Мисля си, че колкото и да е активно детето, не е нормално чак такова неспане.
Ако детето не е в период на зъбоникнене, пуснете по една урина за изследване. Бърди писа за това.
И моите деца не спят спокойно, но всичко на този етап подсказва зъбоникнене.

Относно спането нашите спят от третия месец по цяла нощ.Къпя ги в 19 ч.,ядът и ги слагам да спят,нито ревят,нито ги приспивам сами си заспиват и звук не издават и така до 7 ч. сутринта.Като преместят времето ще си лягат в 20ч.Обаче за сметка на това през деня не мога да им създам режим,понякога заспиват за половин час към 10ч.,ако не искат спят само след обяда към 12.30ч.
Това да не спят децата през ноща е ужасно и много уморително,не знам как се издържа.

Според мен, проблема си е до децата. Първо те самите са си характери, и второ както ги научиш от малки. Мими, да се надявам, че ще го израстете, знам как се чустваш, и когато си и сама по цял ден е доста изтощително.
Ние също спим по цяла нощ /е, ставам за вода, някой път мляко или залъгалката на Мишо/, но в 20.00 вече са заспали и така до 7,8.30 даже. През деня спят по един път вече, от няколко дни оправиха режима, като им махнах закуската и така обядват малко преди 12 и вече спят по-дълго. Забелязвам, че тези които спят нощем повече, защото 12 часа сън е доста и си е рахат, през деня спят по-малко и обратното. Изключение е само снаха ми Рая, тя е детето-мечта. Все пак не може да искаме от тях да спят по 18 часа на денонощие. Специално за режима при близнаците, аз съм много ЗА това да спят заедно, и така ги научих от малки моите, не мога да допусна да ми спят по различно време през деня или да заспиват вечер. Случвало се е през деня и никак не ми се нрави. Ако заспи само единият, не отсъпвам и успявам да приспя другият.

То че никнат зъби, никнат... Урина пускахме - чиста е.
И аз през деня заспи ли единия, гледам да приспя и другия, иначе викат и се будят. Снощи пак на 15 мин съм ставала заради Криси, Дани беше по-спокоен.

Не съм напълно съгласна с kassi, че е както го научиш. Вярно е, че ние задаваме някакви стандарти, но как се приспива дете, което не иска да спи? Когато му се спи, но се келеши - да, понатисваш го и заспива. Но когато му пееш, галиш го, подрусваш го, а то ти бърка в устата и очите и ти се смее какво правиш? Как да го науча да спи продължително време или пък да не приплаква през 20 мунити? Пускала съм два пъти стерилна урина, според личната няма проблем. Бърди, преди много време, когато го питах, ме посъветва да увелича разстоянието между храненията, аз не успях, просто Тодор след известно време сам го направи, но и това не помогна. Най-вероятно истината е, че крушата няма как да падне по-далеч от дървото - и двамата с баща му сме чистокръвни сови. Аз започнах да спя нощно време сравнително добре на 24-25 години.

Според мен е както го научиш.Аз дете не съм приспивала-слагам в кошарата,оставям нощната лампа пусната и излизам от стаята.Когато беше съвсем малка съм я оставяла да си пореве и после си заспива.Такива работи като люляне,пеене и т.н. не помня.

Абе при някои деца го има този филм както го научиш. Не и при моето, пробвала съм какво ли не, докато се уверих че има някакъв проблем. Или просто детето в даден момент иска да изпитва близостта на майка си, особено когато го мъчи нещо. Пък и какво лошо има в това.И ние бяхме през 15-20 минутен интервал, писах вече взехме го при нас и се успокои, в последствие избиха 6 зъба на веднъж. Различни са децата, по различен начин усещат болка, страх и т.н.. Тези казармени методи като казва бърди, като например оставяне на детето да реве и като се изстощи да заспи, неможах да приложа върху сина си. Аз смятам, че малко бебе не бива да бъде приучавано на каквото и да е по този насилствен според мен начин. Може и да греша, това ще стане ясно като синът ми стане на 15 години, а дотогава колкото и възмутено и укоряващо да ме сочат повечето майки, аз ще се старая да бъда винаги до него. Манипулира ме това е ясно, тук все още има над какво да работя, но за да да искам, той да расте спокойно и любящо дете, трябва да му давам това от което се нуждае.
Сори отнесох се, но много ме разтърси днес предаването за закланите деца и просто...

И аз съм пробвала какво ли не за да направя поне някакъв режим,но за през деня и не става.

Стефи, прощавай за спама в другата тема! Но закачката си беше и за снимките, и за впечатленията, които си създаваме по тях за хората, а и за съдбоносните решения, които следват...

Поздрави

Най-вероятно истината е, че крушата няма как да падне по-далеч от дървото - и двамата с баща му сме чистокръвни сови. Аз започнах да спя нощно време сравнително добре на 24-25 години.

