...
Много ми се иска да напиша нещо позитивно, нещо хубаво за съвременния българин, нещо което да убеди самата мен, че сме хора, но не мога ... просто не мога ... направо ми се реве от безсилие понякога. Безсилие пред беднотията, простотията, бездушието ...

...
България е прекрасна страна с ужасни хора ...
...
Вероятно по-лесно се пишат хубави неща за България, когато не живееш и работиш тук ...

Колко мнооого истина има в тези думи. От както я има темата ми се иска да пиша но още немога, не ми идват думите засега.
Скоро ще изразя и моето виждане по въпроса:)

Ще започна малко отдалече...
 Преди 10год. баба ми /която сега е на 94 да е жива и здрава/,ми прехвърли своя дял от къщата на село. Селцето на моето детство, уютно,живописно,разположено в Централна Стара Планина,огряно от слънчеви лъчи и окъпано в песните на славеите то така се и казва Славейково.И до днес в трудни моменти ме сгрява спомена за чистия въздух с аромат на цъфнали сливи и трева и гозбите на баба-прости но неповторими.Баба и дядо били бедни. Той отишол на гурбет да изкара някой лев,а тя бременна с първото им дете/леля ми/ била изхвърлена от етървите си да ражда в конюшната /прадядо ми не я искал за снаха защото била бедна/. Междувременно и разбили сандъка с чеиза и и взели сватбните галоши ,няколко ризи и ленени кърпи,които и до днес баба не може да прежали. Като си дошъл дядо и разбрал какво е станало решил да се изнесат.Допитал се до една баба дали ще пречи като детето няма 40 дни тя рекла,че няма и си тръгнали. На излизане бащата на дядо му рекъл : „...тез гащи на теб са от мой плат...”,а дядо отвърнал : „...аз таз жена съм искал,таз съм взел на камък да седне ще я храня...” събул си панталоните и тръгнали...Баба имала от майка си една пендара за сватбата,с нея купили малко място със стара кирпичена къща и създали своя дом.В нашия край повечето мъже бяха строители, дядо беше дюлгерин. Почнал сам да строи къща.Нямали пари,но хората помогнали един дал на заем тухли,друг мартаци за покрива трети с труд и така спретнали малка къщичка с три стаи. Баба вече има склероза и в мислите си е във времето когато дядо е правел къщата. Постоянно иска да си ходи    , че дядо я чака да му сготви да му полее да се измие и да си нанася багажа в новия дом-къща казва за чудо и приказ, като нея няма в цяло село /пък тя е една от най-малките и обикновени/ и такава радост блика от очите и като говори за това...Гледам каменния зид на плевнята нареден като под конец,плъзвам поглед по покрива с тежките каменни плочи и си представям как старците са ги качвали и редили и дядо...Вдигали ли сте някога камък от каменен зид или каменна плоча, знаете ли колко са тежки...Реших,че докато имам сили ще поддържам къщата заради себе си и в името на любимите ми близки, които са ме научили да бъда човек.
