Напоследък съм в серия "Преоткрий Българската класика". В момента препрочитам "Солунският чудотворец" на Фани Попова-Мутафова. Много старо издание.

Тара, коя точно автобиография имаш предвид на Маркес? Тази ли?

http://www.helikon.bg/books/45/644160_gabriel-garsiia-markes.-edin-zhivot.html

Иначе последните два романа на Маркес се смятат за автобиографични. Чела съм ги преди 6-7 години. Типично в негов стил бяха. 

Да, Блу, точно тази. Отдавна я заглеждам и вече я взех онзи ден. Пораслистих я и сложих на рафта, да си отлежава за по-нататък.
За съжаление тук действат толкова мудно, а уж щяха да задвижат нови издания на Маркес, друго си е да замирише на нова хартия


Снощи започнах Това е първото, което чета от нея, още нямам мнение.

Тара, тази и аз не съм я чела.

"За разумната употреба на комплиментите" от Аликзандър Маккол Смит.

харесва ми поредицата му за Изабел Далхаузи.

четох, че излязла новата книга на Умберто Еко - "Пражкото гробище".

Снощи започнах Това е първото, което чета от нея, още нямам мнение.

Аз считам психолозите за хора с потребност да лекуват себе си, слагайки рамки на другите. Особено след последната пункция, където в просъница трябваше да изтърпя личните излияния на психоложката на клиниката разговаряйки с  една от санитарките.
После на трансфера  я виждам същата в готовност към мен - пациента, направо обърнах разговора за саксий

Авторката на книгата е завършила психология, започва с уговорката - "Искаха от нас да експериментираме с хипотези. Който търси ред трябва да избягва психологията. Психиката е много несигурен обект  за изследвания"
Зарадвах се на прозрението на един психолог и се настроих в очакване
Авторката спази и анотацията си - " Тази книга се стреми да бъде лоялна към кокофонията и дисонанса в нашето опознаване на света..."

Книгата няма конкретна сюжетна линия. Изреждане на движението на хора, ситуации, без тяхното характеризиране, само като наблюдение под формата на разкази и бележки.
Е, постигнат е обем, разстягане на локуми. Цял разказ за алкохолика, описва битието му от точка А до точка Б и обратно. Само, че за всеки що-годе интелигентен човек е ясно, че алкохолизма е като карането на колело - никога не се забравя, ако човек сам не сложи спирачка.
Вмъква някои интересни исторически факти, под формата на разказ описващ движението на времето, съответно хората.
Голямо писане за живота на човек с отрязан крак и как през целия си живот той въпреки, че живее с дървен крак чувства пръсти. Ами, това е отдавна известен факт, че мозъка командва усещането за цялост на тялото.

За движението на просяка, за анатома консервиращ органи и съответно странностите в  ежедневието на тези хора. Тези странности произтичат от начина им на живот, което всъщност е нормално.

Ох, много плоска ми е тази Токарчук в тази си книга. Явно аз съм кривата, че не разбирам психолозите.


Приготвила съм си от библиотеката трилогията на Анне Рагде -"Брлинските тополи", "Раци отшелници" и "Сред злъчни пасища"
Дано случа на сюжет.   

Трилогията на Анне Рагде ми хареса - съвременна норвежка сага, увлекателно написана без илишни натрапености, кое е нормално и кое не е.
Поредния пример за мен, че различните народи, сме различни по поведение и манталитет, но в  мислите и терзанията всички хора си приличаме.
Пък и норвежкият сняг в книгата е в унисон с нашия сняг в момента

Тара,забавно ми стана, прочитайки твоя "диалог" сама със себе си. Шегата ми е съвсем добронамерена - кефя се на ентусиазма ти на поддържаш темата и малко завиждам, че намираш толкова време за четене.
Аз напоследък чета бавно,на малки порции /нарочно/, за да си удължавам удоволствието "Вълшебния април" на Елизабет фон Арним. Приятно четиво, написано с лекота и настроение, от жена с изискан литературен стил и с вкус към живота...Ако не сте чели книгата, може да сте гледали филма по нея със същото заглавие. И той остави у мене същото прекрасно впечатление. Няма да разказвам сюжета, има информация за него в нет-а, а ще задоволя единствено да да препоръчам - и книгата и филма.

