Що спите ве, кое време е
Хайде да е здрава и весела седмицата.
Хубава е статията дето Ганка я е пуснала. Аз съм азбсолютно съгласна с това:
От 1 до 3 години
Водеща е любознателността. Ако през този период детето е заобиколено от разнообразни и интересни предмети и има емоционален контакт с родителите си, то ще порасне като човек, на когото почти всичко му е интересно.
Някак си под съзнателно и не толкова през тези 2г. и малко сме се опитвали с баща й да й осигуряваме разнообразие, да я третираме като голям човек с различни интереси. Непрекъснато я водим с нас, пътуваме много, опитваме се да й осигурим и достатъчно общуване с баби, дядовци, братовчеди, и т.н. Много е важно децата да усещат доверието което им имаш, някой ще ми се изсмее на това твърдение, но в моето семейство това е било водещо. От както имам спомени от съзнателния си живот, това е нещото което ми изплува винаги. мама и татко никога не са ми казвали какво да правя, напротив, винаги сме обсъждали и те са си казвали мнението, но репликата - ти вече си голяма, прецени сама - винаги е присъствала в разговора. А колко голямо е едно 6-7г. дете, например
Така че мили момичета, майчиния инстинкт е голяма работа, ако някой ме беше обеджавал в това преди 2г., само щях да му се усмихна любезно. Но сега го твърдя с пълна сила, затова доверявайте се на преценката си, на чувствата и на детето си. Книгите са хубаво нещо, писали са ги хора с много опит и след много наблюдения, но клишета няма, децата са различни, семействата, средата, възприятията....
И сега малко да ви рзвеселя, освен певица в къщи си имаме и "текстописец" на песни вече. Тази сутрин от ставането си започна да твори и пее нови песни, съчинени от нея за любимата й баба Вера
няма да ви казвам какъв смях падна, а детето стои пред огледалото пее и се възхищава на себе си