  Варосах цялата къща-самичка. Боядисах прозорците, освежих стаите с латекс,спестих пари и си купих косачка Щил –окосих двора и пред къщата. Поръчах дървени таборки,които боядисах с масло и разтопен асфалт и направих градинка пред къщата.Като ме виждаха хората викаха ...не си прави труда ще ти ги оберат /цветята/..Виках си, абе кой ще ги обере то в селото има 40-50 постоянно живеещи,на цялата улица и в цялата махала имаше един човек. Е...обраха ги, изскубаха ги, имах едно красиво влачещо растение еониум май беше със зелено-бели листенца,беше тръгнало по дувара и много красиво като рамка на картина го опасваше-изтръгнаха го от корен,извадиха игликите,обраха лалетата...Вътре бях наредила гърненца намерени в плевнята-взеха ги.Три пъти разбиваха,слава Богу без големи поразии взеха един стар радио-касетофон една тесла и брадвичка.Аз съм спокоен и уравновесен човек,мразя конфликтите и агресията,но исках да съм там когато този Някой е влязъл и повярвайте ми исках да го убия-без да ми мигне окото. Не заради касетофона или теслата не заради която и да е вещ,а защото нахлу в детството ми погази нещо свято за мен . Представях си как са ритали вратата,как са разбивали гардероба/за да вземат нещата подговени за последния път на баба ми/,тършували са из шкафовете. Проклинах ги,мразех ги и още ги мразя.
   Не мога да се позная аз ли съм. Нима съм способна на такава агресия, нима съм способна да убия...взех да се страхувам от себе си ,колко не съм се познавала , от начина по който се променам, от това как всяка дори проста несправедливост ме довежда до гняв и желание да раздавам правосъдие.....полудявам ли.
  Няма  държава,няма управляващи няма ред. Онези отгоре не ни дават пример напротив те най-дръзко и безцеремонно прекрачват правилата. Родителите също не дават пример за подражание. Забелязала съм по ТВ ако има репортаж за провинило се дете как първото нещо е родителите да почнат да го защитават и да търсят вината в другите независимо,че то е виновно.Едно време като направех нещо нередно моите родители първо ме питаха защо така съм постъпила после ми обясняваха защо така не бива,а на хукваха да ме оневиняват. По Анимал Планет гледах един филм, в него се разказваше за това как поради избиването на възрастните слонове в един район в Африка , останалите малки,които били свидетели на избиването развили агресивно поведение и като пораснали почнали да избиват други животни-носорози дори и хора.Установили,че липсата на пример за подражание от възрастните слонове е довела до формиране на такова антисоциално поведение. Довели възрастни екземпляри и лека полека убийствата спрели.Слоновете са най-социалните животни.На нас обаче кой ще ни доведе и кого като пример за подражание? Ако самите не станем отговорни за поведението на децата няма кой ...Сега в село има към 20-тина англичани-купиха си къщи и заживяха там. Много се зарадвах,виждах как старите къщи грейват и се усмихват на слънцето в новите си одежди. Викам си те ще ни променят лекеа полека ще искаме да им подражаваме, ех видях ги как се напиват в кръчмата-като свине, една забременя от местен циганин и кой кого променя не е ясно.
  Искам да строя това общество,но искам да съм част от някакъв ред. Да полагам труд,но и другите да го ценят и уважават,а не да само да се възползват от него.
  За овчедушието-има го ама каква полза и от социалната активност.Онези отгоре са толкова дебелокожи,че не обръщат внимание на нищо.Колко подписки,митинги и какво, ако не беше Слави и скандалът около фразата „ин виво” дали щеше да има фонд само заради протеста ни...