хихи , хоупче, на мен пък тази тема ми харесва - не се налага да си чета насрещни интерпретации на собствените писания и да се обясняваме един друг, кой какво казал и кой какво разбрал.

Не чета много, просто книжлетата са по около 300 страници. Но и мъжа ми липсваше от къщи последните две седмици, та си бяхме само с кучето
Сега вече  сме в обичайното разточителство - живеем за да ядем. Припознах се в гей двойката Крюме и Арленд от норвежката сага 
Аз снощи към мъжа ми:
- Сготвила съм свински късчета и за гарнитура  ориз, ти, извади виното, че мразя да е студено.
 - Коте, взел съм крачета и уши, така една пачичка си мисля.   Добре де, не ме гледай лошо, сам ще си я сготвя. Къде са подправките?
 - Утре ще сложа един фасул
 - Да, и някоя наденичка. Що не вземеш и един кекс да направиш или крем карамел, или едни рапанчета, нали ще ходим на гости, децата ги обичат.
 - Виж, какво направи от това куче - един лигльо, дай му да виси по прозорците и да се облизва.
 - Предвидил съм и едно ухо за него, само още малко да се развари. Водка имаме ли?
 - Да
 - Сипи по едно. Ще пиеш и ти, нали! Трябва да погледна кой мач ще дават. Оставям ти да изключиш, аз излизам да дам на кучето ядене и да разпусна с една цигара.       


И да не е само спам от моите бръщолевеници, приготвила съм "Щастие"  на Зюлфю Ливанели, но за сега само стои отделена в готовност 

На тази страница не съм писала   Айде, Тара де не е сама  

Аз най-накрая се "запознах" с Удхаус - Започнах с "Академия за злополуки" (Юкридж + Райски газ). Толкова суперлативи съм чела за автора, че имах много големи очаквания. Хич не обичам така. Да, хареса ми, но очаквах повече. А може и да не съм попаднала на правилната книга. Историите за Юкридж ми бяха малко досадни, Райски газ ми хареса повече.

Още един класик - Артър Кларк - "Рама" (Среща с Рама и Рама II). Срещата е писана само от него, големи описания на този космически кораб - на финала на книгата реших, че вече мога да се цаня консултант в НАСА - нямаше участък от космическия кораб, дълъг 50 км., който да не ми беше ясен   Втората част (Рама II) е писана в съавторство (Джентри Лий), и то сполучливо - доста ми хареса. Сега ще търся останалите части.

Взех ей така, между другото, една книга на Сидни Шелдън - "Насън и наяве" - не бях чела нищо от него доста години. Ами, зарекох се, че това ще е последната книга. Направо се чудя какво съм харесвала в него. Такъв стил булеварден, жълт, елементарен, направо се чак се ядосах. Абе, все едно е трябвало да напише една книга за 3 дни. Не знам защо направих аналогия с Людмила Филипова - може би защото и тя пише такива бози, макар и да не е достигнала още висините на Сиднито Шелдън  

Сега чета Антон Дончев - "Сказание за времето на Самуила". Него няма нужда да го коментирам. Любим български автор.

И аз да не остана по-назад. В момента чета "Дванайсет странстващи разказа" на Маркес. Типично в негов стил, леко тягостни. Понякога, за да се разведря малко, ми се налага да посягам към някоя по-весела книжка.
Видях, че Исабел Айенде има нов роман и смятам да си го поръчам от Амазон. Ще докладвам, когато го започна.

