Пиша във форума от 3 години. Виден експерт съм по въпросите свързани с осиновяването. Давам акъл на тези които го искат, а не тези на които  не го искат - давам два пъти повече.
Чета астрологична  литература, книги за самопознанието и духовното израстване. Ако искате да знаете как да се преборите със себе си - аз съм човека. Ще ви напътствам и ще ви поучавам, докато ми се схванат пръстите.
Как да осиновим дете - знам стъпка по стъпка, всичко ми е ясно.
Как се отглежда дете? Мен питайте.
Как да се справим с първичната рана на децата ни - знам, няма проблеми.
Как да се държите с детето на първа среща? Как да го гушнете? Как да направите отказ на детенце? Как  и защо да не се самообвинявате? Как да го посрещнете после в къщи ако сте го избрали? Как да го захраните? Абе всичко, всичко знам аз!!! Аз съм съвършената майка по суша и море

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=373447.0

Казват, че ако човек спаси един човешки живот - спасява целия свят. Та това е - тази най-обикновена жена, без високопарни думи и разсъждения - оправи света за 5 минути. Подреди хаоса, изсмя се на грозотията, подмина злото като използван трамваен билет.

А ние, с мъжете зад гърба ни, с подкрепящите ни семейства, се чудим дали детето ще прилича на нас... какви очи ще има...ще ни обича ли колкото ние си представяме. Иначе искаме много да бъдем майки. На всяка цена. Окуражаваме се една друга и си ръкопляскаме и си обещаваме, че ще бъдем най-добрите майки. Имаме колебания дали изобщо да осиновим, кога да осиновим, после се чудим харесва ли ни, не ни ли харесва предложеното ни детенце, голямо ли е, малко ли е, достатъчно ли е бяло, достатъчно ли умно гледа... Ако не е достатъчно достойно за свърхеволюиралите ни гени - следва отказ и после утешения "така е по добре за детето". После пред телевизорите цъкаме с езици и ругаем жените изоставили децата си и скапаната държава, дето не се грижи за тях.

А тази жена, без укор към никой, без претенции, просто щракна с пръсти и направи света по-добро място за живеене.

Снощи се прибирах към къщи , представях си малкото изплашено люлеещо се момченце, заобиколено от още много клатещи се в ритъм детски телца, в тъмното, и си мислех как допускаме такъв ад да съществува току под уютните ни прозорци... После малодушно забравих. Прегърнах сина си, благодарих му, че го има и толкоз ми беше притеснението. Днес съм щастлива, че тази майка, ще вземе изплашеното момченце в къщи и след година, то няма да бъде нито изплашено, нито болно.

Днес адът намаля малко. Стесни се, благодарение на един ангел, който влезна в него.

Аз пиша във форума само от година...даже май няма и толкова. Първо изчетох темите за осиновяване. Вначалото със страх защото си мислех, че едва ли не всичко е "страшно и лошо", постепенно се усмихвах все повече. Признавам, понякога четях от чисто любопитство и малко клюкарски, но и това ми помогна.
Прочетох първо тези теми защото още когато се запоснах със съпруга си и не се бяхме докослвали дори му казах, че не бих могла да имам деца по естествен начин, а той ми отговори "Нищо, ще си осиновим". Затова много четях и много се страхувах дали има хора, които разказват.
Първите Хора с които "се запознах" тук, бяха Фуси и Фоксче.
Нямате представа дори, колко спокойно спях и колко порастнала се чувствах заради вас.
А незнам дали знаете и колко ще питам занапред, защото ще ме е и страх и ще се притеснявам и ще се чудя:)
Може би извън темата, но как се страхувах да отида в Роман при децата по Коледа. Исках а ме беше страх от страха ми.
И пак ще отида защото си тръгнах по-богата и по-добра оттам:)Мисля ги непрекъснато, ама нали съм си на топло, нахранена, задоволена от капризите си понякога. А как ми се иска и тези деца да имат капризи. Незная, може и да греша, че усещам нещата така.
Сега знам повече отпреди година, и все още нищо незнам:) Знам само, че можем да се справим и, че искам в дома ни да има дете/деца от дом.

