefragt: "Fahren Sie doch nach Bregenz." Nadine S. war fassungslos. In all den fünf erfolglosen Jahren hatte ihr niemand gesagt, dass es im nahen Österreich viel leichter geht: "Weil sie an mir verdienen wollten", glaubt die Frau. Weil die Ärzte die Flucht ins Ausland nicht empfehlen dürfen, sagt der Gesetzgeber.

Wenig später saß Nadine S. in Bregenz am Bodensee. Professor Zech entnahm ihr 14 Eizellen und befruchtete alle im Reagenzglas. Nach zwei Tagen hatten sieben überlebt, nach fünf Tagen waren nur noch drei übrig, von denen ihr die Mediziner zwei einpflanzten. Eine Zelle entwickelte sich wunschgemäß: Neun Monate später gebar Nadine S. einen Sohn..."

Ах да, и още една интересна тема:
"[...] 'es gibt keine Belege für einen Zusammenhang zwischen psychischem Stress und Unfruchtbarkeit." Der Frust mit dem Babywunsch habe ebenso wenig Einfluss auf die Fruchtbarkeit wie eine schlechte Ehe oder eine schlimme Kindheit, "es sei denn, aus diesem Grund hat das Paar keinen Sex'. [...]

Ein Märchen sei es, dass Frauen genau dann schwanger würden, wenn sie ihren Kinderwunsch gerade aufgegeben hätten, etwa nach einer Adoption. "Gerade mal vier Prozent der Frauen haben solches Glück", sagt Wischmann. "Wenn Stress zur Unfruchtbarkeit führt, dann dürften im Krieg oder nach Vergewaltigungen keine Kinder geboren werden."...

И втората статия според мене също си струваше, да се прочете…

(Може би трябваше да преведа цитатите за онези, които искат да знаят за какво иде реч, а не разбират немски… но в момента нямам много време. Извинете! Затова и не мога да ви пиша мнението си - нямам време (в момента )

Мира, ами предварително се решава колко ще се върнат, останалите още преди да се развили отиват в канала, оглеждат тези които се делят добре и толкова, а ако искаш замразяваш.

Чандра, мен ме притеснява не толкова законите им, колкото небрежното им отношение повреме на процедура, бездушието, когато за n-ти път не успееш, без да се търси причина.

И това изречение на Надин:

"Weil sie an mir verdienen wollten"

Е за съжаление вярно.

Цитат на: Osiana в Март 11, 2009, 10:57:18 am

Съществува ограничени до три. По скоро връщат два, рядко три.

Тогава какъв е подходът на работа при повече от три ембриона, замразяване ли, или пък аритметика  при оплождането?
Не знаех, че в Германия нещата стоят точно така...

И аз се изненадах като прочетох, че не било позволено да се изхвърлят ембриони, защото това всъщност е некоректно написано...

Имам позната (34 годишна), която направи вече 2 опита в клиниката, в която сме и ние в момента (в Хамбург). И двата пъти имаше над 15 яйцеклетки. И двата пъти обаче след Polkörperdiagnostik избрали само по две яйцеклетки и след оплождане ги имплантирали.  Оказа се, че нямало какво да замрази, защото останалите били некачествени и ги изхвърлили... (?!)

Сега професора и на мене ми предложи това изследване (Polkörperdiagnostik), което не се плаща от касата и струва 1000 Евро... а аз още нямам мнение...

P.S. Между другото, нали знаете, че ако решите да опитате в България (или в друга европейска държава, както и в Швейцария), касата също поема половината от 3 опита (общо, все едно къде са правени)...

А тази диагностика, хм, се налага заради законите, да не се изхвърлят ембриони ли? Може би не разбирам достатъчно, но при достатъчен брой яйцеклетки, всичките иксирани, какво има да се проверява предварително, нали се вижда кои се развиват и кои не, т.е. 1000 евро пара в джоба на дофторите, за да угодят на законодателството?? Тя тая работа българска

"Weil die Ärzte die Flucht ins Ausland nicht empfehlen dürfen, sagt der Gesetzgeber." 
 
Тц Тц Тц...Такова , грозно и най-лошото, ЗАКОННО оправдание, за умишлено НЕинформиране  на хорицата . Лишават ги от най-ценното им и умишлено не им се казва,че в съседната държава, имат  по-голям шанс за успех ???
Тая работа и от българската по-зле.
  Въпреки,че "Надин", би могла да се информира малко по- добре за нещата и възможностите в другите държави в Европа. Хората явно вярват сляпо на докторите си и през ум не им минава, че онея премълчават ,полезни за тях неща...

Здравейте и от мен!

