Здравейте,момичета!Чак сега ви намерих!След месец ставам на 35 и честно казано се чувствам страхотно в кожата на годините си.И ако стана и мама на тези години,незнам колко повече ще мога да се чувствам добре(всъщност знам,че може повече...).Записвам се в този "кръжок",и без друго около мен само други такива и няма къде да се "реализирам".Радвам се,че ви има.При мен накратко:от 11 год щастлив семеен живот,но се пазихме доста време-до 2004 г.И като почнахме бебеправене,изобщо не ни е минавало през ума,че ще излезе проблем(който установихме едва преди месец),а изгубихме време по "квартални гинеколози",които без изследвания,на които да се базират,ти връчват някакво обяснение(в моя случай,че като дълго сме се пазили,сега половата ми система отвръщала на удара-да не ви обяснявам подробно глупостите,с които иначе бих се съгласила,че има логика,но не и на двойка с години напред и без друго медицинско обяснение и изследвания,на които да стъпи).От същата гинеколожка,иначе се сети да ни прати на спермограма,назначено лечение на съпруга ми с КЛОСТИЛБЕГИТ(да,не греша)за подобряване на спермограмата,която беше от обикновена лаборатория.Той в името на бъдещето-пие клостила в продължение на 30 дни,гърчи се като какавида преди излюпване от болки в стомаха(а сега вече си има хроничен гастрит при неговия изряден стомах преди това) и продължава(в листовката пише-възможни подобни на гастрит болки-значи нормално отговаряне на организма,си казваме ние),едва го накарах да ги спре-не можеше да заспива от болки в стомаха.Застой,наплашени от този случай,следва посещение при "д-р Кирчева" в Пловдив(сигурно някои от вас са я чували и ще ме разберат защо я опаковам в кавички,въпреки,че има и доволни от нея)-обещания и разочарования,и пак малък застой.От януари ммин.година сме тръгнали по наистина специалисти,минахме през Варна,където и щяхме да продължим,но много,ама,много случайно стана така,че вече(от октомври месец)съм в София,Аз мисля,че нищо случайно не е случайно!Аз смятам,че точно в тази възраст е чудесно да стана майка(дано на 2 дечица поне)!Не съжалявам за пропуснатите години и моменти,вярвам,че тази година ще забременея и родя,заредена съм с доста оптимизъм и позитивизъм и ако мога да ви предам и на вас,дори само като ме четете,ще се радвам,защото знам какво е депресия и дупка в живота(до август бях така-сама си помогнах вместо да ходя на психолог-малко книжки психология и контрол на ума).Опитах се да бъда кратка,не успях,но не ми се отпуска на друго място във форума-тук сме си свои,пък и модераторите са разрешели,гледам,разводняване на темата.Оказа се при нас ЛУФ-синдром,пробвахме с пукане чрез ovitrelle,не стана,спермограмата не е от най-блестящите,аз и без друго от година съм с настройка за ин-витро,и като ме подпитаха как съм с настройката за това-реших това да е следващата крачка.Почваме март месец,след като ми дойде.Знам,че съвсем не съм минала по изморителния във всички аспекти път на много от вас,но аз не се жалвам от нищо,просто реших,че тук ми е мястото да се запиша.Обичам ви всички и пожелавам на всички ни да сбъднем мечтата си(колко толкова искаме-имаме си по една само преимуществена мечта?).И обещавам да бъда вече по-кратка....За последно да ви кажа-наистина се радвам,че ви намерих!