  Няма надежда или поне аз съм я изгубила, дано вие не сте но ще продължавам да сея цветя пред къщата и да поддържам градинката кой знае един ден може и да ги сваря и да им се порадвам-дано не е като се пенсионирам.
  Споделих и много ми олекна-благодаря ви.   

аз ще напиша 1 виц, който скоро чух от Слави Трифонов.той е стар, бях го забравила,но важи с пълна сила за съвременния българин.
 - Тръгнали сме юнаците,нахлупили сме калпаците
   нарамили сме пищаците,засукали сме мустаците
   нарамили сме и чифтаците...и изведнъж срещу нас турци
   те двама , а ние отсреща сами.

Мери, много жалка история, наистина!  Обаче българинът има особено емоционална връзка с тоалетната хартия, защото колективното ни подсъзнание пази спомена за годините, когато този продукт се срещаше много рядко и почти с връзки се намираше...някои помним и това. Затова презадоволяване с тоалетна хартия няма да се получи скоро, защото, когато я видим,  в мозъка ни започва да щъка нещо тревожно и умилително в същото време при гледката на този безценен продукт. А ръката, полупарализирана от вълнение,  несъзнателно посяга да го прибере на сигурно място, за да не стане зян! 

Но за недостатъците ни, а и за достойнствата ни трябва да се говори, говори и пак да се говори. Трябвя да се получи нещо като "колективно засрамване", за да може всеки път, когато изчезне например тоалетната хартия на работното място, всеки да знае, че другите ще подозират и него, защото не е правилно така да се постъпва. И постепенно да почнат да се променят нещата...

В интерес на истината британците не се раждат с добрите обноски и маниери. Предполагам всеки го подозира това. Обаче тук има и винаги е имало родова аристокрация, на която бедните слоеве се опитват да подражават - като обноски, маниери и етикеция. Спомнете си от английската литература образа на слугата. В повечето случаи той изглежда и се държи по-достолепно и достойно от господаря си, който обикновено тъне в глупост, дългове и нравствена поквара. Ето те имат на кого да подражават поне по външното. Обноските и етикецията са били единственото оръжие на английския иконом, чрез който той е можел да бъде равен на господаря си, че и даже да го превъзхожда. Това е бил неговият шанс да бъде почти приет от господарите.

Българската родова аристокрация е унищожена с идването на турците през 14 - 15 век. Оттам нататък пример за подражание са попът и даскалът, но те обикновено са хора от народен тип и им липсва префиненост и изтънченост, каквато има при богатите.

Имали сме обаче партийна аристокрация, та досега. Но тя е по-скоро пример за това как много неща как не бива да се правят.

Като добър, положителен пример днес могат да са медиите и църквата. Медиите имат голяма сила да налагат пропаганда на добрите нрави и обноски и  нетърпимост към лошите; силата им идва от това, че могат да показват голям кръг от различни социални групи. Но нашите медии бързат да са комерсиални, за да печелят, защото не им пука за добрия пример, за който няма кой да им плати.
За църквата вече писах. Нашата църква просто пропуска златния си шанс наистина да е в крак с времето и с енориашите си. Нещо, което е недопустимо за духовен водач, каквито претенции има тя. Тя се е превърнала в нещо като магазини за свещи и църковни услуги и чака хората да ходят при тях. Специално за морала те могат да са добър водач и пример. А духовният водач трябва да е при хората си, когато са в криза и в нужда. Така, както Исус е бил. И ако нещо и пречи на църквата да го стори това, то значи, че тя  трябва да се промени и да се променя дотогава, докато намери общ език и връзката с народа си. Получава се парадокс, в който  изгубеният син е всъщност духовният водач. Изключително жалко.

И пак стигаме до това колко е важен добрият пример и пропагандата.
Помним колко силна беше някога пропагандата (и за добро, за лошо, наистина). Имаше табели навсякъде за това да не се плюе и храчи, да не се хвърлят хартии и един куп други полезни съвети за добро поведение. После бабаитски почнахме да се смеем на тези "архаични" неща, като си въобразихме, че и без напътствия ще сме достатъчно интелигентни, че да се държим подобаващо. Но, нъцки! Дивото, животинското взе връх и улиците ни са по-наплюти и гнусно нахрачени отвсякога.
Това означава, че за социалното трябва да се полагат усилия, големи усилия, защото то лесно може да се превърне в асоциално.

Пропаганда и открити разговори, и колективно засрамване това е пътят според мен към един много, много дълъг процес.

altea , тъжен е разказа ти!
Духовната нищета и срива на ценностите, навярно е цената с която плащаме материалните, техническите и всякакви там придобивки на нашето съвремие.

  Няма надежда или поне аз съм я изгубила, дано вие не сте но ще продължавам да сея цветя пред къщата и да поддържам градинката кой знае един ден може и да ги сваря и да им се порадвам-дано не е като се пенсионирам.
   

Да , продължавай да създаваш красота , докато в нас има съзидание има и надежда за утре!

Ох, altea...