Благодаря Fussii за споделеното и успех на Тази Жена и Майка.
Дано Ангелите намират пътя към този по-красив и добър свят.

Останах без думи, разтреперих се, очите ми се насълзиха!

Моите адмирации към тази силна жена! Дай Боже повече такива хора!

Браво на тази смела жена!



" 28 Чадата й стават и я облажават;
      И мъжът й я хвали, казвайки:     
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. "

Притчи 31:28-29

Ех, Fussii... не съм срещала в целия си живот толкова богат човек като теб (дори/макар само виртуално).
Тази жена и ти сте сродни души... Мога само най-благородно да ви завиждам, за силата, за душевността, за богатството...

още от както писа в темата на Бърди не спирам да мисля за момченцето.
радвам се много за малката душичка, че ще намери един по-добър свят, ще се храни, усмихва, ще прави бели, ще расте, ще любопитства...

Голяма жена!
Желая им много здраве и щастие!
 

плаках вчера от мъка, плаках и днес - от радост.
ще бъде страхотна майка тази жена, личи си по всичко. желая им да са здрави и много щастливи заедно!

Заради получени бележки на лични 
За да няма засегнати  .

Поста си написах лично от мое име. Той показва моите предрасъдъци, моите страхове, моите спирачки.  Не визирам никой друг. Не квалифицирам никой друг. Не искам да поучавам отново  някого.
Явно аз няма да преодолея вината си за отказа, който направихме в началото на нашето кандидатстване. И хем изпитвам срам от себе си, хем си мисля, че и днес не съм сигурна как ще постъпя. И понеже много обмислям този епизод от живота си, връщам се към него и си го дъвча, сега когато тази жена взе решение за себе си и детенцето си мисля следното:

Ако наистина искаш да бъдеш майка на всяка цена, тогава не избираш (само да припомня, тогава на нас ни преложиха напълно здраво и прекрасно момиченце на 4 месеца, аз не можах да приема етническия му произход)т.е. явно тогава, на този етап от живота си не съм била готова да бъда майка на всяка цена, или иначе казано, не съм го искала достатъчно, иначе нямаше да избирам и да имам претенции.

Тя темата е доста стара, но чак сега я виждам. Аз не мога да кажа дали тази жена ще бъде добра майка, защото не я познавам, но явно се е преборила със собствените си страхове и предразсъдъци, което е стъпка към душевна хармония. А това вероятно ще и помогне в трудния и дълъг път, който и предстои. Кураж не и липсва. Пожелавам и здраве и късмет!

Фуси, извинявай, че ще питам, но понеже е твой предният текст и ми направи впечатление. Всички ли можем да си редактираме собствените мнения и два дена по-късно?! Защото ако нямаме това право, то не е много честно, че модератор го използва за свой текст точно. Може и да не съм права обаче, за което се извинявам.

не те разбрах...

кое съм редактирала 2 дена по-късно и къде

Няма голямо значение, но отговорът е от 25, а редакцията е от 27 февруари. Не е важно, разбира се, просто ми направи впечатление, защото имам спомени, че можем да си редактираме текста само до два часа, след като е написан. Нещо такова беше, но може и да греша. Извинявай!

Рози  ,
А всъщност това беше полезно за мен, защото прочетох редактирания пост ... а това ми помогна да погледна и от друг ъгъл замисъла на темата.

Не съм пращала ЛС, но определено се почувствах зле от първия постинг. Представих си се като някой фашизоид с тези мои, все още амбиции за биологично дете.

Не изключвам и други да са разбрали по свой, различен начин идеята на авторката. Все пак във форума 95 % от потребителите сме в коловоза борба за биологично дете.

