Е бреее,голяма  е станала тук
Вярвам на д-р Сигридов на сто процента.
Каза мом4е и моми4е последния път.Ина4е преди това беше под въпрс за две мъжки,
Аз се борех за две моми за снахи на Мими,но хайде
Живи и здрави да ги докараме на бял свят и ще говорим пак

аааа момичета не ме стряскайте така с пола на бебоците,хихихих....аз така вече да сьм се настроила за момиче и момче,даже започнах да се заглеждам и за разни покупки:))) Иньче бяхме на преглед преди лександров и той започна прегледа"момченцето това,момиченцето онова....и се спира в следващия момент и вика:абе хора аз предния пьт пола казах ли ви,защото чакате момче и момиче" и аз така да си отдьхнах,че потвьрди сьщото,а аз на него определено му вярвам. Само се притесних малко като ми каза че в главата на момченцето вижда две кистички,които били нормално да се появят в тези седмици,и кьм 26-та от самосебе си изчезвали,дано да е така че се притесних.А при момиченцето нямало,на някоя от вас казвали ли са и за такива кистички,аз му вярвам на доктора че не е нещо сериозно,но пусто му сьрце неможе да не се притеснява.

спокойно, при Чуспито се видя кистичка при бебо....но след няколко седмици изчезна, много често се случвало,не се притеснявай....на следващия преглед вече няма да я има...

marigri, да не би някой нерв да е прищипало бебето? Иначе мен много ме боляха червата вляво и вдясно ниско долу.
Вали, пропуснала съм прекрасната новина. Честито! Щом Сигридов е казал, че ще са момче и момиче, така ще е.  На мен още в 14 г.с. каза, че са две моми, в 17 г.с. беше вече категоричен на 100%.
fifonqk, много често се случва това с кистичките. Обикновено изчезват след определена гестационна възраст, но нека ги следят.

За запека - киви на гладно, чаша хладка вода с мед на гладно рано сутрин. Иначе от лекаствата - Дуфалак.

Мануално ми прегледаха шийката еднократно - в 12 г.с. д-р Стаменов искаше да провери има ли нужда от серклаж. После д-р Сигридов я мереше с коремния ехограф при всеки преглед, само при последния преглед не можа да види добре и ме прегледа с вагиналната сонда. Хубаво е да се следи редовно, защото тежестта върху нея е голяма, особено от 6ти месец нататък и може бързо да се получи скъсяване и разкритие.

 По повод шийката и на мен д-р Михова ми каза,че този орган е много динамичен и промени могат да настъпят дори за 6 ,7 часа...Така че ,да ,трябва да се наблюдава и дори доктора да забрави, вие му напомнете

                    ЧЕСТИТ 8 МАРТ

Да, аз съм майка, и понякога сменям очната линия с тъмни кръгове, изправената коса с кок или опашка, нощните купони със среднощна смяна на пелени и кърмене, модерните дамски чанти с чанти за бебешки неща. Аз съм майка и не ме интересува нищо от това, което трябваше да оставя за удовлетворението и любовта от едно "много те обичам, мамо". 

Момичета, кажете как се справяте.

На сестра ми момченцата са на пет месеца, и от един месец и половина е такова мрънкане, искат да са непрекъснато на ръце.Това както и да е.

Но ако им се спи и не са приспани навреме, започва здраво крещене и такъв истеричен рев, продължително, чак на моменти човек се стряска, до крайно изтощение.

Как се справяте вие, това период ли е, може би си зависи от децата, но как е при вас приспиването?

Момичета, кажете как се справяте.

На сестра ми момченцата са на пет месеца, и от един месец и половина е такова мрънкане, искат да са непрекъснато на ръце.Това както и да е.

Силве, със сигурност не е както и да е. Както си го направи сестра ти ще е и обикновено роднини, приятели все искат "да помогнат" и да ги подържат на ръце". Аз не давах на никой до към 10 месеца. Може да ви се струва крайно но така си спестих много "тревоги". Гушках ги и ги държахме аз или баща им, когато плачат или когато има един събуден. Децата не свикнаха да са на ръце.

Но ако им се спи и не са приспани навреме, започва здраво крещене и такъв истеричен рев, продължително, чак на моменти човек се стряска, до крайно изтощение.

Как се справяте вие, това период ли е, може би си зависи от децата, но как е при вас приспиването?

