Здравейте коремчета, да ви се похваля, онзи ден бях на преглед казаха ми пола на бебчетата, ще си имаме момченце и момиченце!! Изключително сме щастливи! Дай Боже всичко да е наред и напролет да се радваме на едни прекрасни бебчета!

усмивката,знам какво е чувството да ти кажат че чакаш син и дьщеря,аз лично не можах да се сдьржа и се разревах от щастие,после още дьлго време неможех да повярвам че всичко това ми се случва,даже мьжа ми не искаше да купуваме нищо в розово и синьо докато втори пьт не потвьрди доктора,но с моето огромно доверие на Александров и с майчинското си чувство бях сигурна че не е сбьркал:)))

Здравейте, мили момичета ! И аз се присъединявам към вашата темичка! В 20 ГС съм и очакваме момченце и момиченце! Бихте ли споделили каква е цената на теста за преждевременно раждане-фетален фибронектин при д-р Сигридов?! На мен също ми предложи да направим такъв. Вие в коя ГС го направихте?

Здравей,и добре дошла в темичката .
Този тест при д-р Сигридов струва 65 лв.и става за около 10 мин. докато ти прави прегледа на видеозон .
Лично аз го направих в 28 г.с.,можеше и 26 г.с. но аз не бях подготвена .
Следващата седмица сме отново на преглед ,може би последният ни при него и незнам дали ще се наложи нов тест ,но ще разберем с мъжа ми на място ако док. каже ще го повторим ,въпреки че ми каза последния път че няма да раждам скоро ,дори че ще си откарам до след Нова Година.
Да не стане объркване теста + прегледа = 95лв.(65+30)
 

malkave6tiza ,благодаря ти за отговора! Ще трябва да го направя!

На мен д-р Сигридов ми каза още в 12г.с., че бебетата са момче и момиче. Радвам се, но най-вече, че са добре, не съм имала очаквания за пол, беше ми безразлично.
На мен тест не са ми предлагали. Но за сметка на това д-р Сигридов ми каза, че е добре да направя инжекция с анти д глобулин, нещо такова се казваше, в 28г.с. след 3-тото изследване за антитела, т.к. съм с Rh "-", ако и тогава изследването е отрицателно. Доколкото разбрах е 160лв инжекцията.
Иначе съм на преглед на 14.01, тогава ще съм в края на 27г.с. Времето много бързо минава

Еххх и аз да се цопна в двойната тема 

ОК, тука пиша.......
Добре де, обяснете ми го това хранене с шише на двете деца едновременно и гушнати заедно!
Вярно е че не съм изчела всичко, ама... аз съм пробвала с подръчни материали... и възглавници и какво ли не. Да отбележа и че съм ги кърмила едновременно когато имах кърма.

.........Но теб май повече те устройва израза "едното ревнува от другото", отколкото "детето има нужда от майка си да го гушка"...

mimi 26 ... аз точно "детето иска гуш" ми беше идеята за ревността във въпросният първи пост.
Аз не че съм се обидила на някого за мнението, аз за това питам, че да разбера къде бъркам. Просто ми се стори нападателно използването на думата "абсурд", при положение че давам всичко от себе си, и че ми се вменява вина.
Иначе съм отворна за критика и винаги признавам когато греша.

Котараната, аз хранех и тримата едновременно наредени на леглото. С двете си ръце държах шишетата на двамата, които най-много шаваха а на третия го подпирах с одеало, хавлия, възглавничка, кавото имах под ръка. Не съм ги гушкала докато ядяха едновременно, нямаше как.
Гледай децата да са нахранени, да ги гушкаш може и след това:) Не, че не го знаеш:)

Убедена съм, че даваш най-доброто от себе си за тях затова няма защо да мислиш дори за вина или подобни неща.

Слагах единия от едната си страна с глава към краката ми а другият от другата страна по същия начин и така им държах шишетата. Понякога подпирах и главичките им с краката си за да не се въртят много.

И още нещо. Аз оставях бебетата да се хранят сами с подпрени шишета през деня, като използвах да върша още нещо дори и извън стаята им. Подслушвах ги на бебефона, някой да не се задави. Може да е черна точка в ролята ми на майка, но нямаше как:) Денонощието е само 24 часа за съжаление:)))))

Цитат на: Lisko в Февруари 16, 2012, 16:07:17 pm

С двете си ръце държах шишетата на двамата, които най-много шаваха а на третия го подпирах с одеало, хавлия, възглавничка, кавото имах под ръка. Не съм ги гушкала докато ядяха едновременно, нямаше как.

Еми и аз така ги хранех /в минало време защото Пламенка продължава да не яде/. Или едната гушната , другата на краката ми и шишетата.... с каквото мога да подпра. Защо тогава да е абсурдно? Да ви кажа... ще ме разплачете. Аз просто искам да накарам детето си да яде!

