Аз докато се отчета тая седмица, тя ще вземе да се изтъркули
Но искам по-бързо да се изтъркули че нямам търпение да се видя с любимите ми чумки
само дето разградската змия ще идва във Варна в събота, и с Ели ще я водим на ледена пързалка...отсега ми е много смешно:)И като знам,че само ще пълзи по леда а няма се пързаля...ама природа, то може ли срещу нея да се върви?
Лис, сори ама плановете малко се объркаха.
Няма да се смееш на търкалящ се по леда фъстък
В петък ще пътуваме и ще се приберем в събота вечерта
Ся, понеже ме нямаше малко, да ви разправям нещо със задна дата
В неделя, на 1 март нали беше Заговезни. Та на село все още има традиция да ходят кукери. Цял ден и вечерта имахме гости, щото добре заговявахме със свинско и винско /прасето умря без да иска
/. И вечерта, изпращаме в 11 часа брат ми и приятелката му и гледам една кола спряна малко по-надолу от нашата ограда и един човек в бяло, нещо си нахлузва на главата
И си викам "Тоя пък намерил къде да се облича" и отивам към колата на брат ми да ги изпращаме. Обаче гледам мъжа ми се хили, и аз поглеждам надолу и виждам човека в бяла странна дреха от найлон и с маска на лицето, бели ръкавици, разперил ръце и идва към мен.
И хлопа с някаква хлопка от тия дето ги закачат на животните
И хем ме хваща малко страх, хем гледам се хилят другите.
И в един момент разпознавам смеха на кукера - баща ми
Лелее какъв смях падна не мога да ви опиша. А малко преди това говорихме по телефона и явно е "опипвал" почвата - пита дали племенницата ни е там, да му кажа кой е у нас, и т.н.
После кукера влезе в къщи при свекъра и другите
Голям смях беше
Те тъкмо щели да си лягат и му хрумнала тази гениална идея
И майка и тя му уйдисала на акъла и тръгнали. Обаче ние сме излязли в неподходящия момент да си изпращаме гостите
А Дидо се хилел, щото познал колата
Хубав и успешен ден на всички