Отдавна се каня да я прочета. Изпуснала съм,че е плюта,но повечето ми поЗнати (без да са пряко засегнати по тези теми),много я харесват
Ами да, оплюта е доста
Аз харесвам друга книга на авторката и затова реших и тази да прочета.
Наистина имам критики, макар да съм само до стотна страница някъде.
Ин витрото, като процедура, е описано като нещо негативно, свързано с неприятни емоции и изживявания.
При мен не е имало нищо подобно. Изпитвала съм положителна емоция от това, че вървя по правилния път и голяма надежда.
Дори и чисто физически е описана неприятно, като някакво мъчение едва ли не - напр. корем, целия в синки и кръвоизливи от инжекциите за стимулация?!?! Или болничен престой по време на процедурата??? Да не би 2007-2008 г. да е било така или авторката просто не е запозната? Нямала съм никакви белези и болки от инжекциите. Нито съм стояла за по-дълго от 2 часа в болницата.
Въпреки това историята е увлекателна и вероятно наистина е налице световен проблем с продажбата и донорството на ембриони, яйцеклетки и смерматозоиди, оттам и на генетичен проблем. Но покрай него и други неща са оцветени в черни краски...
Нека я изчета докрай, за да си съставя окончателно мнение все пак ...