От 1967 г. е изданието. Мислиш ли, че преводът е цензуриран?
Не казвам, че е романтична, напротив. По-скоро по детски внушава сериозни идеи. Самата история е много "приказна" и невъзможна.

'67 - обзалагам се, че е цензурирана, и то дори така, че да бъде включена в тн юношеска поредица. За добро или зло, това ни е позволило да се докоснем до автор като Дюма.

Но романът в оригинал далеч не е детска книга, нито е предназначен за деца (или юноши), даже напротив.
Препоръчвам втори прочит, в оригинал (или превод в оригинал)...

Vaci, сигурна ли си? Пуснах в google един search и не намерих въобще коментари някакви, някъде за цензурирана версия на Графа.

Впрочем не е нужно да е била цензурирана, а просто опростена (abridged) версия за юноши. Имаше такива книжки и с пиесите на Шекспир.

Напълно възможно е да е била опростена версията.
Друг е въпросът, защо биха орязали една толкова богата творба, само за да я класифицират като юношестка, и също дали упоменават в пролога, че това не е пълната версия...

47 Smiles - ако имаш още изданието, би било интересно да се провери

Купих си "Рапорт пред Ел Греко" на Никос Казандзакис. Не съм я чела, но обожавам другите му книги. Предвкусвам удоволствие! И за пореден път си спомних, как още при първия си досег с негова книга /беше лятото срещу 11-ти клас/, още в предговора бях много впечатлена от фразата, която била изписана на гроба му: "Не се надявам на нищо, от нищо не се страхувам - свободен съм!" Е-е-х, размечтах се нещо!

В 4 клас на Никос Казандзакис четох "В дворците на Кносос". Така ме грабна тази книга, че тогава се запалих по гръцка митология. Сега ме подсети за него да потърся и други негови книги.

47 Smiles - ако имаш още изданието, би било интересно да се провери

От приятелка е, но в мен все още е втория том.
Дано не се окаже, че е опростена версия - все пак са си 1400 стр. 
Vaci, как предлагаш да проверим?
На самата книга нищо не пише. Издателството е Народна младеж (Издателство на ЦК на ДКМС), библиотека "Приключения и научна фантастика", София 1967 г., Второ издание. Преведе от френски ... Редактор  ... Коректор и т.н.

Цар плъх на Клавел - много добра!
Пеперудата на Анри Шарие - също доста интересна! 

В 4 клас на Никос Казандзакис четох "В дворците на Кносос". Така ме грабна тази книга, че тогава се запалих по гръцка митология. Сега ме подсети за него да потърся и други негови книги.

В "Алексис Зорбас" сякаш е събрана есенцията от неговите философски и естетически възгледи, предадени обаче не суховато, а много забавно и леко през погледа и чрез поведението на двамата главни герои - разказвача и самия Зобрас. Иначе "Поледното изкушение" и "Христос отново разпнат" също са много интересни. Стилът му е много увлекателен и неподражаем, според мен.

  чета със скоростта на мравките - нещо ме налегнаха други задължения, сега приключвам първата от планираните, които бях писала по-напред.

"Соло" на Рана Дасгупта - освен всички заинтригуващи анотации, че главният герой е почти  100 годишен българин, Рана много умело е съчетал фактите от българската история с художествената измислица, повечето изречения кратки - по мой вкус.
Книгата е философия, където солото на човешкия живот е изпято, подвластно на събитията, случките на своето съвремие, а за хората остава илюзията, че те пишат собствената си музика как да живеят.

Много ми хареса книгата.

напоследък прочетох всичко, издадено у нас, на Бил Брайсън.
много приятен за четене автор, отличен хумор, много добра способност за вплитане на научно-популярни факти в художествен и увличащ текст.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%8A%D0%BD

Цифрова крепост пак на френски я чета, за да си тренирам езика. 

Лиз Бурбо "5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си".
Най-после открих автор, който да ме отърве от фройдистката представа за човешката психика . Някак Фройд ме хвърли в дълбокото без да ми даде компас за връщане. Лиз Бурбо обяснява нещата простичко и без оня болестно-психиатричен привкус, който Фройд ми остави.
Та нейната теория ми стана компас за ориентиране в собствените ми емоционални дълбини,в които поледните години, покрай борбата за дете, постоянно пребивавам

Прочетох на един дъх "Нашингтон" на Михаил Вешим. Спомената е по-нагоре в темата. Наистина много весела

"Парфюмът” е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено “на дъното”, във Франция през XVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание.
Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх.

В момента "Правек и други времена", с която  си дадох втори шанс с Олга Токарчук.
В тази книга я разбрах /за разлика от анализите в "Бегуни"/, защото тук е написала според мен това, което иска да каже.
Селото Правек и живота на героите ми напомня на Йовковите разкази, а дълбочината на описание на човешките души като руски роман и в същото време всичко толкова съвременно.
Много добра книга.

Шогун на Джеймс Клавел
Сигурно сте забелязали, че по книжарниците пуснаха ново издание на азиатската сага + Цар Плъх. С твърди корици .. много изискано 

И аз да се разпиша - Разказвачът на Марио Варгас Льоса. Типичен латиноамерикански магически реализъм, много приятна за четене.

  от кога чакам някой да се запише, да не се размяткам сама из темата

Дочетох скоро "Пътешествие до края на нощта" - Селин, води се и автобиографична, не знам до къде са фантазиите и до къде реалността. Много сарказъм, жлъч, ненавист към войната и бедността. Четох я бавно да вникна в премеждията и приключенията на Бардамю. Скоро не бях попадала на книга от където да блика огромен талант за писане.

Ще продължа с "Пролетен сняг"

Тара, ще чакам да споделиш за "Пролетен сняг". Аз я прочетох на един дъх, или по-точно - на няколко, по време на пътуванията ми във влакове и автобуси по повод предишната ми процедура в клиниката.