Снощи започнах Това е първото, което чета от нея, още нямам мнение.
Аз считам психолозите за хора с потребност да лекуват себе си, слагайки рамки на другите. Особено след последната пункция, където в просъница трябваше да изтърпя личните излияния на психоложката на клиниката разговаряйки с една от санитарките.
После на трансфера я виждам същата в готовност към мен - пациента, направо обърнах разговора за саксий
Авторката на книгата е завършила психология, започва с уговорката - "Искаха от нас да експериментираме с хипотези. Който търси ред трябва да избягва психологията. Психиката е много несигурен обект за изследвания"
Зарадвах се на прозрението на един психолог и се настроих в очакване
Авторката спази и анотацията си - " Тази книга се стреми да бъде лоялна към кокофонията и дисонанса в нашето опознаване на света..."
Книгата няма конкретна сюжетна линия. Изреждане на движението на хора, ситуации, без тяхното характеризиране, само като наблюдение под формата на разкази и бележки.
Е, постигнат е обем, разстягане на локуми. Цял разказ за алкохолика, описва битието му от точка А до точка Б и обратно. Само, че за всеки що-годе интелигентен човек е ясно, че алкохолизма е като карането на колело - никога не се забравя, ако човек сам не сложи спирачка.
Вмъква някои интересни исторически факти, под формата на разказ описващ движението на времето, съответно хората.
Голямо писане за живота на човек с отрязан крак и как през целия си живот той въпреки, че живее с дървен крак чувства пръсти. Ами, това е отдавна известен факт, че мозъка командва усещането за цялост на тялото.
За движението на просяка, за анатома консервиращ органи и съответно странностите в ежедневието на тези хора. Тези странности произтичат от начина им на живот, което всъщност е нормално.
Ох, много плоска ми е тази Токарчук в тази си книга. Явно аз съм кривата, че не разбирам психолозите.
Приготвила съм си от библиотеката трилогията на Анне Рагде -"Брлинските тополи", "Раци отшелници" и "Сред злъчни пасища"
Дано случа на сюжет.