Здравейте,

Имам нужда от съвет и затова реших да поставя моята тема във форума.

Бях женена, като с бившия искахме да имаме дете, но очевидно имахме някакви проблеми, и след като мина достатъчно много време, аз се посъветвах със специалист в областта, и започнах да правя необходимите изследвания, като малко останаха ненаправени. През това време бившият все се оправдаваше нещо, за да не си направи "мъжките" изследвания, което мен адски ме изнервяше, и не беше до мен, докато аз ходех да си правя моите изследвания и когато ми минаваше вече какво ли не през ума, дори и за осиновяване на дете... В крайна сметка при мен се установиха ЕВЕНТУАЛНО проблемни неща.
След като вече ми стана ясно, че развод ще има, отново се посъветвах с лекаря ми. Той каза, че заключение за стерилност не може да има, след като на бившия не му е правена спермограма, тоест каквото и да се е открило при мен като евентуален проблем, не може да се каже със сигурност, че това е причина за незабременяване. Аз му обясних новата разводна ситуация, и естествено той ми даде чисто "технически" съвети, за да може като се появи нов партньор аз да бъда полово здрава, и при евентуални намерения за бебе, проблемите да бъдат възможно най-малко. Тоест съветите бяха свързани с това: секс само с презерватив; когато дойде време да се свали презерватива, се правят изследвания и на двамата партньори преди свалянето и след свалянето на презерватива.
Естествено още тогава на мен ми мина какво ли не през ума какво ще правя и как ще действам при една евентуално бъдеща връзка, как ще обяснявам на един мъж за тези неща, дали въобще трябва да обяснявам и така нататък, или да скрия и просто да чакам какво ще се случи...

И ето че една такава връзка вече е на хоризонта, и аз вече мисля кога и как ще трябва да запознавам човека отсреща с тези неща. Все пак това не е нещо, което да се каже нито на първа, нито на 20 среща даже, но пък е важно да се каже достатъчно рано, за да може отсреща човекът, ако не го приеме, да се приключат нещата по-рано и по-безболезнено и за двамата. Та за себе си съм решила, че ще си казвам нещата така, както са, без да крия едно или друго.

Какво мислите вие за ситуацията, в която се намирам – как е най-добре да постъпя? Какъв ред на съобщаване на нещата на човека отсреща да следвам? Въобще малко съм объркана и имам нужда от съвети от вас, за да си подредя нещата в главата, и когато дойде време да ги споделя, да бъда възможно най-малко притеснена?
Искам да добавя информативно, че мъжът на хоризонта има едно дете, обича и иска да има още деца, което мисля, че би трябвало да ме радва, в смисъл, че вероятно би бил готов да се бори с евентуален репродуктивен проблем. Защото в крайна сметка за себе си съм решила, че ще намеря човек, който да е готов да се бори заедно с мен, ако се наложи. И ранното съобщаване на ситуацията на човека отсреща ще е колкото важно за него, толкова и за мен.

Благодаря ви за търпението да прочетете моята тема и очаквам вашите съвети!

Успех на всички ви в начинанията! 

Здравей, leroto
Не си писала дали с този човек вече сте стигнали на етапа доверие. Предполагам, че щом той вече е споменал, че иска още деца значи е била започвана "темата". Следващия път , когато се спомене му кажи, че и ти искаш деца. По реакцията му ще разбереш как да продължиш темата. А ако не искаш да споделяш напълно, му кажи че е добре да си направите изследвания преди да започнете с опитите, за да ви помогнат по-бързо да стигнете до желания резултат.
 Не губи време, а действай. Може това да стене например на деня на влюбените, с чаша червено вино и в романтична обстановка
Успех !

Какво мислите вие за ситуацията, в която се намирам – как е най-добре да постъпя? Какъв ред на съобщаване на нещата на човека отсреща да следвам? Въобще малко съм объркана и имам нужда от съвети от вас, за да си подредя нещата в главата, и когато дойде време да ги споделя, да бъда възможно най-малко притеснена?
Искам да добавя информативно, че мъжът на хоризонта има едно дете, обича и иска да има още деца, което мисля, че би трябвало да ме радва, в смисъл, че вероятно би бил готов да се бори с евентуален репродуктивен проблем. Защото в крайна сметка за себе си съм решила, че ще намеря човек, който да е готов да се бори заедно с мен, ако се наложи. И ранното съобщаване на ситуацията на човека отсреща ще е колкото важно за него, толкова и за мен.

Благодаря ви за търпението да прочетете моята тема и очаквам вашите съвети!

Успех на всички ви в начинанията! 