Чакай сега? за какво ще те разплакваме??? Не съм прочела, че така си правила и давам съвет с най-добри чувства и разбиране. И напротив, не мисля, че е абсурдно. И на челна стойка да ги храниш пак бих те разбрала ако това е начина твоите деца да се хранят и на теб ти е удобно.

Дано малката преодолее този период.

Всъщност mimi26 коментира като абсурдно поведението ми по време на хранене на децата в друг мой пост /не знам дали не беше и в друга тема, грешката е моя че не открих къде точно да си задам въпроса/. Та там аз обясних на друг участник в спора как ги храня: на едно канапе, пригодено с възглавници и т.н. и докато те ядяха, понеже още бяха много мънички и не мърдаха, аз им давах шишетата /с одеалце/ и примерно им сгъвах дрехите, в повечето случаи обаче четях книги за отглеждане на деца, и седях до тях.

И да ми скочите сега, абсурд е да си правиш нещо, докато детето яде, а ти да хвърляш око. Това е момента, в който това дете трябва да се чувства защитено и спокойно и уютно. А какъв по-голям уют от прегръдката на мама. Но това не е ревност, това е нужда от топлина...

............аз тръгвам да се "оправдавам" защо ми се налага така да ги храня, след което

kotaranata , има начини за хранене едновременно дори на толкова малки бебета.

И когато аз попитам как става този номер, с идеята, че явно аз не съм намерила начина хем да ги гуша, хем да ги храня...се оказва...че аз точно това правя, само дето си спестявам понякога 15 мин. от времето. И т.к. и без друго се чувствам безпомощна пред проблема с яденето... ми дойде в повече и усетих упрек към поведението ми. Всъщност приех като упрек че ги храня еди как си, а не че си позволявам да гладя докато ядат.
Е как да не се разстроя, то стана всичко от Развален телефон.
Lisko, аз даже в теб виждам опора, не казвам че ти ме разплакваш.

kotaranata, уморена си, изнервена си. Разбирам те, децата са ти съвсем малки и още само можеш да гадаеш какво искат. Сигурна съм, че никой не е искал да те нападне лично или пък да те накара да се почувстваш зле. Знам,че се стараеш.
Напротив, аз не разбирам кой знае колко от дълбокомислени и многословни тези относно психчното развитие и съзнание. Споделих ти с цел да не си товариш деня и с мисли за ревност у близнака, от която обезателно следва вина у теб.
Ревността идва с времето и  основно сравнението на децата я подклажда. Важно е да обърнеш внимание на околните ти и да не го правят.
Моите сега са на етап, в който все ме питат защо другите хора нямат близнаци? Как така се е родило само едно дете? Много ми е трудно да го обясня, но за тях да са двама си е съвсем естествено и нормално.
За храненето - аз имах доста плах опит, кърмих до към 5-6 месец. Децата сами се отбиха, кърмата ми беше малко и дохранвах още от родилния дом. Така да се каже хранех с АМ, дохранвах с кърма . В началото бяхме на режим през час. Тоест ако единия храня в 9, другият има ред в 10. Започвах с първия, който прореве сутринта. Но това беше ужасно изтощително, защото нямах време за нищо, освен да храня, мия, преобувам. Някъде към края на третия месец вече децата започнаха да будуват по-често и режимът ми тотално се пропука. Тогава осъзнах, че няма как интимно да се храним само двама, та започнах да храня едновременно. Или поставени с главички на крака ми или легнали на едната ми ръка, с другата балансирах шишетата.
Като позаякнаха, а и тези методи не бяха вече приложими, защото шаваха и се извъртаха - приложих метода с възглавницата. Твърда възглавница, децата едно до друго и едновременно храня с шишета. Няма тази интимност, но имаш визуален контакт с децата през цялото време, а това е важно за тях.

 
сега вече разбрах:) навързах нещата:)

Но няма да се разстройваш.

Аз съм сигурна, че в много неща съм бъркала при гледането на децата и на моменти не съм давала най-доброто от себе си за тях, защото не са ми оставали сили и нерви. Е, донякъде съм си простила:)

Мими ми е много добър приятел и много ми е помагала и давала съвети, но това не пречи да мислим различно:) Но и заради тебе ще и скоча като я видя скоро:)
Така е, общуваме виртуално, понякога приемаме нещата доста лично или пък написаното ни звучи много лошо но ти направи както усещаш най-добре за децата и най-щадящо и лесно за себе си (малко несъпоставими са двете ама понякога се получава)
Ще чакам да се похвалиш скоро, че сте преминали и това изпитание.