Въпросът е принципен! Става въпрос за времето за редактиране на текста. Защото всички имаме мисли, за които се сещаме след време, че, ако ги поизгладим и поукрасим, ще изглеждаме по-добре в собствените си очи и в очите на другите. Много човешко е това желание. Но и нередактираният вариант би бил полезен, защото ще провокира разговори, макар и с различни мнения...

mmary, радвам се за теб, че ти е полезен този вариант, но аз не познавам първия и ето, че нишката на текста се трансформира, което  и беше причината да има ограничение във времето за редактиране. И аз напълно го одобрявам това правило на форума.
И аз не съм пращала ЛС.

Както и да е! И по-фатални неща се случват в същото време по света!

Всеки сам за себе си решава!
Да жената е осиновила това дете, да ето един повод , за да се разплачем от умиление, само че аз нямам намерение да плача и съм един добър реалист.
Това че някой някъде се нагърбва с тази огромна отговорност все още нищо не означава!
Дано да са щастливи заедно, дано майката да има сили да издържи този товар, аз не бих могла, но не мисля че това ме прави лош човек! Не се и чувствам така, нито пък тази тема ще ме накара да се почувствам.
Искам да срещна тази жена след 5 , 10 или 20 години и тогава да видя какво се е случило!
Съжалявам, че не подкрепям така ширналата се еуфория тук от случилото се!

Аз лично винаги се чувствам зле, когато страдат хора, особено деца ... 

Нещо, което е отговорност и товар за едни, може да е спасение и радост за други.

Що се касае до самата история искрено вярвам, че след 20 г. жената ще се радва на отгледаното си дете ...
Но никак не е важно какво мисля аз, по-важното е че тя го вярва.
 

нещо и аз загубих малко нишката на темата...

ДиваРоза, на въпроса ти - само модераторите могат да редактират постинги неограничено във времето. имаш право, че е по-добре при промяна в мнението, то да се коригира чрез нов постинг, а не да се модифицира.

tanita7, мисля, че малко неправилно си разбрала вида на емоцията, която породи тази история. не става дума за еуфория, медни тръби и бяла перушина. аз плаках от мъка за детето, което на 3.5 години тежи девет килограма, защото имам дете и знам, че толкова нормално тежат годиначетата! плаках от радост, че някой е преодолял всякакви задръжки и се е навил да го спаси от ада. нещо, което аз въпреки жалостта си към детето, не бих била способна да сторя. и също не се имам за лош човек.
не е била целта на темата да укорява.

със сигурност тя ще има и много тежки и мъчителни моменти с детето си. и аз имам такива с моето. и ти ще имаш такива с твоето.

Джам, както винаги схвана бързо и точно за какво става въпрос.

Така е, радостта е заради детето, което се е спасило от това място. Даже не ми се коментира състоянието му...

Ако трябваше да се редактира обаче нещо, то трябваше да е още в първия текст на Фуси. Има там един абзац, който е написан от първо лице множествено число и който на мен, както и на Мери, ми звучи много грозно и обвинително. А и "мотивът за важността на собствените гени" е толкова изтъркан и безсмислен, че не е нужно да се коментира даже. Но пък всички се изкушаваме да се крием понякога и зад други лица, макар и говорейки от свое име. Предполагам, че много хора са се спрели още там, след първия текст и даже не са прочели уточнението на Фуси по-късно.

Вече обаче всичко стана ясно на всички! Недоразуменията са за това, за да се изчистват!

Благодаря за търпението! 

Джам, за детето се радвам и аз, много се радвам, защото тази душичка ще има някой , който да се грижи за него!
Но много силно се замислям за тази, наистина много благородна жена, която се нагърбва с такъв огромен товар, просто незнам дали ще има сили да го носи до края, защото всички тук много добре знаем за какво точно става въпрос. Понякога човек прави неща подтикван от много благородни чувства, но в един момент просто може да се окаже че няма сили повече да го носи. Нещата не са константа и се променят.
Това са много тежки неща.
Едно е да гледаш дете, когато сте двама - има много тежки моменти да, но ги преодолявате заедно.
Едно е да гледаш дете сам - там няма на кой да се облегнеш
И съвсем различно е да гледаш болно дете сам.
Незнам, дано да не съм права и в крайна сметка да бъдат много щастливи двамата заедно!