Мисля, че излишно се притесняваш. Може би си наплащена от предишният мъж, който не е желаел да участва в откриването на проблема. Обаче, след като не си сигърна, защо от сега си се замислила какво ще му кажеш. Виж първо стигнете до бебеправенето, виж дали имаш проблем с този мъж и тогава прави заключения. Сега излишно се тормозиш, а няма смисъл.
Не виждам защо ще си рпавите изследванията преди да започнете, а не по време. В смисъл, необходимо ли е да чакате да станат изследванията преди да пробвате? Едното и другото могат да си вървят заедно.

Успех и прегръдки.

Боби

Здравей, leroto
Не си писала дали с този човек вече сте стигнали на етапа доверие.

Здравей garga,
Благодаря ти за отговора. Ами  не, не сме стигнали на етапа доверие, то всъщност аз май "профилактично" си търся отговори на въпросите, за да се чувствам просто по-подготвена и по-спокойна, когато ще трябва да споделя евентуалния проблем. Тревожността ми идва от това да не остане "излъган" човека отсреща, че си е губил времето с мен, ако споделя нещата с него на един по-късен етап. Но ти ми помогна да разбера всъщност, че това е нещо, което се споделя, когато имаш доверие на някого, и всъщност няма защо да се чувствам "предварително виновна"!
Успешна седмица!

Leroto, мисля, че впрягаш каруцата пред коня. Първо при теб все още (по думите на доктора ти) не е установен проблем, който да е категорична причина за незабременяването. Ако не те притеснява може да споделиш с нас какви точно изследвания си правила и какви са били коментарите на твоя доктор по отношение на резултатите от тях. Не се впускай във връзка с чуство на вина без дори да имаш такава. Каква е вероятността всичко да ти е наред, това може да бъде всяка жена и впоследствие да се окаже, че има репродуктивен проблем. Дори и сериозен такъв да е - всички тук се борим и на определен етап успяваме да ги разрешим. Не мисля, че ако това е човекът, на когото държиш и обичаш, евентуални репродуктивни проблеми да се окажат някаква пречка във вашите отношения. Но чувството на вина определено може да бъде проблем, който да се задълбочава и унищожава хубавото , което ви свързва. Така че, enjoy life и всичко с времето си

Не виждам защо ще си рпавите изследванията преди да започнете, а не по време. В смисъл, необходимо ли е да чакате да станат изследванията преди да пробвате? Едното и другото могат да си вървят заедно.

Здравей Боби,
Аз май забравих да уточня, че това, което лекарят ми препоръча да се направи като изследвания преди и след сваляне на презерватив с нов партньор, са стандартните изследвания за венерически болести и при желание за бременност пренаталните изследвания; за това, което може/ще трябва да последва, не сме и говорили...
Но ти си права, може би съм просто наплашена от неразбирането на бившия... Всъщност, трябва да кажа, че сега съм доволна, че той не си направи тогава спермограма, защото тази неизвестност е в мой плюс и ми дава повече надежда, че когато дойде момента, бебеправенето може да мине и по естествения начин.
Благодаря за подкрепата!

Ако не те притеснява може да споделиш с нас какви точно изследвания си правила и какви са били коментарите на твоя доктор по отношение на резултатите от тях.

Здравей cygnus,
Изследванията, които правих, са стандартните пренатални. Хормонални - там има забележки като нисък естрадиол, малко повишен тестостерен (андростендионът си беше в граници), повишени антитела, но без да има промени в хормоните на щитовидната жлеза, поне засега. И ехография на щитовидната жлеза правих - и тя потвърди причината за повишените антитела. Ендокринолог ми е най-добрият специалист в региона и ми предписа "лечение" засега, ако това въобще се нарича лечение с витамини и селеногин, и най-важното: елиминиране на стресовите фактори, като най-големият ми стресови фактор, бившият, беше елиминиран, започнах по-активно да спортувам и така. Правих и имунологични - имам повече, отколкото трябва НК клетки. Има и съмнения за поликистоза, но докторът ми беше казал, че евентуалната липса на овулация, така да се каже, е едно от лесно преодолимите неща. Това е в общи линии. Беше останало на втори план да се прави изследването за проходимост на тръбите, но тъй като тогава вече не планирах бременност, той каза, че няма смисъл.

Колко са ти ТАТ и МАТ?

Колко са ти ТАТ и МАТ?