Чандра, благодаря за статиите! Аз съм ги чела и дори мисля, че ги имам на хартия.
Съгласна съм с Оси, че процедурите често протичат на конвейер. На мен ми пускаха хормони всеки път по време на стимулацията, но имунологични и генетични ми отказаха след един неуспешен опит (аз пък си ги направих в Бг, но не трябва да е така). И цветна снимка нямах.  И съм напълно съгласна, че в Бг успеваемостта е по-висока заради индивидуалния подход. За протокола - бременна съм след трансфер на замразени ембриони от първо икси в Германия. Исках първо да опитам тук, където живея, защото за процедура в Бг трябваше да си ползвам цялата отпуска, а при неуспешен опит трябваше да чакам до другата година. Но с оглед на финансите си бях запазила час и в Бг, който, за мое щастие, не ми се наложи да ползвам. Ако се стигне до още опити, просто няма да мога да си ги позволя тук, защото си поемаме всичко сами.

Иначе за статиите - проблемът е в този остарял закон и консервативните политици. Намирам за неразбираемо защо е забранена ПГД, както и донорството на яйцеклетки. Да не говорим за абсурда (според мен) донорът на сперма да няма право да остане анонимен и някой ден детето да може да го намери.    Броят на върнатите ембриони също е ограничен - два пресни и три, ако са били замразени, при жени до 35 г. Над тази възраст с по един повече. За изхвърлени ембриони не мога да се оплача, но в закона пише, че е забранено. Селектирането на ембриони също е забранено - всички делящи се трябва да се върнат. Редукцията е забранена. Отношението на здравната каса е абсурдно за една от най-големите и могъщи икономически европейски държави - поема 50 % от процедурите. И много хора спират след третата, ако могат и толкова да си позволят. И са прави да се чувстват ощетени от здравната реформа през 2004 г., до която се поемаха 4 опита напълно. Несключилите брак двойки нямат право на помощ от здравната каса. Все едно те не плащат данъци и техните деца няма да го правят. Дано семейната министърка постигне нещо в насоката за по-голямо участие на касата в процедурите!

А тази диагностика, хм, се налага заради законите, да не се изхвърлят ембриони ли? Може би не разбирам достатъчно, но при достатъчен брой яйцеклетки, всичките иксирани, какво има да се проверява предварително, нали се вижда кои се развиват и кои не, т.е. 1000 евро пара в джоба на дофторите, за да угодят на законодателството?? Тя тая работа българска

...
Съгласна съм с Оси, че процедурите често протичат на конвейер. На мен ми пускаха хормони всеки път по време на стимулацията, но имунологични и генетични ми отказаха след един неуспешен опит (аз пък си ги направих в Бг, но не трябва да е така). И цветна снимка нямах.  И съм напълно съгласна, че в Бг успеваемостта е по-висока заради индивидуалния подход...

Хм... Много ме замислихте, момичета!


На мене ми направиха някакви там изследвания и установиха леко намалена функция на щитовидната жлеза. Получих едно писмо с рецепта, направление за радиолог и обяснение, как да пия лекарствата (което не пречи, да си ги имат тези писма готови в компютъра)... А след като пратих резултатите от радиолога и се обадих по телефона на клиниката, за да говоря с професора за тях (понеже радиолога каза, че щит.жлеза си ми е ок и според него не съм за лекарства), сестрата ми каза, да си пия хапчетата и че нямало нужда, да говоря с него... И така де, сега си ги пия... Вие ми се леко свят, а не знам, дали се дължи на тях... Ама както и да е...

Блу скай, тайна ли е, къде прави опитите?

Не е тайна, Чандра, но е доста далече от теб. Ти май беше в Хамбург по мои спомени.

http://www.kinderwunsch-trier.de/

Блу Скай,
благодаря ти за отговора! (Вярно, че ми е далечко тази клиника  )

Желая ти лека бременност до края, здраво бебче, много радости и

Благодаря за пожеланията! И скоро всички да ме последвате! 

Здравейте момичета, и аз съм една от вас. Българка в Германия. Моето ходене по мъките с Ин Витро започна преди повече от две години. Да ви кажа честно точно поради всички тези прични от статията в Spiegel, въобще се отказах да започна с опитите в Германия.
Действам направо в родината. За информация на всички, тъй като минах лично през мъките с немската бюрокрация и здравна каса. Ако решите да правите опитите в БГ направо забравете за покриване на каквито и да било от разходи от немските здравни каси. Може би с частните нещата не са така...
При мен се наложи да преведа сума ти документи, изследвания, атестат от лекаря, абсурден протокол, че аз и съпругът ми сме способни да имаме деца (и това за Ин Витро?!!!!). Всичко през заклет преводач тук.
След цялото това тичане и събиране на документи, получих бездушно писмо, че нямам основание да правя опит в друга ЕU страна и здравната каса няма да покрие абсолютно нищо. Аз съм от 6 години немски гражданин и си плащам там доста солени здравни осигуровки (към DAK).

Тук има много добри лекари, подходът е индивидуален и успеваемостта наистина е по-висока. 
Моят съвет е, ако имате възможност да се пробва тук, а не в Германия.

Успех на всички и съм насреща, ако имате въпроси.