Може би това е отговорът на въпросите ти.  А аз коментирам и от моя личен опит!

можете да ми честитите първата глътната стотинка от Мартин!

на връщане от парка, диването направи дивашка истерия в колата, за да го разсея му дадох 2 стотинки монета, той ме изгледа нахално и я лапна. докато бръкна и крещях "НЕ!", той тържествено и напълно нарочно я глътна.

а сега за капак не иска да яде и картофеното пюре, та имаше насилие върху деца.

не знам къде е радостта от гледането на деца, но тия няколко седмици Мартин ни скъси живота с години...

Моята бандюга, така му викам напоследък, днеска набра спешния номер 112. Уж все гледам да заключвам и да крия мобилните, но днеска съм забравила моят на масата и той веднага го докопал. Разнася го, натиска си копчета и като го приближих, виждам, че тече разговор вече 10 секунди. Помислих си, че е натиснал слушалката в момента, в който някой е звъннал, взимам телефона и очаквам да чуя някой познат. Добре поне, че се окопитих и успях да се извиня на жената отсреща.

jam, наблюдавай го и ако продължава да отказва да яде, най-добре да го заведеш да видите къде е монетата.     

Покрай премеждията на Джам, се сетих за случка с мои познати. Детето гълта парче стъкълце, малко. В следващите дни, майката, много притеснена, рови в изпражненията на детето, за да види дали е излязло. До момента, в който намира хич не малък болт 
На Джамата сигурно не й е смешно, но в повечето случаи децата гълтат каквото им попадне и го "изкарват" без особено затруднение.

Моята бандюга, така му викам напоследък, днеска набра спешния номер 112. Уж все гледам да заключвам и да крия мобилните, но днеска съм забравила моят на масата и той веднага го докопал. Разнася го, натиска си копчета и като го приближих, виждам, че тече разговор вече 10 секунди. Помислих си, че е натиснал слушалката в момента, в който някой е звъннал, взимам телефона и очаквам да чуя някой познат. Добре поне, че се окопитих и успях да се извиня на жената отсреща.

Марипоза, моето диване на връх нова година така се обади на един съсед, явно да му честито празника.  Беше изпаднала в истерия и й дадох да гледа клипчета на телефона. Пък тя кви ги вършила. По едно време влизам да я видя какво прави и телефона звъни. Той човека се притеснил, щото не си е в къщи и е решил, че му звъня, щото някой му е разбил апартамента. Умрях от срам, успокоих го, пожелах му всичко най-хубаво за новата година и те така.

И аз като Пими не съм приспивала дете, но според мен защото ми беше кротко детето. Не мисля че имам заслуга. Мисля, че всяко дете има нужда от индивидуален подход и майката го наицелва безпогрешно. Някои обичат да заспиват сами, други обичат да ги гушкат, всеки си има номер.

jam,моята Ива беше глътнала момета от 10ст.Благополучно я изхвърли след 4-5 дена.Бях се побъркала от притеснение къде се дяна че не излиза.
Когато беше на 3 годинки си навря в носа парчета от мазайка.Казва ми че имала нещо в носа а аз патката не му вятвам на детето.Като погледнах накраво ми се подкосиха краката.Добре че лесно ги издуха.Веднага хванах и изхвърлих всички мозайки нищо че бяха любимите и играчки.Така ще е как ще остареем ако не ни създават главоболия.

Джазинко, тази история, ако знаеш на колко хора вече съм я разказала
Джам, ще я изкара, изчакай търпеливо и не троши излишно нерви. И ние гълтъхме - стотинки, копчета...

Ангажирана съм много и ми е мъчно, че нямам никакво време да ви чета напоследък. Пожелавам на всички дечица да са здрави, специални поздрави и за Гери и малкия Стефко

Генералният извод, до който съм стигнала е това, което споделя Сия - и аз мисля, че всяко дете има нужда от индивидуален подход, далеч не е само до "научаване". Това с оставянето да заспи сама беше голяма цел за мен, преследвах я, опитвайки какво ли не, докато в един момент просто си дадох сметка, че няма да се получи и толкоз. Еми нека някой да дойде и да ми покаже как да я науча. Пробвах и оставянето в стаята да реве - резултатът беше дране, дране в продължение на 45мин, като накрая вече се задавяше и едва дишаше, и беше толкова изплашена, че не успя да заспи спокойно цяла нощ. Не повторих този способ. Лягам  до нея и я галя по косата, отнема от 5 до 20 минути и в един момент си казах - какво толкова, че не заспива сама, това е малко дете, не е ли нормално вечер да заспива с помощта на нашите ласки, приказки, песни - при кой каквото работи.

