Според мен за успешноото кърмене най-важно е вътрешната увереност и адекватната подкрепа. Че няма да я получите от акушерките в болницата е сигурно, но може би от някоя роднина или приятелка...Аз бях изчелка какво ли не за кърменето, много исках да кърмя, даже си носех и инструкцията за кърменена Авент с мен в болницата. И въпреки това се оставих да ме убедят и педиатърката, и майка ми, че детето не иска да суче, че нямам достатъчно кърма. Та по този повод се цедих и давах кърмата с шише 9 месеца. С второто дете пак тръгнахме по същата схема: педиатърката ми направи пробно кърмене при посещението си в къщи след изписването ни от родилния дом "явно нямате достатъчна кърма", свекърва ми" давай добавка да не ти реве от глад, от друго да ти реве", майка ми"и как веднъж не го накърми така това дете та да изтрае 3 часа това дете". Добре че беше една приятелка кърмачка. Та с нейната подкрепа в края на 2ия месец спряхме добавката, вече 7 месеца се кърмим и е основно на кърма, че малко трудно ни върви захранването, та ядем по непълни порции пюре и каша. И това така както уж нямах достатъчно кърма. За протокола дъщеря ми беше 72 см, 8850 гр на почти 7 месеца, родена е 52 см, 3850 гр.