море, аз колко дълъг списък за удръжки съм му приготвила на моя... хем вече е почнал да инкасира. днес само стисках зъби и си казвах - ти стани поне на 5 и ще видиш тогава (какъв бой ще ти хвърля)...
истината е, че режимът се променя с възрастта. моето дете винаги е заспивало без проблеми. оставям го, погалвам го, гуши Мечо, нани бебе, песничка за лека нощ и чао... от известно време започна тоя процес да се променя и сега вече не заспива другояче, освен "заедно" с баща си на голямото легло, след което бива преместван, торбалиран и пижамиран в кошарата. мисля, че това е от началото на страховете, за които пише по книгите, че почват след 2-те години. щом и едно друго наборче, за което също знам, че заспиваше без приспиване досега, също е почнало да заспива "заедно", явно е тенденция.
както имах много пъти случай да кажа - всичко е на периоди.
остава да се надявам, че и сегашният период ще отмине и да си пожелавам да оцелеем дотогава. едва ли някой, който не е видял мартинова истерия в действие, може да ме разбере. а когато на ден има по 3-4 такива епизода, всеки от по минимум 30-40 минути... жал ми е, че страда така. нали уж детството е радост и смях - защо са тези сълзи и тази неистова мъка?