1. FT4 - 1.29 ng/dl при реф.гран. 0,71-1,85
2. TSH - 1,523 uIU/ml при реф.гран. 0.49-4.67 (6 месеца по-рано TSH е 1,808 uIU/ml при реф.гран. 0.49-4.67, т.е. пада )
3. Anti TPO - 2530.80 IU/ml при реф.гран. 0-12 (6 месеца по-рано 612,24 uU/ml при реф.гран. 0-12, т.е. върви нагоре)
4. Anti TGO - 233,76 IU/ml при реф.гран. 0-34  (6 месеца по-рано 40,49 uU/ml при реф.гран. 0-34, т.е. върви нагоре)

За повишението на антителата ендокриноложката (доц. Орбецова) ми каза, че е нормално да вървят в геометрична прогресия, и това не значи, че е по-лошо от преди, а просто, че автоимунният процес е налице, и тъй като засега хормоните на щитовидната са в граници, предпочете да не пристъпваме веднага към лекарствени препарати, а да се опита варианта с повече витамини и селен, и без стрес, разбира се.

 leroto, след като вече  е изключен фактора "стрес" , мисля че нищо не пречи да си пуснеш отново кръвни изследвания и по-специално ТАТ и МАТ, които според теб са проблемни. Така ще се поуспокоиш, ако всичко е наред, а ако евентуално не е - ще работиш по въпроса. Все пак аз ти желая успех и по-бързичко стопляне на отношенията с новата половинка, който да се окаже коренно различен от бившия. Разбирам терзанията ти, тъй като и аз съм имала няколко неуспешни връзки и с всяка следваща не съм споделяла за бившите си гаджета, но и не смятам че е необходимо. Така че както са те посъветвали и другите момичета -  действай с бебеправенето без да му мислиш много. А ако не стане няколко поредни месеца - идете на специалист. Останалото от само себе си ще се подреди.
Късмет, мила !

Здравей ,leroto !
Аз съм в същата ситуация и мисля ,че не е необходимо на тоя етап да споделяш евентуалните ти репродуктивни проблеми с този човек. Доколкото разбирам, връзката ви е в началото си още ,така че според мен е излишно да се товарите с подобно разговори. Не се терзай ,че го лъжеш или криеш нещо от него ,защото има всякакви случаи ,така че бебето може да стане и учудващо лесно . Дай боже да е така !!!
Да си призная и аз се чудех дали да не споделя с новата си половинка,че в предишната си връзка съм имала проблеми със забременяването ,но реших ,че докато не сме пробвали и не видим какво ще се получи ,няма да споделям. Няма смисъл. За какво да го обременявам и него с тази мисъл. При мен така и не се откри проблем,след всичките изследвания ,които си правих,така че и какво всъщност да му кажа ? Решила съм ако мине една безуспешна година в опити /или 6 мес./ да му кажа,че и преди не е ставало ,но без излишно да се впускам в подробности /особенно емоционални/  Мисля си ,че на негово място едва ли бих искала да чуя ,колко упорито са работили за бебе с бившата му половинка.
Така,че не мисли за проблемите ,гледай смело напред и вярвай ,че ще си имате детенце ! Желая ти го от сърце ! 

Здравей leroto и аз мисля,че няма място за притеснение.Едно от първите изследвания които се правят в клиниките по стерилитет е спермограма-бившия ти мъж не е правил такава което значи че същинският проблем би могъл да бъде в него.Когато решите да имате дете ако то се забави тогава ще му мислите заедно,това е моето мнение.Може пък да стане бързо и напразно да си се терзала.Успех ти желая.

и аз съм минала по този път.имам запушени тръби.след като се запознах с сегашния си мъж и минаха 3,4 месеца аз му казах 4е не мога да имам деца и той да си прецини дали иска да бъдем заедно.ве4е сме заедно 5 год. и съм в процедура.ако има проблеми мисля 4е трябва да се казват на време,а ако 4овека до теб те оби4а и държи на теб ще остане и ще бъдещ много спокойна и ще знаеш 4е този 4овек те оби4а много.но ние нямаме право да крием това те сами трябва да вземат това решение.

При нас проблема е в мен.Ние решихме първо да идем на лекар няколко месеца по късно разбрахме за проблема.Аз се страхувах не от това дали д-рите ще ми помогнат ,а от това как ще реагира мъжа ми и дали няма да му дойде много това.Но нито за миг нито една секунда не почуствах обвинение или липса на неговата подкрепа.Тази борба продължава това ни направи по силни.Обичаме се и аз имам неговата подкрепа.След толкова процедури и операции винаги е с мен и до мен.Май се по омотах но се разплаках.

Аз също имах притеснения и страхове най-вече от реакцията на мъжа ми,но рискувах и подхванах темата.Той ме подкрепи и на мен ми падна тежкия товар ,който носех.Сега се борим заедно, това ни прави по силни от всякога.Този проблем наистина много ни сплоти.Той също имаше своите притеснения преди да направи спермограмата и докато излезнат изследванията.Когато разбра ,че са добри се поуспокои.И сега заедно се борим да постигнем мечтата си да имаме бебе
Вярвам,че с неговата подкрепа и разбиране ще стигнем до края.
Пожелавам на всички да имат разбирането и подкрепата на любимия човек до тях,да ви направи силни и заедно да преодолеете всички неволи и страхове  :blowingdust: