Благодаря ти за милите думи и информацията.Беше ми от полза.При мен нещата в работата стоят по същия начин,постоянно те одумват и ти се присмиват,затова на никого не съм казала,че ми предстои лапароскопия.Мисля да си взема няколко дни отпуска а не болничен,зада не ме одумват и мене после.
За последните шест години имам три спонтанни аборта.Според лекарите нямаше никаква причина за тях,но износвах бебчето само до първият месец и половина,след което получавах кървене и бебчето умираше т.е беше вътре в мен но нямаше сърдечен пулс.Лутахме се от лекар на лекар и всеки свиваше рамене-няма причина.Последния кюртаж ми го правиха в Майчин дом Варна и там лекарката,която ми го прави ме насочи към Плевен да се изследвам за антифосфорно липиден синдром.Ходихме при доц.Конова правихме всички имунологични,хормонални,генетични изследвания,хламиди,токсоплазмоза,включително и за съвместимост всичко беше окей.Направихме и спермограма на приятеля ми която беше отлична.Вече започнах да си мисля,че всичко е на психическа основа.Преди да започнем отново с бебеправенето отидох на преглед при доцентка от Варна,която била много добър диагностик,зада се уверя,че всичко е наред и няма за пореден път да преживея същия кошмар.Тази доцентка ми направи цветна снимка на която ясно се виждаше,че тръбите ми са запушени.Благодарение на нея открих причината за абортите,но се надявам,че не е прекалено късно.Пропуснах да добавя,че още от ученичка съм вечно с възпаление на яйчниците,а докторите при които ходих се бият в гърдите,че са добри по стерилитет,изписваха ми силни антибиотици,нагревки,но никой неси направи труда да ми каже и направи цветна снимка.Сега се надявам от лапарото да има полза евентуално да отпущат дясната тръба тъй като лявата е безвъзвратно изгубена.Ако ли не единствения ми вариант остава инвитрото.Май стана доста дълго,но имах нужда да споделя най-големите си тревоги.