И майка ми имаше една стара баба съседка, която и тровеше живота години наред. Всяка пролет, когато цъфнеха дръвчетата пред къщата, тя обираше цветовете им. Съседи са я виждали и казваха на майка ми. Плодни дръвчета, които станаха големи на ръст, но почти нямаха плод, защото бабата ги обираше почти всичките. Майка ми се оплакваше и на кварталния, и жалба пускаше срещу нея, в която се подписваха хора, които са я видели, и пак нищо. С такива "кокошкарски" неща държавата не се занимавала. Години наред това продължи. Тази жена умираше от яд, ако някъде се очертаеше да има нещо красиво - нещо, което тя нямаше. Типичен пример за междусъседски отношения, за които май няма измислен закон. Спомняме си за "Чичовци" колко добре е описано това. Бабата почина преди няколко години и като че ли настъпи освобождение на улицата от някаква подземна сила, която като един приказен змей подтискаше всички.

А и законът у нас няма уважение към чуждата собственост. Той, законът, нали се занимава с големите и важните неща, та какво са за него едни цветя и някакви си дръвчета. Макар че са "неприкосновена" частна собственост.

Неприкосновена е частната собственост на тези, които са във властта и на т.нар. "добре облечени бизнесмени". Обикновените хора нямат право да си защитават частната собственост, дори и живота. Имаше наскоро един случай,  който помня-осъдиха човек, че убил при самозащита един от нападателите в жилището си!

Наложих си , откакто Розичка е пуснала темата, да търся доброто у българина.
Много трудна и непосилна задача.
Но понеже примерите от живота са по-красноречиви от всички теории, ще ви разкажа случка с моя приятелка.
Зимата на миналата година,семейство с дете се прибира от Копривщица. Снегът не спрял да вали този следобед и както често се случва, техният автомобил не бил с нужната подготовка за сезона- летни гуми , нямали вериги , нито достатъчно гориво.
Някъде високо в планината , далеч от населени места, колата загряла и се наложило да спрат.
Смрачавало се. Изминали около двайсет минути, снегът продължавал да се трупа, решили да потеглят, но не могли.
Колата забуксувала , от многото опити горивото критично намалявало, а мракът настъпвал.
За преминаващите коли , те били "невидими", а и пътят не бил от най-предпочитаните, магистралата и по-натоварените шосета били далече.
Детенцето стояло на средата на пътя и размахвайки ръце се опитвало да трогне нечие сърце, но това не се случило. Помощ не могли да повикат, нямало обхват на мобилните телефони.
С напредване на времето, коли минавали все по-рядко.
А майката и таткото се борили неистово с автомобила , който  се заравял все по-дълбоко в преспите. На всичкото отгоре, аварията се случила на една склон, който трябвало да изкачват.
И така три часа, при минусови температури с осем годишно дете , премръзнали и отчаяни,сами в затрупаната със сняг, непозната планина.
Докато от мрака не изплувал човешки силует.
След кратък разговор ,човекът свалил шубата от гърба си , положил я пред гумите и така сантиметър по сантиметър, колата се предвижвала до върха на това изкачване, после,спускането било лесно,а след него идвала магистралата, но до после имало цели два часа битка в зимната стихия.

Беззъбата усмивка на този човек, на сбогуване, никога няма да изчезне от спомените на това семейство, а малкият от тогава, смята ,че ангелите не винаги са бебета с крила.
Това свое изпитание те разказват винаги с възхищение за най-простото и същевременно най-дефицитното нещо у хората- доброто.
А аз го разказах, за да си повярвам, че не сме го загубили!

Не съм загубила надежда в доброто, обикновено го давам много по-ведро по отношение на българската перспектива ... но нещо ми омръзна тази мръсна, неуютна, абсолютно занемарена София ...

П.П. Само софиянци могат да ме разберат в някаква степен. Няма толкова мръсен и неподдържан град в цяла България. Където и да отида извън столицата забелязвам веднага чистите и спретнатите улици /нещо което преди съм възприемала за даденост/. Като се върна в столицата, в тази смрад ...    А и този намусен народ ...

