Колко се радвам да видя любимата си тема така оживена...И си спомням с умиление как пишех редовно тук...За съжаление вече може би не ми се полага да пиша тук, след като не съм майка на близнаци вече, но както и да е.
Може би тук е мястото накратко да споделя какво стана при нас - понеже не е тема за "Честито" определено. След една невероятно лека и безпроблемна бременност, без каквито и да било признаци за лош край, като гръм от ясно небе на 14 април 2009 след спукан мехур на единия близнак и започнала родилна дейност, късно вечерта със спешно секцио на бял свят се появиха Димитър и Цветомир, всеки по 2кг и 46см точно. Точно бях навършила 32 седмици.
Нещата и при двамата вървяха уж добре и на изписване, когато около 3 седмици след раждането при Митко внезапно се получи ужасно усложнение - хидроцефалия, последваха операции във Варна и в София, но детенцето ми нямаше късмет и въпреки непрестанната си жажда за живот и борба с всичко, което му се случваше, на 5 декември тази година Митко си отиде завинаги. Много ми е мъчно, че вече го няма...но от друга страна...знаейки в какви мъки изкара последните месеци, поддържан жив буквално изкуствено от лекарите, вярвам, че сега е на по-хубаво място и най-после тича, смее се, играе...и всичко останало, което не можа да направи в този живот
Утехата ни сега е братчето му Цецко, който ни радва вкъщи откак го изписаха на 15 май 2009, развива се прекрасно във всяко отношение и дори към момента изпреварва връстниците си и по ръст и кг, да ни е жив и здрав. Толкова съм благодарна, че го има...
Искам да ви пожелая, мили момичета,майки на близнаци, тризнаци и повече - бъдете живи и здрави, и вие и дечицата ви! Най-искрено ви се радвам като ви чета, макар и да не пиша...
пп.Извинявайте, че ви натоварих с историята си, но като видях тази темичка така оживена тези дни...някак спонтанно се изляха емоциите,насъбрани от толкова време, в което не пишех тук......