Лисе, нямам търпение да ми скочиш 
Сега, Котараната, никой никого не напада, написах си мнението, написах и защо мисля така, никъде в предните ти постове не прочетох това, което обясняваш сега, а видях това: "съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго" и това: "аз им давам шишетата, те папат, а аз стоя до тях, гледам ги как ядат и... гладя дрешки примерно". Незнам какво друго мога да си помисля... Само ти си знаеш ежедневието, ние си създаваме представите от написаното.
Като реве още при поставянето в поза за хранене, смени позата, лиши се от 15-те мин., защото реално спестяваш много повече - нерви, а те не се измерват с времето.
Аз ги хранех с шишетата в пози за кърмене на близнаци, но вместо гърда, давах шише. Така ми беше и най-удобно, когато направиха бойкот с кърменето и трябваше по най-бързия начин като се поунесат да сменя шишето с гърда без да ги разбутвам.
Гледането на дете, още повече на деца не е цветя и рози никога, нормално е да има стрес, болка и умора, но в крайна сметка ние сме майките, трябва да стискаме зъби и да действаме, с времето става по-леко.
Вера, добре, че моите не са се сетили да ме питат още за това, че наистина незнам и аз какво ще обяснявам. Ние сега след една показана моя снимка като бременна са на етап да ме събличат във всеки един момент да гледали къде са били преди да станат бебета  Сутрин докато съм по ношница още залягат по земята да надничат под нея 

Сутрин докато съм по ношница още залягат по земята да надничат под нея  

Ех, че ме разсмя Представям си колко е забавно у вас
Явно не съм само аз с чувство за вина, когато става въпрос за децата.. Ние ако се храним без таткото(или бабата,когато всеки държи по едно бебе) се слагаме на възглавница - пред мен, като аз им държа шишетата. Гадно ми е, че не мога да ги държа и да ги храня, но пък им говоооооря Все си намирам да си бъбря за нещо и така се забавляваме като се храним
Още не смея да им подпирам шишетата, те сами да се хранят..Не знам дали и кога ще се престраша.
На мен лично, най-ми е гадно, когато държа единия близнак, а другия си е в леглото. Понякога вечер се налага ( зависи кой иска да ме държи будна) и направо се разкъсвам. Все си мисля, че разбират и може би ревнуват..

Все си мисля, че разбират и може би ревнуват..

E, това е в състояние да смаже още повече тежкото ежедневие. Хайде няма нужда! Не се товари.
Днес младежът излиза сам с баща си. Девойката унила, питам я дали тя иска да излиза с татко си. "Не, мъчно ми е за братчето".
Ревност има. Няма как, но при децата не е толкова с цел избутване на другия, а изискване на внимание и стремеж да не останеш незабелязан.

А на мен никога не са ми минавали такива мисли през главата, че може да има ревност между тях. Иначе ги хранех с подпряни шишета от момента, в който ме светнаха как става номера. Те си се храниха така дори по-добре, отколкото аз като ги държаш - цокнат, дремнат, цокнат, дремнат и готово .
Котарана, когато ми е било трудно винаги си казвах "период е, ще мине и това" .

ехехе... mimi26 и Lisko... не се карайте че да не ни затворят и тази тема  шегувам се разбира се.
Вижте, аз не се сърдя на вас, по скоро на себе си, защото наистина ми се иска да ги гушкам докато ядат. А относно писаното по- долу... Аз през цялото време се опитвах да обясня образно как се храним и как се страхувам че може би аз нещо съм й направила /например съм я изгорила или пък ревнува, защото гушкам другата/.Няма да започваме дискусията за "ревността", нали Та в този си стремеж някъде бях написала как им давам шишетата за да ядат /аз правя нещо- чета, гледам ги/ а те ядат сами. Мислех си дори че Пламенка може би иска "гуш" а не възглавница и за това се сърди. После *vera написа

"Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго."
Аз ей това не го разбрах?

и аз тръгнах да обяснявам, защото мислех че ме питат за техничексата част /не знам за какво питаше тя/ и за да обясня че са ми свободни ръцете дадох пример с "гладене докато ядат", и когато mimi26 се намеси с "абсурдното  хранене на децата по този начин", аз все още си мислех за техническата част, и въобще не съобразих, че тя говори за това, че аз правя нещо друго.

И така...всички ви намесих , знам че няма как да знаете какво правя по цял ден, ама знаете и вие че когато ежедневието ти е само и единствено децата, света се преобръща и ви се струва че всеки знае и е длъжен да знае твоята съдба.

А за храненето....да ви кажа.... сега Искра си изяжда шишето, оставям я да си играе с каквото може, вземам Пламенка и започваме да обикаляме из къщата, всяка стая си има нещо "странно", което заслужава да бъде изследвано с поглед, но... стаите свършиха... Вече й слагам пюре в млякото, за да сменя вкуса. Не знам, може да е като майка си и да не обича мляко. За сега удържаме фронта, макар й да яде по- малко и за сметка на нервичките ми, но по съвет на педи-то гледам да не я насилвам, да й давам в определените часове, да я излъжа с вкусовете, сменихме пак АМ.
А как ми е мъчно когато гледам едното как папка, а другото как се смее и плюе...

Иначе съм станала СУПЕР МАМА- нося и двете, когато ми се строи че искат това, мога дори да заключа вратата с крак. Добре че вече са по здравички, иначе преди месец, когато се гънеха като парцалени кукли беше... Ама нали за това сме майки, за да се справяме със всичко. Дано наистина да е временно... и искам вече да ядат човешка храна!