Ей сега като грейне слънце и запролети, ще се вдъхновя за нещо свръхпозитивно по линия на съвременния българин  и нещата ще се оправят 
Обещавам и да го споделя 

Изчетох с голям интерес цялата тема
И аз като всички вас се опитвам да се сетя за хубавите неща и за нещо добро у нас българите. И аз не рядко съм се питала защо сме такива, дали защото живота ни се промени коренно - няма нищо общо с това, което беше преди 89-та, или просто винаги хората са си били такива и изведнъж като паднаха задръжките всичко това изби със страшна сила.
От няколко дни слушам новините, нещо което е противопоказно за мен, защото се изнервям, а съм млада майка и трябва да бъда спокойна и в добро здраве, заради малкото слънце, което спи в другата стая. Та за новините - от три дни повтарят все едно и също - син на шефа на СДС във Варна зверски убива 21на годшно момиче, защото отказала да спи с него, 19годишен убива съучени, като го наълцва на парчета, във Владая подпалили и убили човек, днес чета в Пловдив пребили и ограбили пенсионер, обрали човек докато сменял гумата на колата си. През всичкото това врем енито една добра новина. Проблеми с боклука в София за кой ли път.
Живяла съм там, и никак не съжалявам че се махнах. Не бях ходила може би от миналото лято, наложи се на 10-ти януари да отида, беше много студено, мърляво, ужасно променено. Когато бях студентка там автобусите 94 и 208, които обслужваха студентски град, бяха сравнително нови. Тази година като се качих в един от тях, неможах да спра погнусата си - мръсен, потрошен, разнебитен, а са минали само няколко години от тогава. И града един подтискащ.
Сега живея в Пловдив, тук зимата е много кратка, града е по-чист, смея да твърдя, по-зелено и свежо е. Хората са по-различни. И все пак и тук го има това овчедушие, и безразличие. Живеем в нова кооперация, все още сме малко семейства, предимно млади, и все пак имаме няколко възрастни субекта, които, незнам струва ми се че насмитат само работата. Като стана дума за наемане на чистачка и се почнаха едни спорове, за парите, които да се плащат на тая жена, която ще ни чисти калта от обувките, и най-много пртестираха тези, които нито веднъж не са почистили. Много пари сме искали да и даваме и т.н. Миналата пролет се хванхме малдите направихме една градинка отвън, посяхме цвея, които трябваше да се поливат, заяочнаха се едни мрънкания пак от тия хора, че сме щели да използваме общата чешма за нечисти цели. Незнам, някои от нас по-младите, като че ли са по-непредубедени от по-възрастните. Не ми стана ясно защо така, дали тия хора расли през социализма са се напратили или са се напатили на стари години и как така, ние децата на промяната, защото сме такива предимно осемдесети набор, т.е. били сме в крак с всички кризи и промени, аз още помня как сме се редили за бутилка наливно олио, пък сега сме по-отзивчиви някак и настроени на по-добра вълна. Сега тази година се очертава в блока ни да се родят още три бебенца, и все се наговаряме с майките как ще излизаме на разходки в квартала и децата ни ще си играят заедно и ще се чустват добре. Дано това се осъществи и промените и кризата не ни променят до толкова че да загубим тези си идеи.
Все ми се ще да вярвам в доброто у хората, често се разочаровам, но тук ми се струва, че малко или много съм успяла да намеря познати с които да се разбирам и да поддържам сравнително нормални междусъседски отношения, дори си мисля, че ще ми е трудно да се преместя, защото сега живеем в двустаен апартамент и докато бебка е малкя ок, но тя ще порасне и ще и трябва отделна стая, а тук такава няма. Освен ще чкаме някой да си продаде тукашното жилище и да се преместим в същия блок
Има добро у всеки от нас, но трудно се проявява в такива условия. Дано все пак доживеем да кажем че сме добри хора и да се хвалим с постиженията си.