За приспиването и сега е така. Когато им се спи много и нарушим режима поради някаква причина са много криви и ревливи. Затова организацията не трябва да се нарушава:)и робота Мама да е стриктен:) Период би бил ако не помагаме да стане навик.
Когато бяха малки инцидентно съм ги преспивала на ръце, инъче ги оставях сами да заспиват или им пеех, галех по гръбчетата. И едно вълшебство, което Beast ми каза:) С пръст галиш бузките, челото,брадичката -лицето на детето все едно рисуваш по него. Толкова много ги успокоява това. И сега продължаваме с това когато са неспокойни. Никол и Дани много обичат. Алекс е малко под въпрос:)
Сега вече немогат да заспят през деня сами и ги приспивам на ръце, но вечер си заспиват сами.
Пожелай търпение на сестра си и да остави децата да я учат какво и как да прави. Каквото и да ти кажем ние може да не действа при тях.

......
Само се притесних малко като ми каза че в главата на момченцето вижда две кистички,които били нормално да се появят в тези седмици,и кьм 26-та от самосебе си изчезвали,дано да е така че се притесних.А при момиченцето нямало,на някоя от вас казвали ли са и за такива кистички,аз му вярвам на доктора че не е нещо сериозно,но пусто му сьрце неможе да не се притеснява.

Аз имах същото притеснение - при поредния преглед /мисля, че към 18г.с./ Д-р Сигридов видя кистичка на главата на Камен. Обясни ми, че по всяка вероятност ще изчезне, но това не ме успокояваше. Предполагам и теб. Действително след около месец вече не се виждаше при прегледа с ехограф. След раждането се визуализираше лека издатинка на главичката на Ками. Неонатолозите от МД-Сф още на втория ден направиха консултация с неврохирург - всичко бе ок. Сега, след като косичката му израства и се сгъстява се вижда още леко по-обилно окосмяване на мястото, около 2 см в диаметър. Това да е проблема. Изцяло външно си е и няма връзка с нищо жизненоважно. Козметичен дефект.

Лиско е адски права. Всяко нарушаване на режима прави децата кисели и мрънкащи.
Силве, един съвет - внимавайте с носенето на ръце. След отминаване на коликите настъпва един малко по-спокоен период за децата, поне до зъбчетата. Наистина тогава е моментът да се наложи някаква по своя род "дисциплина". Аз отчитам моя грешка при едно от децата - при Мина. Тя беше с най-тежки колики, гушках си я малко повече от другите, тя беше и доста по-мъничка на килограми.... и така се докарах хубаво за известно време. Сега е по-различно, защото тя има свободата да се движи - пълзи здраво, изправя се и сяда, обикаля права леглото си и се кефи. Стана малко по-самостоятелна. С Камен и Стоя нямам проблем в това отношение.
Относно приспиването - спят по едно и също време. За което обаче се приспиваме през деня на ръце. Един е в ръцете ми, вторият е в люлката и люлея с 1/2 крак или 1/2 ръка, а третият, най-спокойния в този момент се забавлява с нещо сам. Абе... цирк.

Включвам се относно режима и приспиването на децата.
При нас в началото беше трудно да се каже, че имаме някакъв режим - общо взето все се ядеше...От няколко месеца обаче вече мога да кажа, че децата имат режим и всеки ден се знае кога трябва да се спи преди обяд, кога да се хапва...Така е доста по-лесно, да знаете! Моите са като часовници в това отношение. Преди обяд имат един хубав сън, но за съжаление следобед рядко спят и ако се случи то е за не повече от 30 мин.
За приспиването - децата ми все още успяват да заспиват сами, хранейки се с мляко /шшишетата подпрени на хавлийки/. Нямате представа това колко ме улеснява - така сме с приспиването през деня и вечерта след къпането! Слава Богу, че не съм ги научила да заспиват на ръце, люлеейки ги, защото както оставам сама отвреме навреме не се виждам. Ако зависеше от свекървата обаче, вече да ги е научила да заспиват на ръце. Затова действайте сами, аз поне успявам. Незнам, може би е до организация, до характер на самите деца...моите са много спокойни. В началото дори само Лора имаше леки колики и това беше.

Аз искам да питам мамите на вече поизрастналите дечица - откога спряхте да се нуждаете от помощ при излизането навън? Това мен ме мъчи най-много, защото когато съм с мъжа ми е ОК, ама със свекървата или свекъра някакси не ми върви разходката....

Сигурно с 3 ви е много трудно да излизате на разходка. Аз винаги съм излизала сама, просто нямаше кой да ми помага, но с 3 ако бях, незнам...

включвам се за държането на ръце , моите от малки сами си заспиваха и никога не сме ги приспивали на ръце , обаче от месец и половина е едно гушене,друсане,наваксват си явно ,нямаме никакъв режим,яде си кой когато си иска.

