Аз нямам сили да говоря:)
Още ми се вие свят заради завоите и маршрута който си избрахме навръщане.Повече никога няма да мина оттам:)
Беше страхотно:)Благодаря на всички ви, че се смях и лигавих. Дечицата на Ади и Мая са страхотни. Преслава е ясно, че ми е дъщеря...такава спокойна и възпитана, единствено и само на мен може да се метне.Жекови ме обраха и платиха сметката и като си отворих накрая портмонето гледам само хастар има. Стефания обаче...тази Стефания сериозно се замислям да я открадна от русата змия:)
Диси, бонбоните ти бяха разграбени за секунди. Даже и в джобовите си слагаха. Аз ти вземах 2 да си опиташ все пак. А уж всички ядоха и торти:)
Искам да си призная нещо:) Като взлизахме в заведението, уж следвах гръпата обаче така съм се вълнувала и бляла, че изобщо не съм видяла че се качват на 2 етаж и съм тръгнала зад други хора, които се настаняват на 1 етаж. И в един момент те сядат на масата и аз се усещам , че са някакви непознати хора и аз ухилена стоя до масите и гледам...незнам какво. Обръщам се...няма никой познат и направо си се стреснах??? Виждам стулбите, качвам се нагоре и гледам най - голямата маса за нас.
И досега не разбрах защо съм тръгнала след другата група хора. Горките:)
Ееееех, да не беше свършвал този ден:)
А...осега нататаък да не ми се чудите като си лягам по 1 час и като излизам да разхождам бари поне от 40 мин. Разделянето ни пред заведението отне поне 20 мин. От кола на кола, то прегръдки, обещания за вечна любов и дружба. Сълзи, кърпички, талаш за мишката, подаръци...и на паркинга ни запомниха.
Егати завоите, сега като легна вероятно още ще завивам с волана.