Здравейте,
Имам нужда от съвет и затова реших да поставя моята тема във форума.
Бях женена, като с бившия искахме да имаме дете, но очевидно имахме някакви проблеми, и след като мина достатъчно много време, аз се посъветвах със специалист в областта, и започнах да правя необходимите изследвания, като малко останаха ненаправени. През това време бившият все се оправдаваше нещо, за да не си направи "мъжките" изследвания, което мен адски ме изнервяше, и не беше до мен, докато аз ходех да си правя моите изследвания и когато ми минаваше вече какво ли не през ума, дори и за осиновяване на дете... В крайна сметка при мен се установиха ЕВЕНТУАЛНО проблемни неща.
След като вече ми стана ясно, че развод ще има, отново се посъветвах с лекаря ми. Той каза, че заключение за стерилност не може да има, след като на бившия не му е правена спермограма, тоест каквото и да се е открило при мен като евентуален проблем, не може да се каже със сигурност, че това е причина за незабременяване. Аз му обясних новата разводна ситуация, и естествено той ми даде чисто "технически" съвети, за да може като се появи нов партньор аз да бъда полово здрава, и при евентуални намерения за бебе, проблемите да бъдат възможно най-малко. Тоест съветите бяха свързани с това: секс само с презерватив; когато дойде време да се свали презерватива, се правят изследвания и на двамата партньори преди свалянето и след свалянето на презерватива.
Естествено още тогава на мен ми мина какво ли не през ума какво ще правя и как ще действам при една евентуално бъдеща връзка, как ще обяснявам на един мъж за тези неща, дали въобще трябва да обяснявам и така нататък, или да скрия и просто да чакам какво ще се случи...
И ето че една такава връзка вече е на хоризонта, и аз вече мисля кога и как ще трябва да запознавам човека отсреща с тези неща. Все пак това не е нещо, което да се каже нито на първа, нито на 20 среща даже, но пък е важно да се каже достатъчно рано, за да може отсреща човекът, ако не го приеме, да се приключат нещата по-рано и по-безболезнено и за двамата. Та за себе си съм решила, че ще си казвам нещата така, както са, без да крия едно или друго.
Какво мислите вие за ситуацията, в която се намирам – как е най-добре да постъпя? Какъв ред на съобщаване на нещата на човека отсреща да следвам? Въобще малко съм объркана и имам нужда от съвети от вас, за да си подредя нещата в главата, и когато дойде време да ги споделя, да бъда възможно най-малко притеснена?
Искам да добавя информативно, че мъжът на хоризонта има едно дете, обича и иска да има още деца, което мисля, че би трябвало да ме радва, в смисъл, че вероятно би бил готов да се бори с евентуален репродуктивен проблем. Защото в крайна сметка за себе си съм решила, че ще намеря човек, който да е готов да се бори заедно с мен, ако се наложи. И ранното съобщаване на ситуацията на човека отсреща ще е колкото важно за него, толкова и за мен.
Благодаря ви за търпението да прочетете моята тема и очаквам вашите съвети!
Успех на всички ви в начинанията!