Кристи, хубаво е, че и през деня заспиват сами, При нас беше така до към 9-ия месец. после вече стана невъзможно. Сега приспивам подред а реда е както дойде:) който хвана пръв.

За излизането...сега ми е по-трудно отколкото като бяха по-малки. Преди свалях един по един в количката, когато бяхме с влака и после навънка. но сега немога да разпъна количката във входа защото после неможем да излезем. Затова или някой ми помага или ги свалям пак един по един в колата, връзвам в столчетата, заключвам колата и се качвам за следващия, който се дере с цяло гърло:) Неудобно е и ме втриса 5 пъти докато тръгнем с количката но е само за 10 минути:)))))))
Предполагам когато станат по стабилни с вървенето ще можем да слизаме заедно по стълбите макар и за около 30 минути:))))
Кристи с една количка ли сте или с 2?

Аз докато проходят стабилно ги свалях с кошниците. Първо количката, после тях (после я оставях сгъната в колата и свалях само тях, като се разхождахме оставях кошниците в колата, после моторите  ). 100 пъти се препотявах, докато тръгнем. Вече е мнооого лесно.
За заспиването - приспивахме се с люляне в кошарите/кошниците с музика от телефона. Имало е инциденти и на ръце, но ако се стигнеше до там, лягах на спалнята и гушках - двамата от двете страни (така се и кърмехме след 5-6месец).

Лиско, с две колички сме - едната е двойна, другата единична. Много е гадно да зависиш от някой, още повече че само мъжа ми е шофьор....

Я кажете как се справяте с желанието на свекървите да ...помагат? При мен е истинска напаст майката на мъжа ми - дето се вика вратата не мога да си затворя от ния, не се съобразява дори когато имам гости и тогава виси при мен, независимо че нямам нужда от помощта й. Правих й няколко скандала, защото нервите ми не издържаха, но след няколко дни все едно нищо не е било и започва старата песен на нов глас...Много ми е трудно да се оправям с нея, прекалено много иска да ми помага, та чак дразни!

Кристи, хубаво е, че и през деня заспиват сами, При нас беше така до към 9-ия месец. после вече стана невъзможно. Сега приспивам подред а реда е както дойде:) който хвана пръв.

За излизането...сега ми е по-трудно отколкото като бяха по-малки. Преди свалях един по един в количката, когато бяхме с влака и после навънка. но сега немога да разпъна количката във входа защото после неможем да излезем. Затова или някой ми помага или ги свалям пак един по един в колата, връзвам в столчетата, заключвам колата и се качвам за следващия, който се дере с цяло гърло:) Неудобно е и ме втриса 5 пъти докато тръгнем с количката но е само за 10 минути:)))))))
Предполагам когато станат по стабилни с вървенето ще можем да слизаме заедно по стълбите макар и за около 30 минути:))))
Кристи с една количка ли сте или с 2?

Малеееее,пупупу,да са здрави и засмени и яко дупе на мама
Лиско,ми ще си правите разходката във входа

Лиско, с две колички сме - едната е двойна, другата единична. Много е гадно да зависиш от някой, още повече че само мъжа ми е шофьор....

Я кажете как се справяте с желанието на свекървите да ...помагат? При мен е истинска напаст майката на мъжа ми - дето се вика вратата не мога да си затворя от ния, не се съобразява дори когато имам гости и тогава виси при мен, независимо че нямам нужда от помощта й. Правих й няколко скандала, защото нервите ми не издържаха, но след няколко дни все едно нищо не е било и започва старата песен на нов глас...Много ми е трудно да се оправям с нея, прекалено много иска да ми помага, та чак дразни!

Да, аз затова и исках количката да е една и да ми е по-трудно но да не се съобразявам с никой освен с децата.

