Не знам за вас, но аз се разревах...ПАК
От три -четири години тренирам за темерут, но явно не съм овладяла това състояние на духа. Скоро бях бременна за малко (два месеца). Страшно беше...
Не успях да се зарадвам и за ден. Само страх. Ох заболя ме тук, ох заболя ме там...
Опитваме се да забременея от около има-няма десет години. То, честно ви казвам какво ли не беше, та изследвания,та операция, та инжекции и най-гадните врачки и баячки на света, които само ми даваха фалшиви надежди. Кофи със зеле ли не бяха, мас на кръста ли не беше... След всяко предприето действие ( по препоръка я на някой доктор, я на някоя лечителка) една огромна ОГРОМНА надежда, едно чакане, едно мислене на имена, на пресмятане на зодии и такива едни НАДЕЖДИ и мечти. В края на краищата след купища реване и куп сополи и самосъжаление, се отказах. Реших, че господ е преценил, че не ставам за родител, че имам някакви грехове за изкупване и никога няма да имам деца, още повече че преди години диагнозата ни беше неизяснен стерилитет, уж всичко е ОК, ама не става - моята психика била виновна... и това вече ме уби.
Скоро пробвах инвитро, след като се намери доктор който ми каза че имам непроводимост на тръбите, ама пробвах ей така, само да знам че и това съм направила. Нищо не очаквах, нищо не питах, НЕ ИСКАХ ДА ЗНАМ НИЩО. И взех че една сутрин след инвитрото, преди да ида на работа, си направих тест. Нищо не се появи,в смисъл имаше си само една чертичка и това е. Направих си кафе, сложих си червило и си се скарах вътрешно на себе си, че съм си позволила да имам някаква надежда. Върнах се в банята да събера остатъците от теста и да ги изхвърля, и видях една много бледичка втора чертичка...Вцепених се, вярвате или не , не можех и въздух да си поема.
После ревах, много и непрекъснато. Не знам защо.
После с моят мъж отидохме на първата си консултация, хилехме се като зелки...
После отидохме на втората- чувствах се добре, малко притеснено, но някак си бях толкова важна... не знам реално нямах още и зачатък от коремче, но се надувах като пуйче... исках всички да знаят, че АЗ СЪМ БРЕМНЕННА.
Бебетото нямало пулс. Това ни казаха на втората консултация.

Сега ще правим втори опит, какво мога да изпитвам освен страх.

P.S. Нямам вяра и не искам и да имам май, така май ще се искара по-  лесно!!!

Туна,нямам думи,какво да кажа ,не е тъжна работата вече,а направо тъпа....ама то и на мен много пъти ми  е идело да изселя Надеждата от вкъщи,колко пъти и събирам куфарите ама ней се,нахална работа все се промъква тихичко,изкъцва вратата и се намества в леглото под завивките и аз еххх тъкмо се зарадвам да я видя отново,ама и Реалността я следва неотменно и сякаш се чувства длъжна да и ни бие по един шамар и на двете,и пак отново - аз й стягам багажа на Надеждата,а Реалността и наха за сбогом.....

Здравей,мило момиче!При мен се случи същото.Колко бях щастлива когато  в лабораторията видях стойноста на теста-плакахме и двамата с мъжът ми от радост и казах на всички ,че съм бременна.Исках целия свят да разбере,че сме най-щастливи на света.Уви и нашата радост не трая дълго-точно на коледа разбрахме,че бебчето няма пулс.Светът се срина под краката ми  и нищо нямаше значение.Но остана тя Надеждата,че мога да стана мама.Никога не съм губила надежда че нещата ще се получат и продължавам да живея с нея.Не падай духом ние загубихме битката,но не и войната!!!Нямам търпение да минат 3 -те месеца и да започнем отначало-тогава знам,че правя всичко,което се иска от мен ,за да осъществя мечтатани.Прегръщам те и само позитивни мисли

Здравей,искам да ти вдъхна малко кураж и сили.Искам да ти кажа да не се предаваш и да се бориш,представям си какво ти е сега,знам каква е болката и ужаса от всичко преживяно,но имай вяра.Не се отчайвай,не се предавай.Наистина писмото ти е изпълнено с болка от това,че една мечта се е ссбъднала,но не се предавай,мога само да гадая какво ти е на сърцето в такъв момент.
Успех и кураж,момиче. 

Здравейте чета това което сте писали и си мисля :Да не би вече да сьм писала-ама не просто сьм била в сьщото сьстояние.Моля те tuna не се отчайвай бьди силна не позволявай на гадната Реалност да прогони Надеждата!Ано сега ти е трудно да дишаш това е защото много силно сь те прегьрнала!

хем се радвам, че не съм единствената с такава болка, хем ми е тъжно, че и друг е изпитал това, което изпитах аз...
никога няма да забравя дните през, които бях бременна, както и деня, в който док каза, че е сигурен, че е в тръбата...
светът беше свършил за мен и колкото и да се напъвах, все не виждах Надето...
сега обаче, няколко месеца по-късно тя ми е първа дружка и то благодарение на вас момичета. все си повтарям, че щом се е случило веднъж, ще стане пак
  на всички и горе главата - убедена съм, че ще гушкаме своето 
благодаря ви, че ме запознахте с Надето 

Избягвам подобни теми зада не се товаря психически и за да продължа да мисля позитивно, но ето че прочетох писаното от теб и дори не се сдържах да не ти напиша няколко реда.
Мила Туна,прекрасно разбирам как се чувстваш. Но щом веднъж си била бременна, нищо не може да ти попречи да забременееш пак. Много жалко за загубата ти, но въпреки всичко, колкото и да ти е трудно , вдигни глава и смело продължи борбата. някъде дълбоко в теб все още тлее надеждата и вероятно тя никога няма да те напусне. Отприщи вярата си, дай воля на капката оптимизъм останала някъде в теб. Ще бъдеш мама. Ще бъдеш , защото го искаш  и защото вярваш. Мисли позитивно и не се съмнявай в успеха си.
Аз лично, ти пожелавам съвсем скоро да сложиш един красив завършек на тази тема с новина за раждането на твоето дете. Успех на следващият опит и Бог да е с вас!

