Гери, добре дошла. Бързо възстановяване и скорошно изписване.
Никога няма да забравя първия поглед, момента когато го видях се е запечатал в мозъка ми. Толкова много се шокирах, че не можех да зарева с глас, а буцата в гърлото ми седя доста дълго. Достатъчно шокираща е гледката, че самото дете е кило и кусур, а нямаше крайник без вързан уред, тръба и система, а капака беше и абоката в главата. Първата седмица всеки ден ревях като ходех, колкото и де си налагах спокойствие, не успявах.
Върха на айсберга обаче беше по време на секциото, след като извадиха детето, педиатърката го пое и започна да го оправя. На въпроса как е детето, защото то нямаше сили и да реве, а само леко изхриптя, тя ми каза " детето не е добре, но има реални шансове да отцелее". Все още като се сетя и започвам да треперя от ужас. Просто не знам как отцелях, радвам се че всичко е назад, не искам да си спомням много неща.