За свекървите, все едно за моята говориш:) И аз правех скандали и аз виках когато не ми издържаха нервите но не помагаше. Един ден я извиках и и казах, че ако поне малко я интересува внуците и да са добре да щади мен защото тя може да им е баба ама аз съм им майка и преценката за всичко, дори да не е правилно понякога е моя. Бях много директна и щом на мен ми беше неприятен разговора със сигурност е бил и за нея. Помолих да не ми се бърка и да ме остави аз да поискам помоща и когато имам нужда, в противен случай ще я игнорирам умишлено и от това никой няма да има полза. Питах я иска ли да ме види рухнала и неспособна да се грижа за децата си, защото като ме изнервя и прави всичко през главата ми аз си го изкарвам на децата или не съм пълноценна. Казах и, че имам нужда да бъда сама с децата си. Имаше полза. Спря.
От месец ми помага много. За първи път от 7 години съм спокойна, че живее на 100 метра от нас и знам, че ако се наложи мога да и се обадя и да стои при децата. И тя стои. Те пък много обичат да играят с нея и се изморяват дотолкова, че да заспиват по земята:) Точно това съм искала винаги, да имам в нейно лице опора и човек на който мога да разчитам при нужда. Понякога ми е страшно да съм сама и да ангажирам непрекъснато приятелки да стоят при децата ми. Слава богу, децата вече имат една добра и забавна баба. Предполагам на нея също и е приятно сегашното положение. личи си, че е така. а откакто и ми готви по 2 пъти в седмицата е съвсем щастлива:)))))))Е, отне ни почти 7 години но важното е, че започнахме пътви клас заедно и се учим една от друга. Не всичко ще е идеално но основното изгладихме.
От всичко написано, съветът ми е, седни и и кажи какво искаш без заобикалки и опит да си толерантна. Не щади нея или мъжа си за твоя или на децата сметка. Ще отнеме време но ще се променят нещата. Ако има желание и от двете страни съм убедена в това.

Lisko,KRISTI,Tsvetiii така ви се радвам и с голям интерес чета постовете ви .
Аз съм с две деца и започнах да се справям сама когато бяха на 10 месеца. До преди това ядяха едновременно, но спяха по различно време и то винаги с люлеене или на ръце. Все ми беше жал като ревяха и си ходех с една прабаба. Но вече ми се прииска да съм самостоятелна и да си водя разговори с майките спокойно... и един ден ги оставих сами в креватчетата..... и те взеха че заспаха със съвсем леко мрънкане  . От тогава ми е много лесно, даже и ги оставям да си поиграят преди сън в леглата.Ааа от два дни съм им махнала бибероните и има крясъци, но ще отминат. Малко по-дисциплинирано се държа и не ми се съгласявам на всеки рев(щото си имам кресливички дами).

Живеем на 5-я етаж без асансьор . От както вървят слизаме сами. Едната ми е под мишницата, другата уж слиза хванат за ръка, но често увисва през стъпало-две. Така и децата са доволни и аз съм доволна.
Слава на Бога имам свекърва, която ми помага в истинския смисъл на думата и не ми се меси когато вземам решения. Кристи аз бих постъпила както Лиско е направила, макар и да ти е сърдита известно време, мисля след това ще разбере, че си права.

Немога да се справя с нощното будене. Вече мляко не пият, но Боги се буди през два часа да пие вода и често събужда Маги, та и тя пие. Приемам идея от вас. Кофтито е още, че стават многоо рано(между 5 и 6 сутринта). И по-късно да легнат все тая.

Всички дечица са различни-важното е да са здрави.

Да ви кажа как е при нас. В началото по време на коликите само Хриси имаше и тя беше по-често в ръцете ми. Сега много често тя мрънка и иска да я взема, а понякога реве, не се успокоява и не иска в никой друг освен в мен. Когато й спряха коликите към 4-я месец сякаш преминаха в друг стадий, който продължава и до днес - нощем не спи спокойно, скимти, проплаква насън или си пее както когато се приспива понякога през деня, върти се и постоянно се открива. Затова и ставам често нощем, но хубавото е, че от два месеца спряха с нощното хранене. 
Иначе вечер си пият млякото в креватчетата и заспиват сами. Имало е и кратки периоди, в които съм ги приспивала на ръце. Но напоследък често се случва Емито да не иска да заспи веднага особено през деня. Започва да става в креватчето, да се заиграва и да прави всичко друго, но не и да спи. Тогава я взимам на спалнята и лягаме двете докато заспи и после я пренасям в креватчето. Е, понякога се случва и половин час да обикаля леглото преди това.

Миналото лято когато излизах с количката сама много често носех едната девойка в едната ръка, а с другата бутах количката. Сега често излизам със свекървата и от време на време сама, но сега рядко се случва да нося едната и то ако много се разкисне. Ако не съм сама съчетавам разходките с пазаруване, плащане на телефони, сметки. Умишлено все още не ги свалям от количката да се опитват да ходят навън, защото ще искат всеки път и тогава няма как да съм сама, а и нарочно отлагам още малко този момент. Засега опитите за ходене са само в къщи. Понеже свекървата и майка ми ми помагат и рядко съм сама може би и затова свикнаха на повече внимание и рядко се заиграват сами за дълго. А мрънкане все си има. Опитвам се да ги разсейвам с нови неща, но успявам само за кратко.

вижте това сладко клипче 

http://vbox7.com/play:5ac980e1