Книгата "Щастие" - харесаха ми метафорите. Исках да прочета по-откровено  за фанатизма в религията и отражението върху човека, очаквах по-брутални неща, а не хепиенд.

Опитах за втори път последната година да зачета "Гроздовете на гнева - много мъка, много нещо....пак я оставих.

Сега до дочитам "Облак врабчета" и нямам търпение да продължа с "Есенен мост". Такаши Мацуока се оказа много добър
Много ми харесва мъдростта, която върви заедно със смъртта и насилието при самураите.

"Можеш ли да бъдеш като сляп пред картина;
 глух когато край теб звучи музика;
мъртъв - на пир?
Ако не можеш, тогава захвърли своята катана и своя уакидзаши,
своя дълъг близо два метра лък; своите стрели, които завършват с перо от ястреб, своя боен кон, своята ризница и името си!
Липсва ти дисциплината да бъдеш самурай.
Стани селянин, свещеник или търговец.
Освен това избягвай хубавите  жени. Те също са опасни за теб"
   Судзуме - но кумо/1777/

и още:
"Боговете и Будите, предците и призраците, демоните и ангелите,
никой от тях не може да изживее вашия живот или вашата смърт.
Нито пророчеството, нито способността да се надниква в умовете на другите ще ви покажат пътя, който е само ваш
Това успях да науча аз.
Другото оставям да откриете вие"
Судзуме - но кумо /1860/

И между тези цитати  в началото на различните глави, автора освен чест и достойнство от това да си самурай  и като такъв да умреш, е написал - "Любовта винаги намира път".

Цялата  ми глава е гейши и самураи

 

Опитах за втори път последната година да зачета "Гроздовете на гнева - много мъка, много нещо....пак я оставих.

Ох, и на мен ми е мъка голяма - много е мрачна. Още не съм я прочела  

Сега чета тази:
http://www.book.store.bg/p12169/pod-mramornoto-nebe-dzhon-shors.html
Толкова ми харесва, че не искам да свършва...

Цитат на: Тара в Март 10, 2012, 14:46:23 pm

Опитах за втори път последната година да зачета "Гроздовете на гнева - много мъка, много нещо....пак я оставих.

Ох, и на мен ми е мъка голяма - много е мрачна. Още не съм я прочела  

И при мен тази книга "отлежава" вече година, от както я купих. Трудна ми е. А инак обожавам Стайнбек.

А и шрифта на книгата е ужасен. Аз я грабнах с други книги и като се прибрах вкъщи го разбрах. Гледам сравнявам със "Зимата на нашето недоволство" и си викам "взела съм дефектна" Върнах се в книжарницата и установих, че няма грешка - шрифта е по-ситен,  можело е да се постараят.

И моята е новото издание с този ситен шрифт. Значи трябва да я прочетем, преди да одъртеем съвсем.
И аз сега съм на японска вълна. Започнах "Пролетен сняг" на един прехвален японски писател, сам завършил живота си с ритуално убийство и то представяте ли си през 1970 г., когато Япония вече здраво е била хлътнала в светското и загърбила самурайските традиции. Впечатляващ е неговия собствен живот, описан в предговора, а и книгата започва обещавашо. Критиците и други писатели го сравняват със Стайнбек и дори с Достаевски. Ама като ми излетя пустото японско име от ума. Мишима Юкио ли беше? Май така. Ще проверя и ако има нужда - ще се поправя.

Сега чета тази:
http://e-vestnik.bg/9367
Повече от поповината прочетох вече (около 500-600страници е) и много ми харесва. Разглежда се време и отношения, за които имах бегла представа, но така "отвътре" направо съм шокирана...

Чета разкази на Скот Фицжералд - том 1-ви

Едно от нещата, което ме впечатли напоследък - "Цитаделата" - Кронин
 и още Таряй Весос - сборник романи

Сега чета "Богът на дребните неща" - Арундати Рой

Методът Силва за контрол на ума