Мила Туна искам да ти кажа само дай си време да страдаш това е нормално,когато си готова вдигни глава и продължи напред в борбата за щастието си.Никога не губи ВЯРАТА,НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА в сърцето си.И аз както everything_possible ти пожелавам да завършиш тази тема с най-прекрасната новина.Успех миличка.

Мила Туна, вярвам че ще успееш!

      И аз си рева и то най редовно, изкарах вирус 24часа - повръщане с разтройство,седях на тоалетната и не знаех от къде теча повече.В спешното ме сложиха на видеозон и... го видяхме...по точно аз виждах само лицето на мъжът ми -това ми беше достатъчно ,това озарено ,сияещо лице...До другия ден , когато се разбра,че всичко е свършило.Ако беше умрял някой,нямаше да е толкова страшно тихо у нас. За краткото време докато бях бремена не смеех да погледна бебешки магазин,да изчисля дата,да помисля за име,просто живеех за деня.
    Така,че Туна поплачи си колкото искаш и колкото време ти е необходимо,после вдигни глава избърши сълзите и продължи напред.

Мила Туна не се отчайвай, колкото и да те боли! Ще ти се случи отново, просто трябва да повярваш! Просто не се оставяй на гадната реалност-повярвай в мечтите си! Стискам ти палци ти желая много успех и скоро да ни зарадваш с хубавата новина :blowingdust:

Подкрепям мнението, че щом веднъж е станало - ще се получи пак !!! И този път късмета ще е на твоя страна !!!

Подкрепям мнението, че щом веднъж е станало - ще се получи пак !!! И този път късмета ще е на твоя страна !!!

Миличка, най-най- важното нещо е, че имаш любовта и подкрепата на съпруга си, защото без това нищо не е от значение! Там където има любов стават чудеса, това ТУК във форума съм го прочела и разбрала! Скоро и на вашата уличка ще изгрее слънце!

 Много, много благодаря за думите ви !!!
Вдигаме главата, показваме рогата и САМО НАПРЕД. Каквото и да става, да знаем че сме направили всичко което зависи от нас.

До болка познатата история.... И при нас се случи. 10 години лекари, лекарства, изследвания, баятелки, гадателки, билки и какви ли не "процедури" и дойде ред на първото ин витро. Пак така бледа чертичка, после узи - нямало нищо. Втори тест - съвсем ясни 2 черти. Още си го пазя - това е единственото , което ми остана след прекрасните 12 седмици, след звука на тупкащо сърчице. Преди два дни отново сълзи след отрицотелния тест на четвъртия опит. "Като е станало - ще стане пак" Е, хубаво, ама кога....

Мила Tuna, знам че успокоителните думи в такъв момент са като капка в морето и все пак...И на мен ми се случи същото преди години. Не само че паднах в най-дълбоката и черна дупка в живота си, но това ми се случи в чужбина и колегите, които бяха около мен си позволиха да злорадстват...Никога няма да го забравя! Както и думите на лекаря ми: "Не се притеснявай - където е текло, пак ще тече!" Вярвам 100% на тази теория! Вдигни глава и продължи, сигурна съм, че ще успееш!

 Теди, много е тежка и твоята история, дано следващия опит да е успешен, и дано да са БЛИЗНАЦИ !!! Пожелавам ти го от все сърце!
 
 Aia, не обръщай внимание на хорската злоба, те не могат да разберат какво изживяваме. Сега съм решила на никой нищо да не казвам, защото при първия опит, така "солидно" се разприказвах, на всички се похвалих, а май не бива така, трай си- кротко, да минат трите по-рискови месеца, пък после казвай. Защото хора има всякакви!

Всяко момиче в този форум, носи своята тъжна история. При някои тя е вече само лош спомен, при други, като нас предстои да остане такъв.

И напълно подкрепям казаното че трябда да си траем до края на третия месец докато се закрепи бебчето здраво.Може би е поверие но аз вярвам в това и ако ми се случи да забременея втори път ще го спазя задължително

И аз подкрепям. Така и направихме. В началото знаеха само родителите ни. Когато чухме сърцето в 7 седмица решихме да кажем и на деверът и снаха ми. Е, зарадваха се, но имаше и подмятания, че научавали последни и т.н., но това би го разбрал само човек изпитал дългите години на очакване, загубата и страхът. Въпреки всичко пак така ще направя следващия път.

 Да, трудно е да не изкрещиш "ЕЙ, хора -БРЕМЕННА съм", като само за това искаш да говориш, да и после може и да има сърдити роднини, но на кой му пука... в края на краиштата ако има бебе, ако ще и половината свят да ми е сърдит !
 При мен всички се усъмниха и започнаха да ме подпитват, защото ме видяха че не пуша, а бях чула и някакво друго поверие ли, поличба ли, че не трябва да казваш че не си бременна ако си. Абе то едни сложнотии... Сега съм отработила всички възможни отговори за избягране на неудобни въпроси, да видим ... дано всичко да мине добре.
 Започваме съвсем скоро втория опит. Покрай вас момичета, се заредих със много сериозен оптимизъм и мисля, и много, много се надявам да си имаме бебенце (или две)
до края на годината.
 МЕРСИ НА ВСИЧКИ , може и да се повтарям, но просто МНОГО БЛАГОДАРЯ  !!!