Прочетох "Играта на ангела" на Сафон, която бях купила.
Майстор е Сафон в изграждане на сюжети от мистерии,
тук обаче в сравнение със "Сянката на Вятъра" всичко е извън реалното.
Прочетох я на един дъх, но "сянката на вятъра" ми допада повече.
Смятам да му дам още един шанс по нататък с "Марина" / ако някой я е чел да сподели/
"Слугинята" за мен е посредствена, нещо като нахвърлян сценарий за филм.
Така поднесената в книгата расова дискриминация и всички последствия от нея,
ми беше все едно прочетено вече другаде.
Другата книга, по която всички изказват хвалебствия, а на мен не ми хареса
е "Яж, моли се и обичай"
Чак третата част за Индонезия ми беше по интересно. Може би, защото авторката вече, освен яденето и молитвите се отдаде и на секса
В часта за Индия, Лиз описваше как два часа при свечеряване седи и медитира на една пейка без да помръдне, дори при нашествието на комарите.
Накрая заключи, че е идържала стоически и имала 20 ухапвания от насекомите,
по мое мнение така както го беше описала трябва да са били поне 200.
Туристическа обиколка с курсове по йога и себепознание, за мен нищо особено.
Сега отлежава в шкафа другата харесвана от всички книга "Ловецът на хвърчила", но ще продължа с "Цар плъх" .
Днес си купих добре познатото "старо" - "Зимата на нашето недоволство" и "Гроздовете на гнева" и съм много, много доволна.