Момичета щастието беше много кратко за мен.Оня ден получих кафеникаво зацапване, веднага тръгнахме за Тутракан, но докато стигнем вече започна да ми тече ярко червена кръв и док ми каза че нищо не може да се направи. Каза ми, че това си е ранен аборт и че нищо не можем да променим. Изписа ми само хапчета и ми даде час за след 1 месец да ме прегледа и да видим какво ще правим занапред.
Оттогава не мога да спра да плача, но няма връщане назад. Сутрин се събуждам и докато се сетя очите ми се напълват със сълзи. Доно никой не го изживява, дано и на мен повече не ми се налага да го преживявам.