… Действам направо в родината. За информация на всички, тъй като минах лично през мъките с немската бюрокрация и здравна каса. Ако решите да правите опитите в БГ направо забравете за покриване на каквито и да било от разходи от немските здравни каси. Може би с частните нещата не са така...
При мен се наложи да преведа сума ти документи, изследвания, атестат от лекаря, абсурден протокол, че аз и съпругът ми сме способни да имаме деца (и това за Ин Витро?!!!!). Всичко през заклет преводач тук.
След цялото това тичане и събиране на документи, получих бездушно писмо, че нямам основание да правя опит в друга ЕU страна и здравната каса няма да покрие абсолютно нищо. Аз съм от 6 години немски гражданин и си плащам там доста солени здравни осигуровки (към DAK).
… Успех на всички и съм насреща, ако имате въпроси.

Ама те трябва да са много тъпи, да ти отказват да правиш ин-витрото в България, след като в крайна сметка и на тях им е по-евтино…

Aз доколкото разбрах, всякакви изследвания и атестати могат да се направят в Германия и след като е доказано, че двойката е за ин-витро/икси, се взема предварително (!) един Kostenvoranschlag от немска клиника  и един от българска, представят се на касата с молба за разрешение, да се направи опита (примерно) в България по финансови причини… и чак след това се тръгва зад граница.

Не знам защо, но аз все още имам някакви задръжки по отношение на България... И в България чета за ин-витро „на конвейр”,  ненаправени изследвания (май точно в "Зачатие" пишеше, че на едно семейство се провалила процедурата заради хепатит?!?!), избиране на по-млади пациентки, за да не се развали статистиката на клиниката… Ама знам ли, утре какво ще мисля…  

Исках да ви попитам, запознати ли сте с тази Polkörperdiagnostik и  според вас има ли смисъл от нея?

Прегръщам ви всички!
Хубав ден!

За пореден път се убеждавам, че и в Германия има лекари печалбари. След като прочетох всички коментари по темата виждам, че съм имала голям късмет и съм попаднала в добра клиника. ОтноШението е перфектно, генетични ми направиха оЩе при първото представяне в клиниката, хормоните и при трите ми инсеминации ги иzследваха поне по 4 пъти. Днес прочетох, че правят и трансфер на бластоцити на 5 ден. И определено нямам чувството, че се работи на конвейр. 

Когато а3 правих моите опити, общо 8, 3а справка на новите момичета, които пишат от скоро в 3ачатие, също много се чудих къде е по_добре и по_евтино и т.н.
Нещата са почти еднакви, както в БГ, така и в ДЕ. Важното е да попаднете на точния лекар. На добрия лекар. Не смених клиниката, но и а3 много дълго умувах. А3, или ние всички успяхме с 8 опит. Общо 6 ми пое касата наполовина. Тогава в БГ не се поемаше от касата. Опитът струваше толкова, колкото плащах тук в ДЕ половината. Можех да си го по3воля, но лошото отношение по телефона с д_р Маркова от Варна ме спря. Вярно е, че са много строги и стриктни 3аконите тук, но отношението на екипа към пациента беше много сърдечно. Благодарение на тях и 3ачатие, ра3бира се, се радваме на момченцето ни, което след 10 дни ще стане на 1 годинка 
Правихме много и3следвания, както и активна имуни3ация.
Толкова добро отношение, лекар_пациент, едва ли бих могла да получа другаде.

Здравейте,
Имам два неуспешни опиа в ДЕ.Аз бях само един номер,никакво лично отношение.Дори на кожен лекар съм се увствала по добре.Първи опит 3 яйцеклетки 1 плодена разделена на 6/неуспешен.Втори опит 8 яйцеклетки 2 оплодени??? разделени на 3 ден на 4-неуспешен естествено.И питам и сега какво(по тел.със сестрата)а тя ми казва ами обадете се когато решите за следващия опит.Искам да говоря с лекаря,няма часове????правя скандал и получавам час.Диагнозата некачествени яйцеклетки.Те разбрали още на първия опит ама решили да го премълчат.Ако не бях нахалствала сигурно и на втория щяха да го премълчат.....
  Сега съм бременна в 12 седмица с близнаци от донорски яйцеклетки благодарение на екипа на д-р АЛЕКСАНДРОВ и екипа му в АГ Варна.Един прекрасен човек и чаровник на когото винаги ще се покланям за професионализма му и отношението му към хората.Поклон и на най добрата ми приятелка която се подложи на стимулация само заради мен,защото искаше и аз да знам какво е да имаш съкровища в къщи.

Честита бременност, elist. И здрави бебета след няколко месеца.

Момичета, моят съвет, от опит е: ако имате възможност, правете опити в България. Аз много съжалявам, че не направих опит в Бг и пропилях всичките си шансове тук. Ако знаех какво ще се случи и ако знаех предварително за отношението и ниската успеваемост тук (DЕ), нямаше да се подложа дори на една единствена стимулация.