Благодаря ви за хубавите пожелания, но най-вече за това, че през цялото време бяхте до мен и ме подкрепяхте, защото повярвайте ми няма нищо по-страшно от това да няма с кого да споделиш болката в труден момент и радоста в миг като този! Що се отнася до нашият тате, ами засега нещата са все още не много ясни, чакаме втората операция, но го пуснаха за няколко дни вкъщи да се порадва на синовете си. Много силно се моля и надявам това да е последният път в който се разделяме по такива поводи! Вярвам,че всичко ще има щастлив край и едно ново и здраво начало! Нямам особено много свободно време, ако въобще може да се нарече свободно, но при всеки възможен случай следя форума. Още веднъж благодаря за подкрепата и ви пожелавам и вие да бъдете изпълнени с това невероятно чувство, което усетих аз, когато гушнах синовете си!