Да споделя и друго на всички, дето като мен имат дете, доволно смучкащо пръстче - пу, пу, от 10дена не смучем. Дано не е временно само, че ми се струва, че прекалено бъррзо стана, като се има предвид колко упорит беше навика. Купих  онзи горчив лак, след като се консултирах с педиатъра, но бях много скептично настроена. Спря да смуче след две намазвания в две поредни сутрини. След 4-5дена се присети и пак засмука, пак намазах еднократно и оттогава не го прави.

Ох, това с навирането в носа е много опасно. Имайте предвид за малките момиченца, че е възможно да вкарат нещо и във влагалището и всякакво течение или друго нередно, което забележим, може да говори за това.

jam, ти си знаеш, де, по-старейша си, но си наблюдавай.
Удоволствието ще дойде по-късно, ще оцелеете, споко По-късно, когато като мама и тате ще разказвате магариите на Мартушко, които са ви коствали поне сноп бели косми, но един ден ще са ви смешни.    Така мисля аз, премъдрата 

И Кристина сега лапа всичко, от месец насам. Преди не си доближаваше нищо до устата. От както са тръгнали кучешките и е като прахосмукачка. Миналата седмица успя да налапа цяла капачка от дезодорант и то пред погледа ми, хем и се карах и я предупреждавах. Лапна я, тя и заседна в устата и започна да се задушава. Не се уплаших много, щото капачката е голяма, няма как да я глътне и успях да я извадя за секунда. Тогава и се наложи да се запознае набързо с един господин от Румъния - Шамареско Подупеско. Нема как.

Перденце, напълно споделям мнението ти относно отношението към детето. Аз се дух в една тема как съм много важна и няма да допусна Кристина да спи на спалнята или пък да я приспивам, но това беше когато тя бе на 7 месеца и като я оставях след хранене в леглото и тя заспиваше за 5 мин. сама. Да, но нещата се промениха. Започна да не иска да спи сама, приспивах я първо в креватчето, после на ръка малко, сега се гушкаме вечер на спалнята и тя заспива върху мен, след което я премествам в креватчето. До скоро спеше по цяла нощ на спалнята, понеже се будеше  малко след като заспи. Опитвах да я приспивам пак и отново да я връщам в леглото, но беше мъка, понеже или се събуждаше при преместването или по-късно пак се будеше с рев. Отказах се и си я остявих на спялнята, ако се събуди и се налагаше да я приспивам втори път. Сега вече има много рядко нощи, в които се буди и вече си остава в креватчето до към 7-8 часа. После се буди, взимам я при мен, заспива пак за секунди и спим поне до 9.
Всяко нещо си има плюсове и минуси. Сега си спим всички спокойно, няма умора, детето се наспива, гушкам си я вечер - моменти, които някога ще ги бленувам, ама да ми е жива и здрава - гадже ще гушка, не мене.
И все се заричам да не казвам никога...щото понякога нещата не са както си ги представям.
Но за минали неща мога да кажа "никога" - никога не съм я оставяла да плаче дълго, да е сама, да се страхува или подобно, само за да я науча на режим или нещо такова. И мисля, че не бих...

Здраве на всички! 

Перденце, напълно споделям мнението ти относно отношението към детето. Аз се дух в една тема как съм много важна и няма да допусна Кристина да спи на спалнята или пък да я приспивам, но това беше когато тя бе на 7 месеца и като я оставях след хранене в леглото и тя заспиваше за 5 мин. сама. Да, но нещата се промениха.

Това все едно аз съм го писала  .
В крайна сметка преместихме леглото до нашето и махнахме решетката, като Педрето. Има спокойни нощи, в които се буди само за да яде, има нощи в които обикаля върху мен по цяла нощ и аз цяла нощ прекарвам да я връщам обратно в леглото, има и нощи в които като ревне в 11 и мрънкоти до 3,когато обикновено яде... Имам си всякакви нощи, пък сутрин съм на работа, но изкарвам някак, мъж ми също го слагам дежурен от време на време. Абе мечтая си аз за седмица непрекъснато спане, но идва 3 март - 4 почивни дни, ще си поспя малко с децата следобяд.

А, за завирането на неща в носа сте писали! Опасно е много. Аз съм майстора завирач. На около 2,5 год. възраст съм си завряла едно бобено зърно в носа. Откъснато от градината. Викала съм "мамо, бобче" и съм си сочела носа, но мама не се е усетила. До вечерта, когато бобчето е набъбнало...Тя ме е натиснала леко по носа и е потекла кръв. Водили са ме на док. и са го извадили. Има опасност от задушаване през нощта. Ужасии пиша, но това са случки.
После на по голяма от инат /има ли някой не разбрал, че съм инат?/ съм си завирала синджирче от гердан и соя. Синджирчето пак док. го е вадил, но соята....о, соята без доктор. Баща ми ми е "свил' един зад врата и като съм хлъцнала да рева съм я глътнала  От тогава забравих да си пъхам разни неща из носа...

знаех си аз, че бой му е майката...